Интервю с Даниела Манева, генетик в CellGenetics
Водещ: Атанас Месечков

Атанас Месечков: Здравейте! Днес ще разговаряме по една изключително важна тема, която съчетава науката, етиката и личния избор – генетичния скрининг. Мой гост е Даниела Манева, генетик, който вярва, че знанието е най-прекият път към здравето. Даниела, защо избрахме точно тази тема днес?

Даниела Манева: Здравейте! Избрах тази тема, защото много двойки днес правят осъзнати избори за кариера и дом, но често пропускат един най-важен избор – да научат повече за гените си и как те могат да повлияят на здравето на бъдещото им дете. Генетичният скрининг е всичко онова, което можем да научим за бъдещето на детето, още преди то да се е появило на бял свят.

Атанас Месечков: Нека започнем от основата. Какво точно представлява генетичният скрининг при партньорски двойки и каква е неговата цел?

Даниела Манева: Това е вид профилактично изследване, което се прави преди или по време на планиране на бременност. Целта му не е да провери здравето на родителите – ние знаем, че те са клинично здрави. Целта е да провери дали двамата партньори са „носители“ на определени генетични мутации, които, без да подозират, могат да предадат на детето си. Това не е диагноза, а „карта на риска“.

Атанас Месечков: Споменахте „носителство“. Много хора смятат, че щом са здрави и нямат болни роднини, няма риск. Това мит ли е?

Даниела Манева: Това е категорично невярно и е един от най-големите митове8. Всички ние сме носители на дадени генетични мутации. При автозомно-рецесивните заболявания, човек може да носи едно „дефектно“ копие на гена и едно здраво. В този случай той е напълно здрав. Проблемът възниква, когато и двамата родители предадат на детето си по едно дефектно копие. Тогава детето се разболява. Примери за такива състояния са муковисцидоза, таласемия и спинална мускулна атрофия.

Атанас Месечков: Обяснихте го много интересно с примера за „топчетата“ преди ефир. Може ли да го разкажем и за нашите читатели?

Даниела Манева: Разбира се. Представете си, че гените са топчета. Всеки ген има две копия – едно от майката и едно от бащата. Две зелени топчета: Вие сте здрави и не сте носители.
 Едно зелено и едно червено топче: Вие сте здрави, но сте носители на мутация.

Рискът: Ако и двамата партньори имат по едно червено топче, има 25% вероятност детето да вземе червеното топче от майката и червеното от бащата. Тогава то ще бъде болно.


Атанас Месечков: А какво представляват Х-свързаните заболявания, които също споменахте?

Даниела Манева: При тях механизмът е малко по-различен. Жените имат две Х-хромозоми, а мъжете – една Х и една У. Ако майката носи мутация на едната си Х-хромозома, тя е здрава, защото другата я „компенсира“. Но ако предаде тази мутация на сина си, той няма втора Х-хромозома, а има У от бащата. Така момчето ще бъде болно. Това обяснява защо понякога заболяването се предава „тихо“ през жените в рода и се проявява изведнъж, когато се роди момче.

Атанас Месечков: Кога е най-подходящият момент за това изследване и за кого е препоръчително?

Даниела Манева: Най-добре е да се направи преди настъпване на бременност. Така, ако се установи риск, двойката има време да обсъди спокойно възможностите, без да е притисната от времето. Изследването е препоръчително за всички двойки, които планират дете, но особено важно е при:

Партньори с родствена връзка (например братовчеди).

Хора от малки населени места с кръстосани родови връзки.

Двойки с предишни неуспешни бременности без ясна причина.


Атанас Месечков: Как протича самата процедура?

Даниела Манева: Процедурата е лесна и безболезна. Двойката идва за консултация, попълва документи и се взима кръвна проба. Ние изолираме ДНК и правим пълно геномно секвениране, което анализира 99,9% от цялата ДНК последователност. Резултатът е под формата на доклад, който обсъждаме на втора консултация.

Атанас Месечков: Често задаван въпрос е – може ли да се тества само единият партньор, за да се спестят средства?

Даниела Манева: Не е достатъчно. Всеки човек носи средно няколко патогенни мутации. Ако изследваме само единия и открием мутация, няма как да знаем дали партньорът му носи същата, без да изследваме и него. Смисълът е в съпоставянето на двамата. Само двустранният анализ дава реална оценка на риска.

Атанас Месечков: Стигаме и до най-важния въпрос. Ако се окаже, че и двамата партньори са носители на мутация в един и същи ген, какво следва? Това присъда ли е?

Даниела Манева: Не, това не е присъда, а възможност. Когато знаем за риска, можем да го избегнем. Двойките имат няколко опции:

Ин витро с предимплантационна диагностика (PGT-M): Селектират се само здрави ембриони преди трансфер.

Естествено забременяване с пренатална диагностика: По време на бременността се прави тест (хорионбиопсия или амниоцентеза), за да се види дали плодът е засегнат.

Донорски яйцеклетки или сперматозоиди.


Атанас Месечков: Каква е цената на това спокойствие?

Даниела Манева: Цената на генетичния скрининг е под 3000 лева на човек. Това е еднократна инвестиция в здравето на цялото бъдещо семейство.

Атанас Месечков: Какво бихте казали за финал на нашите читатели?

Даниела Манева: Генетиката не ни определя – тя ни дава знание. А знанието ни дава избор36. Не се страхувайте да попитате и да проверите. Пожелавам на всички най-ценното наследство – здравето37.

За повече информация и записване на час за консултация, можете да се свържете с екипа на CellGenetics.

Началник клиника по кардиология Умбал Александровкса, Председател на ДКБ, Републикански консултат по Интервенционална кардиология, Член на експертния съвет по кардиология, Преподавател към МУ София – КВБ Над 25 години опит в интервенционалната кардиология. Над 250 публикации в национални и международни рецензирани и индексирани списания. Интереси в областта на Интервенционалната кардиология, ОКС, антитромботично лечение, дислипидемия, метаболитен синдром, Здравословен живот и дълголетие, сърдечна недостатъчнст и ендоваскулатно лечение. Завършил медицина с пълно отличие 2002 г.; Придобил специалност Върешни болести 2008 г.; Придобил специалност Кардиология 2013 г.; Придобил специалност Ангиология 2019 г.; Главен асистент към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2015 г.; Доцент към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2016 г.; Професор към Катедра по Вътрешни Болести МФ, МУ – София 2021 г.

ПРОФ. КАРАМФИЛОВ, КАКВА Е СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНСКА ДЕФИНИЦИЯ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И КАК ТЯ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ПРОСТО „НАДНОРМЕНО ТЕГЛО“ В КОНТЕКСТА НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВОТО ЗДРАВЕ?

Затлъстяване може да се дефинира като състояние на прекомерно натрупване на телесна мастна тъкан, което може да увреди здравето. Най-често се оце- нява чрез индекс на телесна маса (ИТМ/BMI), като ИТМ 25–29.9 се счита за наднормено тегло, а ИТМ ≥30 е затлъстяване. Разликата е не само количествена, но и качествена. Затлъстяването води със себе си системни метаболитни и хормонални нарушения, които значимо повишават сърдечно-съдовия риск. Повишената инсулинова резистентност, промяната в липидния профил и стойностите на кръвно налягане са директни рискови фактори за сърдечно-съдови усложнения в резултат на затлъстяване. Хроничното нискостепенно възпаление (low-grade inflammation) в контекста на затлъстяване неминуемо увеличава вероятността от сърдечно-съдови инциденти.

КОЛКО КРИТИЧНА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ АБДОМИНАЛНОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ И ХИПЕРТОНИЯТА? МОЖЕ ЛИ ЕДИНСТВЕНО ТЕЛЕСНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МАЗНИНИТЕ ДА Е ПРЕДИКТОР ЗА БЪДЕЩ СЪРДЕЧНО-СЪДОВ РИСК?

Да, телесното разпределение на мазнините – особено интраабдоминалните – може да бъде самостоятелен предиктор за сърдечно-съдов риск. Абдоминалното, или висцерално затлъстяване – измерено чрез обиколка на талията – е по-силен предиктор на хипертония и сърдечно-съдови заболявания, отколкото самия ИТМ. Причините са многобройни – активна секреция на възпалителни медиатори от висцералната мастна тъкан, повишаването на симпатикусовата активност, както и повишената активация на системата ренинангиотензин-алдостерон при абдоминалното затлъстяване са само част от тях.

КАКВИ СА РАННИТЕ БИОМАРКЕРИ И КЛИНИЧНИ СИГНАЛИ, ПО КОИТО МОЖЕМ ДА РАЗПОЗНАЕМ ПОВИШЕН РИСК ОТ ДИСЛИПИДЕМИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?

Стандартния липиден профил, показващ повишени нива на холестерол с ниска плътност, високите нива на триглицериди, както и повишените нива на високочувствителен C-реактивен протеин са лесно достъпни и акуратни биомаркери, с които ние разпознаваме дислипидемията и хроничното възпаление в ежедневната си медицинска практика. Повишените стойности на артериалното налягане са едни от първите клинични сигнали, които активно търсим заедно с увеличените размери на черния дроб – т. наречената неалкохолна чернодробна стеатоза. Кожни промени като акантозис нигриканс насочват вни-манието ни към развиващата се при затлъстяване инсулинова резистентност и често свързаната с нея дислипидемия.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЗА „МЕТАБОЛИТНО ЗДРАВИ ХОРА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ“. СЪЩЕСТВУВА ЛИ ТАКЪВ ФЕНОМЕН НАИСТИНА – И КОЛКО Е УСТОЙЧИВ ВЪВ ВРЕМЕТО?

Да, съществува, но не е стабилно състояние и не изключва нуждата от превенция. Според различни проучвания между 10-30% от хората със затлъстяване спадат към тази група на т.нар. „метаболитно здраво затлъстяване“ (MHO). Това са хора със затлъс-тяване, но без метаболитен синдром (нормални стойности на артериално налягане, липиден профил, маркери за възпаление и чернодробна функция, запазена инсулинова чувствителност). Независимо от липсата на отклонения в споменатите маркери, MHO не е „защитено“ състояние. Тези хора често развиват метаболитни нарушения в рамките на 5-10 години, като тези пациенти също имат по-висок сърдечно-съдов риск в сравнение с пациенти с нормален ИТМ. Жените в пре-менопаузална въззраст често попадат в тази категория на метаболитно здрави със затлъстяване. При липса на интервенция от страна на пациента, MHO е повече предиктор за влошаване на състоянието в бъдеще, а не безопасна диагноза.

КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ КАТО СВЪРЗВАЩ ФАКТОР МЕЖДУ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И ИНФАРКТА НА МИОКАРДА?

Инсулиновата резистентност е централният патофизиологичен механизъм, който води до повишаване циркулиращи нива на глюкоза в кръвта, води до стимулиране на липогенезата и дислипидемията, увеличава възпалението и ендотелната дисфункция. Всичко това води до развитието на атеросклеротични плаки, пряко отговорни в крайна сметка за инфаркт на миокарда.

МОЖЕ ЛИ ПРОМЯНАТА В НАЧИНА НА ЖИВОТ БЕЗ МЕДИКАМЕНТОЗНА НАМЕСА – ДА ОБЪРНЕ ТРАЕКТОРИЯТА НА ХИПЕРТОНИЯТА И ДИСЛИПИДЕМИЯТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО? И АКО ДА – В КАКВИ СРОКОВЕ?

Да, при много пациенти – особено в начален стадий. Промени като загуба на тегло (обикновено 5-10%), придържане към определени видове диети (напр. средиземноморска), активното движение с умерен интензитет поне 150 мин/седмично, намаляването на ежедневния стрес, както и прекратяването на вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол сами по себе си могат да доведат до подобрения в липидния профил и понижаване на нивата на артериално налягане с 5-10mmHg в рамките на половин година (6 месеца), понякога и дори впо-кратки срокове (3 месеца.)

КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, КОГАТО ВЕЧЕ ИМА НАЛИЧИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ? ИМА ЛИ НОВИ КЛАСОВЕ ЛЕКАРСТВА С ДВОЙНА РОЛЯ – ОТСЛАБВАНЕ И СЪРДЕЧНА ЗАЩИТА?

Съвременните насоки препоръчват медикаментозна терапия при пациенти с ИТМ ≥30 или ≥27 с вече развити придружаващи сърдечно-съдови заболявания, както и при пациенти, при които промяната в начина на живот не е достатъчна за постигане на оптимални стойности на сърдечно-съдовите рискови фактори. GLP-1 рецепторни агонисти (напр. семаглутид, лираглутид) са водеща терапия, защото доказано намаляват теглото с 10-15%, подобряват глюкозен и липиден профил, с което упражняват и кардиопротективен ефект – доказано в проучвания като SUSTAIN-6 и SELECT. Редица други класове медикаменти с едновременен кардиопротективен ефект, също водещи до редукция в телесната маса, са приложими в ежедневната медицинска практика – SGLT2-инхибитори, комбинираните GIP/GLP1- агонисти, липазните инхибитори и др.

КАК ОЦЕНЯВАТЕ ЕФЕКТИВНОСТТА И ПРИЛОЖИМОСТТА НА GLP-1 РЕЦЕПТОРНИТЕ АГОНИСТИ (КАТО СЕМАГЛУТИД) В КОНТЕКСТА НЕ САМО НА РЕДУКЦИЯ НА ТЕГЛО, НО И НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВА ПРЕВЕНЦИЯ?

GLP-1 агонистите подобряват инсулиновата чувствителност, потискат апетита и забавят изпразването на стомаха. Този клас медикаменти доказано намаляват риска от сърдечно-съдови събития с до 20%, дори при пациенти без диабет, имат доказан ефект и в контекста на вторична превенция на инфаркт и инсулт. Модерното медикаментозно лечение на затлъстяването вече не е самоцелно „отслабване“, а стратегия за намаляване на сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост. GLP-1 агонистите са водещ избор за пациенти със ССЗ, а комбинираната терапия (със SGLT2i или инсулин) може да бъде персонализирана. Терапевтичните цели днес не са просто тегло, а органна защита.

КОИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ВАС СА НАЙ-ЗАСТРАШЕНИ ОТ ТОЗИ „ТРОЕН РИСК“ – ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, ХИПЕРТОНИЯ И ИНФАРКТ – И КАКВИ ПОЛИТИКИ ИЛИ КАМПАНИИ БИХА БИЛИ НАЙ-ЕФЕКТИВНИ?

Като най-рискови групи в България на преден план са деца и юноши с наднормено тегло поради ранното начало и по-голямата експозиция към този рисков фактор, жените след менопауза, мъжете над 45г възраст, водещи заседнал начин на живот, както и всички хора с нисък социално-икономичен статус, особено в малките населени места. Политиките, необходими за борба с този троен риск би следвало да се водят както на регионално, така и на национално ниво:

• Национални скринингови програми за ИТМ, кръвно и липиден профил,

• Въвеждане на здравословно хранене в училищата,

• Финансови стимули за спортна активност и профилактика,

• Кампания за информираност с участие на лекари, медии и институции.

КАТО ФИНАЛ – КАКЪВ Е ВАШИЯТ АПЕЛ КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ, КОИТО ПОДЦЕНЯВАТ НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО, ЗАЩОТО „НЯМАТ ОПЛАКВАНИЯ“? КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ДНЕС, ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАТ УТРЕ?

„Липсата на симптоми не означава липса на болест.“ Затлъстяването е „тиха“ патология, която протича безсимптомно в продължение на години. Не чакайте болката, за да потърсите помощ. Наднорменото тегло днес е вашият шанс за промяна – не го подценявайте. Всеки свален килограм е инвестиция в живот без лекарства, без болници, без страх. Започнете днес – утре може да е късно.

Degree in Medicine (Maximum) at the University of Padova, 1987. PhD in Experimental and Clinical Gerontology at the University of Padova, 1994. Post-degree in Geriatrics at the University of Padova, 1995. Full Professor of Nutrition and Dietetic Sciences – Department of Medicine – University of Padova. Director of the Clinical Nutrition Unit of the Padova University Hospital. Clinical Activity at the Center for the Study and the Integrated Management of Obesity – Padova University Hospital. Author of 218 publications in peer- reviewed international journals. H-INDEX Scopus: 59. Total citations: 12.911 Member of the editorial board of the following international scientific journals: Mediterranean Journal of Nutrition and Metabolism, Eating and Weight Disorders, Nutrients, Frontiers in Rehabilitation Sciences. Associate Editor in: Surgery for Obesity and Related Diseases, Obesity Surgery, Frontiers of Endocrinology. Vice President of the European Association for the Study of Obesity (EASO) for the Southern Region. Past President of the Italian Obesity Society (SIO). Actually involved in several international projects on the implementation of clinical guidelines for obesity more adherent to the vision of obesity as a non.communicable chronic disease and on the identificatgion of more precise targets for obesity management.

CURRENT CLINICAL GUIDELINES FOR OBESITY STAGING WHAT ARE THE KEY INDICATORS USED TO ASSESS OBESITY SEVERITY ACCORDING TO THE NEW EASO GUIDELINES?

According to the new framework for the diagnosis, staging and management of obesity in adults proposed by EASO, the diagnosis of obesity should be always based on the recognition of abnormal and/or excessive fat accumulation (anthropometric component) and on the analysis of its present and potential effects on health (clinical component).

HOW DOES THE UPDATED STAGING MODEL INCORPORATE BOTH QUALITATIVE AND QUANTITATIVE PARAMETERS?

The quantitative parameters (anthropometric component) include the BMI and the waist-to-height ratio. The qualitative parameters (clinical component) include a systematic evaluation of medical, functional and psychological (mental health and eating behavior pathology) status in any person with obesity.

IN WHAT WAY IS OBESITY STAGING LINKED TO THE EVALUATION OF COMPLICATION RISKS?

We stress the importance of measuring waist circumference and calculating the waist-to-height ratio in any person with a BMI <35 kg/m2 as a marker of visceral fat accumulation and increased cardiometabolic disease risk.

WHICH MEASUREMENT TOOLS AND ASSESSMENT METHODS ARE CONSIDERED MOST APPROPRIATE FOR DAILY CLINICAL PRACTICE?

BMI and the waist-to-height ratio are the cornerstone for anthropometric evaluation. We do not recommend a routine use of instrumental techniques of body composition assessment. However, we suggest to consider a determination of body composition and adiposity (% body fat) by dual-energy x-ray absorptiometry or, alternatively, bioelectric impedance when BMI and physical examination are ambiguous or in people presenting with clinical symptoms or risk factors for sarcopenic obesity.

WHAT SHOULD GENERAL PRACTITIONERS BE PARTICULARLY AWARE OF WHEN APPLYING THESE NEW RECOMMENDATIONS?

The assessment of waist circumference and the waist- to-height ratio is still underused by GPs. The framework strongly claims for a more regular determination of this important parameter.

DIAGNOSTIC ALGORITHM AND THERAPEUTIC PATHWAY HOW DOES THE NEWLY PROPOSED THERAPEUTIC PATHWAY DIFFER FROM PREVIOUS APPROACHES IN OBESITY MANAGEMENT?

An important novelty in our framework regards the anthropometric component of the diagnosis. The basis for this change is the recognition that BMI alone is insufficient as a diagnostic criterion, and that body fat distribution has a substantial impact on health. More specifically, abdominal fat accumulation is associated with an increased risk of developing cardiometabolic complications and is a stronger determinant of disease development than BMI, even in individuals with a BMI level below the standard cut-offs for obesity diagnosis. This is reflected by two novel and important statements. First, we make explicit that abdominal (visceral) fat accumulation is an important risk factor for health deterioration, also in people with low BMI and still free of overt clinical manifestations. Second, the new framework includes people with lower BMI (≥25-30 kg/ m2) but increased abdominal fat accumulation and the presence of any medical, functional or psychological impairments or complications in the definition of obesity, hence reducing the risk of undertreatment in this particular group of patients in comparison to the current BMI-based definition of obesity.

WHAT TOOLS AND PROCEDURAL STEPS ARE RECOMMENDED FOR TAILORING TREATMENT TO INDIVIDUAL PATIENT NEEDS?

We propose that the choice of the appropriate initial level of intervention (behavioral modifications alone, psychological therapy, obesity medications, metabolic/ bariatric procedures) should be based on the individual therapeutic goals, the clinical severity of obesity and the previous obesity treatments, rather than on anthropometric parameters only.

WHAT IS THE ROLE OF BOTH NON-SURGICAL AND SURGICAL INTERVENTIONS IN THE NEW ALGORITHM?

Pillars of treatment for obesity management in adults are behavioral modifications (including nutritional therapy, physical activity, stress reduction, sleep improvement), psychological therapy, obesity medications, and metabolic/bariatric (surgical and endoscopic) procedures. Behavioural modifications should be recommended for all persons with obesity. Obesity management medications should be prescribed, according to official labelling, as an adjunct to behavioural modifications, in patients with a BMI ≥30 kg/m2 or a BMI ≥7 kg/m2 with an obesity-related disease or complications. We raise the possibility to consider the use of obesity management medications in adults of Caucasian ethnicity with BMI ≥25 kg/m2 and a waist-to-height ratio ≥0.5 and the presence of medical, functional or psychological impairments or complications. Metabolic/bariatric procedures should be considered in patients with BMI ≥40 kg/m2 or with BMI ≥35 kg/m2 with an obesity-related disease or complications or with BMI ≥30 kg/m2 and poorly controlled type 2 diabetes despite optimal medical therapy.

HOW IS THE PATIENT’S PSYCHOSOCIAL PROFILE TAKEN INTO ACCOUNT IN THERAPEUTIC DECISION MAKING?

Therapeutic goals should be set at the beginning of the treatment, according to the severity and stage of obesity, taking into account available therapeutic options, possible side effects and risks, and patient preferences. The individual drivers of obesity and possible barriers to treatment (psychological/mental, mechanical/functional, metabolic, and SES–related drivers/barriers) should be clearly discussed with the patient.

WHAT SUCCESS INDICATORS ARE HIGHLIGHTED IN THE NEW CLINICAL RECOMMENDATIONS?

We stress the fact that the management and treatment of obesity have wider objectives than weight loss alone and include the prevention, resolution or improvement of obesity-related complications, better quality of life and mental well-being, and improvement of physical/ social functioning and fitness. In defining personalized therapeutic goals for obesity management in adults we should consider prevention of further weight gain and obesity-related complications and the achievement and maintenance of weight loss sufficient to prevent, resolve or improve obesity-related complications and/or improve quality of life and/or mental well-being and/ or improve physical/social functioning and fitness.

THE ROLE OF THE MULTIDISCIPLINARY APPROACH

WHAT ARE THE KEY CHARACTERISTICS OF AN EFFECTIVELY FUNCTIONING MULTIDISCIPLINARY TEAM IN OBESITY CARE?

Considering obesity as a multifactorial, chronic, relapsing disease a long-term multidisciplinary management should be organised in every patient. The ideal network of care should involve the general practitioner, obesity specialist, nutritionist (dietician), exercise physiologist (physiatrist), behavioural therapist (psychologist/psychiatrist).

WHICH STRATEGIES ARE MOST EFFECTIVE IN PROMOTING COMMUNICATION AND COLLABORATION WITHIN THE TEAM?

A clear sharing of therapeutic goals and mutual respect for the individual professional skills and roles are the keys.

WHAT CHALLENGES HINDER THE IMPLEMENTATION OF THIS APPROACH IN DIFFERENT HEALTHCARE SYSTEMS?

No health-care system can provide multidisciplinary specialised management pathways for all those who live with obesity and overweight. However, prioritarisation for treatments should be based on the individual therapeutic goals, the clinical severity of obesity and the previous obesity treatments, rather than on anthropometric parameters only.

HOW CAN CONTINUITY OF CARE BE MAINTAINED WHEN TRANSITIONS BETWEEN SPECIALISTS OCCUR?

Implementation of digital communication technologies and continuing medical education are probably the most important factors.

COULD YOU PROVIDE CONCRETE EXAMPLES OF SUCCESSFUL MULTIDISCIPLINARY COLLABORATION IN CLINICAL PRACTICE?

Multidisciplinary patient evaluation and follow-up has been implemented and used as a routine practice in bariatric surgeries. This approach has facilitated access to surgery, reduced complications and improved long-term results.

Professor Paolo Sbraccia is Professor of Internal Medicine in the
Department of Systems Medicine of the University of Rome Tor
Vergata, Rome, Italy, Chief of the Internal Medicine Unit and Obesity
Center (European Association for the Study of Obesity [EASO]-
accredited Collaborating Centre for Obesity Management) at the University Hospital Policlinico Tor Vergata, Rome, and Director of the Specialization School in Internal Medicine.
He is also currently serving as Treasurer and member of the Board of Trustees of the EASO, and President of the Italian Barometer Diabetes Observatory Foundation. In addition, Professor Sbraccia is Former President of the Italian Society of Obesity and of the Italian Federation of Endocrinology, Diabetology, Andrology, Metabolism and Obesity.

He was also a member of the Scientific Advisory Group for Diabetes
and Endocrinology of the European Medicines Agency (2008–2015).
In 2024, he was appointed to the Steering Committee of the Italian
Society of Obesity, for the development of new Obesity Guidelines under the auspices of the Italian NIH.
He is also a coauthor of the EASO new framework for the diagnosis, staging and management of obesity in adults. Prof Sbraccia published over 150 papers on peer-reviewed journals (H-index 42) and he is a member of the editorial boards and reviewer panels of various scientific journals; in particular, he is Section Editor for Diabetes and Endocrinology of Eating and Weight Disorders and Associate Editor for Internal and Emergency Medicine.

CURRENT CLINICAL GUIDELINES FOR OBESITY STAGING

WHAT ARE THE MAIN INDICATORS USED TO DETERMINE THE SEVERITY OF OBESITY ACCORDING TO THE NEW GUIDELINES?

Not really relevant since much attention has been given to the inclusion of people on the overweight range into the obesity definition if with high WtH (waist to height ratio). The severity remains based on the old BMI. The main indicators are therefore based on the severity of the clinical complications.

HOW DOES THE NEW STAGING MODEL INTEGRATE BOTH QUALITATIVE AND QUANTITATIVE MEASURES?

The EASO approach moves beyond traditional BMI- based classifications and incorporates clinical,
functional, and psychosocial factors. The EASO staging model bridges quantitative metrics (BMI,
biomarkers) with qualitative evaluations (psychosocial, functional status) to improve obesity classification and management. This aligns with modern precision medicine approaches, ensuring that treatment is tailored to individual needs. In fact, the new EASO framework proposes “to base the diagnosis of obesity on the recognition of abnormal and/or excessive fat accumulation (anthropometric component) and the analysis of its present and potential effects on health (clinical component)”. It is, therefore, of paramount importance to include a qualitative (thorough clinical evaluation and staging) to the quantitative anthropometric measures.

HOW IS THE STAGING SYSTEM ALIGNED WITH THE ASSESSMENT OF COMPLICATION RISK?

The EASO staging system aligns closely with complication risk assessment by categorizing obesity based on the presence, severity, and progression of obesity-related diseases – not just BMI. This approach ensures that staging reflects individual health risks and guides appropriate interventions. EASO directly links obesity severity to complication risk, enabling personalized, risk-stratified care. By integrating both clinical and functional outcomes, it ensures that high-risk patients receive timely, appropriate interventions.

WHICH MEASUREMENT AND ASSESSMENT METHODS ARE MOST APPROPRIATE FOR EVERYDAY CLINICAL PRACTICE?

In everyday clinical practice, the EASO staging model recommends a mix of simple, validated, and feasible measurement and assessment tools to evaluate obesity and its complications. The most appropriate methods for routine use, balancing accuracy and practicality, are: body composition and adiposity (percentage body fat) by dual-energy X-ray absorptiometry (DEXA) or, alternatively, bioelectric impedance when BMI and physical examination are ambiguous; BMI, WtH ratio.

WHAT SHOULD GENERAL PRACTITIONERS CONSIDER WHEN APPLYING THE NEW GUIDELINES?

When applying the new EASO obesity staging guidelines, general practitioners (GPs) should consider the following key practical aspects to ensure effective, patient-centered care:

1. Move Beyond BMI Alone;
2. Use waist circumference and calculate WtH ratio
   (Keep a measuring tape in every consultation room.);
3. Perform a systematic evaluation of medical, functional
   and psychological (mental health and eating behavior
   pathology) status (clinical component) in any person
   with obesity;
4. Evaluate the presence of medical complications and
   metabolic risk factors according to a systematic and
   cost-effective diagnostic assessment.

DIAGNOSTIC PHARMATHERAPEUTIC ALGORITHM AND PATHWAY (The new EASO algorithm should be published hopefully soon)

HOW DOES THE NEW THERAPEUTIC PATHWAY DIFFER FROM PREVIOUS APPROACHES TO OBESITY
MANAGEMENT?

The 2025 EASO algorithm shifts from a one-size-fits-all model to dynamic, personalized obesity care, leveraging advanced pharmacotherapy, and earlier interventions to improve outcomes. This reflects growing evidence that obesity is a heterogenous disease requiring precision medicine.

WHAT TOOLS AND STEPS ARE RECOMMENDED FOR PERSONALIZING TREATMENT?

Obesity is a multifactorial, chronic, relapsing, non communicable disease marked by an abnormal and/or
excessive accumulation of body fat. Obesity has direct negative effects on the functioning of individual organs, the whole body, or both, and serves as a gateway to a wide range of obesity-related complications, that can be broadly classified into two categories: those resulting from altered and pathological mechanical forces, referred to as fat mass diseases, and those associated with dysregulated endocrine, inflammatory, or immune responses, known as sick fat diseases.

No specific tools are recommended, rather a complications-oriented flow chart is provided that guides clinicians based on the current body of knowledge, This approach aligns with the concept of obesity as an adiposopathy, distinguishing between factors primarily associated with fat mass and those linked to dysfunctional or “sick” fat.

THE ROLE OF THE MULTIDISCIPLINARY APPROACH

WHAT DEFINES AN OPTIMALLY FUNCTIONING MULTIDISCIPLINARY TEAM IN THE CONTEXT OF OBESITY TREATMENT?

An optimally functioning multidisciplinary team (MDT) for obesity treatment is characterized by coordinated, patient-centered care that addresses the complex physiological, psychological, and social aspects of obesity. Key defining features include: Physicians (endocrinologists, bariatric surgeons, primary care), Dietitians/Nutritionists, Psychologists/Psychiatrists, Exercise Physiologists-Physical Therapists, Nurses/Care Coordinators.

WHAT STRATEGIES PROMOTE EFFECTIVE COMMUNICATION AMONG TEAM MEMBERS?

It is very important to organize regular team meetings to discuss patient progress and adjust treatment plans. Shared decision-making with input from all disciplines. Unified treatment goals aligned with patient preferences (e.g., weight loss, metabolic health, mobility improvement).

WHAT BARRIERS EXIST TO IMPLEMENTING THIS APPROACH ACROSS DIFFERENT HEALTHCARE SYSTEMS?

Implementing a multidisciplinary team approach for obesity treatment faces several systemic, financial, cultural, and logistical barriers across healthcare systems. These challenges vary depending on the setting (e.g., high- vs. low-income countries, public vs. private healthcare), but common obstacles include: siloed specialties, primary care physicians may lack pathways to refer patients to obesity specialists, shortage of obesity specialists, bias among providers, socioeconomic barriers, focus on acute over chronic care, reimbursement barriers for the new pharmacotherapies. Successful implementation requires system-level changes, including payment reform, provider education, and anti-stigma efforts. Some examples in well-structured NHS show promise but highlight the need for tailored solutions based on regional resources.

WHAT IS YOUR OPINION ON INCLUDING THE GUT MICROBIOME AS PART OF A PERSONALIZED THERAPEUTIC APPROACH WHEN EVALUATING PATIENTS WITH OBESITY OR METABOLIC SYNDROME?

The gut microbiome is undoubtedly a promising area of scientific research, yet it remains far from being integrated into routine clinical practice. This is due to insufficient robust human data and the lack of proven effective treatments – such as probiotics and prebiotics – that demonstrate significant benefits over placebo in managing obesity and metabolic disorders.
PHARMACOGENETICS AND PRECISION MEDICINE IN THE TREATMENT OF OBESITY AND DIABETES

SOME PATIENTS WITH OBESITY AND/OR TYPE 2 DIABETES DO NOT RESPOND WELL TO STANDARD PHARMACOLOGICAL THERAPY. HAVE YOU REFERRED SUCH PATIENTS FOR PHARMACOGENETIC ANALYSIS? WHAT ARE YOUR IMPRESSIONS? HAVE YOU ENCOUNTERED CASES WHERE THE RESULTS OF SUCH TESTING HAVE SIGNIFICANTLY CHANGED YOUR TREATMENT APPROACH?

On the horizon, we see immense potential for precision medicine – leveraging genome sequencing, pharmacogenetics, pharmacogenomics, AI, and digital health technologies. However, this remains a vision for the future; for now, clinical practice continues to rely on empirical approache.

WHAT IS YOUR VIEW ON THE USE OF WHOLE EXOME OR GENOME SEQUENCING AS A TOOL FOR PRECISION DIAGNOSIS IN PATIENTS WITH COMPLEX METABOLIC PROFILES OR A STRONG FAMILY HISTORY? DO YOU HAVE EXPERIENCE IN WHICH THIS TYPE OF MOLECULAR DIAGNOSTICS HELPED UNCOVER THE CAUSE OF A CLINICAL
PRESENTATION? DO YOU SEE A GROWING ROLE FOR THESE TECHNOLOGIES IN AN INDIVIDUALIZED APPROACH TO METABOLIC DISORDERS?

In our center, we conduct whole exome sequencing for all cases of early-onset obesity characterized by severe hyperphagia. Beyond its diagnostic value, this approach aims to identify genetic mutations eligible for treatment with setmelanotide, an MC4 receptor agonist that exemplifies precision medicine in action.