УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ направи значителна крачка напред в модернизацията на своята диагностична база с надграждането в съществуващата 1.5 Т система за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) до модел от последно поколение на GE HealthCare.
Надградената системата осигурява висококачествени образи с изключителна прецизност, което позволява по-ранна и по-точна диагностика на широк спектър от заболявания, сред които неврологични, онкологични, мускулно-скелетни, кардиологични и други.
Апаратът съкращава значително времето за изследване и повишава комфорта на пациентите. Отличава се с усъвършенстван софтуер за обработка на изображения, намалено ниво на шум, възможност за по-бързи и прецизни изследвания, както и с интегрирани технологии с изкуствен интелект, подпомагащи работата на медицинските специалисти и повишаващи качеството на диагностиката.
Инвестицията в надграждането на ЯМР апарата е част от стратегията на болничното ръководство и Министерство на здравеопазването за предоставяне на съвременна, високотехнологична и достъпна медицинска грижа. Тя включва цялостно обновяване на наличните технологии за диагностика и лечение на широк кръг заболявания. В резултат на това, болницата значително ще подобри диагностичните си възможности и ще осигури обслужването на повече пациенти, като ще обхване по-голям обем патология.
Модернизацията е осъществена от фирма „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД – официален дистрибутор на GE HealthCare за България.
Прегледите с обновения ЯМР апарат ще стартират на 1 април 2026 г. (сряда). Те ще се извършват с направление по НЗОК, по здравен фонд или срещу заплащане (на цена от 175 евро, която е една от най-ниските предлагани у нас).
За записване на преглед с направление или срещу заплащане: тел. 02 9432 400 За записване на преглед по здравен фонд: 02 9432 207.
Инициативата „Да прегърнем живота заедно“ на фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн, Живата Магура“ отправи послание за сила, грижа и солидарност към жените с онкологични заболявания.
По повод Международния ден на жената- 8 март, заместник-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев и Атанас Месечков, в компанията на символичния образ на „Малкият принц“, посетиха дамите, лекуващи се в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“.
Инициативата бе част от кампанията „Да прегърнем живота заедно“, организирана от Фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн, Живата Магура“.
Посещението имаше за цел да отправи послание за надежда, подкрепа и вяра към жените, които преминават през лечението на онкологични заболявания, както и да им вдъхне сила в борбата за по-бързо възстановяване и справяне с медицинските предизвикателства, пред които са изправени.
Инициативата е част от по-широка кампания на фондацията, насочена към повишаване на здравната информираност, насърчаване на профилактиката и изграждане на обществена солидарност към хората, засегнати от онкологични заболявания.
По-рано в рамките на кампанията се проведе и здравно-информационна беседа, посветена на превенцията и здравната култура. Фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн, Живата Магура“ изразява своята искрена признателност към всички участници и партньори, които подкрепиха инициативата.
Специални благодарности отправяме към:
доц. д-р Ася Консулова, началник на Клиниката по медицинска онкология към УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“
г-жа Валентина Томова, началник на отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“ към дирекция „Обществено здраве“ на Столична РЗИ, както и към заместник-министъра на здравеопазването д-р Петър Грибнев и Атанас Месечков за тяхната ангажираност и подкрепа към каузите, свързани със здравната превенция и грижата за пациентите.
Фондацията изразява благодарност и към домакините и партньорите от ДГ №156 „Весели мишлета“, с директор Мария Гаргова, за оказаното гостоприемство и споделената мисия в името на здравето и информираността на обществото.
По повод Международния ден на жената Фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн – Живата Магура“ изразява своята дълбока признателност към всички жени, които със своята отдаденост, професионализъм и човечност ежедневно носят грижа, надежда и вдъхновение.
Нека този ден бъде символ на уважение към силата и достойнството на жените и към тяхната непреклонна воля да преодоляват предизвикателствата по пътя към здравето.
Professor Paolo Sbraccia is Professor of Internal Medicine in the Department of Systems Medicine of the University of Rome Tor Vergata, Rome, Italy, Chief of the Internal Medicine Unit and Obesity Center (European Association for the Study of Obesity [EASO]- accredited Collaborating Centre for Obesity Management) at the University Hospital Policlinico Tor Vergata, Rome, and Director of the Specialization School in Internal Medicine. He is also currently serving as Treasurer and member of the Board of Trustees of the EASO, and President of the Italian Barometer Diabetes Observatory Foundation. In addition, Professor Sbraccia is Former President of the Italian Society of Obesity and of the Italian Federation of Endocrinology, Diabetology, Andrology, Metabolism and Obesity.
He was also a member of the Scientific Advisory Group for Diabetes and Endocrinology of the European Medicines Agency (2008–2015). In 2024, he was appointed to the Steering Committee of the Italian Society of Obesity, for the development of new Obesity Guidelines under the auspices of the Italian NIH. He is also a coauthor of the EASO new framework for the diagnosis, staging and management of obesity in adults. Prof Sbraccia published over 150 papers on peer-reviewed journals (H-index 42) and he is a member of the editorial boards and reviewer panels of various scientific journals; in particular, he is Section Editor for Diabetes and Endocrinology of Eating and Weight Disorders and Associate Editor for Internal and Emergency Medicine.
CURRENT CLINICAL GUIDELINES FOR OBESITY STAGING
WHAT ARE THE MAIN INDICATORS USED TO DETERMINE THE SEVERITY OF OBESITY ACCORDING TO THE NEW GUIDELINES?
Not really relevant since much attention has been given to the inclusion of people on the overweight range into the obesity definition if with high WtH (waist to height ratio). The severity remains based on the old BMI. The main indicators are therefore based on the severity of the clinical complications.
HOW DOES THE NEW STAGING MODEL INTEGRATE BOTH QUALITATIVE AND QUANTITATIVE MEASURES?
The EASO approach moves beyond traditional BMI- based classifications and incorporates clinical, functional, and psychosocial factors. The EASO staging model bridges quantitative metrics (BMI, biomarkers) with qualitative evaluations (psychosocial, functional status) to improve obesity classification and management. This aligns with modern precision medicine approaches, ensuring that treatment is tailored to individual needs. In fact, the new EASO framework proposes “to base the diagnosis of obesity on the recognition of abnormal and/or excessive fat accumulation (anthropometric component) and the analysis of its present and potential effects on health (clinical component)”. It is, therefore, of paramount importance to include a qualitative (thorough clinical evaluation and staging) to the quantitative anthropometric measures.
HOW IS THE STAGING SYSTEM ALIGNED WITH THE ASSESSMENT OF COMPLICATION RISK?
The EASO staging system aligns closely with complication risk assessment by categorizing obesity based on the presence, severity, and progression of obesity-related diseases – not just BMI. This approach ensures that staging reflects individual health risks and guides appropriate interventions. EASO directly links obesity severity to complication risk, enabling personalized, risk-stratified care. By integrating both clinical and functional outcomes, it ensures that high-risk patients receive timely, appropriate interventions.
WHICH MEASUREMENT AND ASSESSMENT METHODS ARE MOST APPROPRIATE FOR EVERYDAY CLINICAL PRACTICE?
In everyday clinical practice, the EASO staging model recommends a mix of simple, validated, and feasible measurement and assessment tools to evaluate obesity and its complications. The most appropriate methods for routine use, balancing accuracy and practicality, are: body composition and adiposity (percentage body fat) by dual-energy X-ray absorptiometry (DEXA) or, alternatively, bioelectric impedance when BMI and physical examination are ambiguous; BMI, WtH ratio.
WHAT SHOULD GENERAL PRACTITIONERS CONSIDER WHEN APPLYING THE NEW GUIDELINES?
When applying the new EASO obesity staging guidelines, general practitioners (GPs) should consider the following key practical aspects to ensure effective, patient-centered care:
Move Beyond BMI Alone;
Use waist circumference and calculate WtH ratio (Keep a measuring tape in every consultation room.);
Perform a systematic evaluation of medical, functional and psychological (mental health and eating behavior pathology) status (clinical component) in any person with obesity;
Evaluate the presence of medical complications and metabolic risk factors according to a systematic and cost-effective diagnostic assessment.
DIAGNOSTIC PHARMATHERAPEUTIC ALGORITHM AND PATHWAY (The new EASO algorithm should be published hopefully soon)
HOW DOES THE NEW THERAPEUTIC PATHWAY DIFFER FROM PREVIOUS APPROACHES TO OBESITY MANAGEMENT?
The 2025 EASO algorithm shifts from a one-size-fits-all model to dynamic, personalized obesity care, leveraging advanced pharmacotherapy, and earlier interventions to improve outcomes. This reflects growing evidence that obesity is a heterogenous disease requiring precision medicine.
WHAT TOOLS AND STEPS ARE RECOMMENDED FOR PERSONALIZING TREATMENT?
Obesity is a multifactorial, chronic, relapsing, non communicable disease marked by an abnormal and/or excessive accumulation of body fat. Obesity has direct negative effects on the functioning of individual organs, the whole body, or both, and serves as a gateway to a wide range of obesity-related complications, that can be broadly classified into two categories: those resulting from altered and pathological mechanical forces, referred to as fat mass diseases, and those associated with dysregulated endocrine, inflammatory, or immune responses, known as sick fat diseases.
No specific tools are recommended, rather a complications-oriented flow chart is provided that guides clinicians based on the current body of knowledge, This approach aligns with the concept of obesity as an adiposopathy, distinguishing between factors primarily associated with fat mass and those linked to dysfunctional or “sick” fat.
THE ROLE OF THE MULTIDISCIPLINARY APPROACH
WHAT DEFINES AN OPTIMALLY FUNCTIONING MULTIDISCIPLINARY TEAM IN THE CONTEXT OF OBESITY TREATMENT?
An optimally functioning multidisciplinary team (MDT) for obesity treatment is characterized by coordinated, patient-centered care that addresses the complex physiological, psychological, and social aspects of obesity. Key defining features include: Physicians (endocrinologists, bariatric surgeons, primary care), Dietitians/Nutritionists, Psychologists/Psychiatrists, Exercise Physiologists-Physical Therapists, Nurses/Care Coordinators.
WHAT STRATEGIES PROMOTE EFFECTIVE COMMUNICATION AMONG TEAM MEMBERS?
It is very important to organize regular team meetings to discuss patient progress and adjust treatment plans. Shared decision-making with input from all disciplines. Unified treatment goals aligned with patient preferences (e.g., weight loss, metabolic health, mobility improvement).
WHAT BARRIERS EXIST TO IMPLEMENTING THIS APPROACH ACROSS DIFFERENT HEALTHCARE SYSTEMS?
Implementing a multidisciplinary team approach for obesity treatment faces several systemic, financial, cultural, and logistical barriers across healthcare systems. These challenges vary depending on the setting (e.g., high- vs. low-income countries, public vs. private healthcare), but common obstacles include: siloed specialties, primary care physicians may lack pathways to refer patients to obesity specialists, shortage of obesity specialists, bias among providers, socioeconomic barriers, focus on acute over chronic care, reimbursement barriers for the new pharmacotherapies. Successful implementation requires system-level changes, including payment reform, provider education, and anti-stigma efforts. Some examples in well-structured NHS show promise but highlight the need for tailored solutions based on regional resources.
WHAT IS YOUR OPINION ON INCLUDING THE GUT MICROBIOME AS PART OF A PERSONALIZED THERAPEUTIC APPROACH WHEN EVALUATING PATIENTS WITH OBESITY OR METABOLIC SYNDROME?
The gut microbiome is undoubtedly a promising area of scientific research, yet it remains far from being integrated into routine clinical practice. This is due to insufficient robust human data and the lack of proven effective treatments – such as probiotics and prebiotics – that demonstrate significant benefits over placebo in managing obesity and metabolic disorders. PHARMACOGENETICS AND PRECISION MEDICINE IN THE TREATMENT OF OBESITY AND DIABETES
SOME PATIENTS WITH OBESITY AND/OR TYPE 2 DIABETES DO NOT RESPOND WELL TO STANDARD PHARMACOLOGICAL THERAPY. HAVE YOU REFERRED SUCH PATIENTS FOR PHARMACOGENETIC ANALYSIS? WHAT ARE YOUR IMPRESSIONS? HAVE YOU ENCOUNTERED CASES WHERE THE RESULTS OF SUCH TESTING HAVE SIGNIFICANTLY CHANGED YOUR TREATMENT APPROACH?
On the horizon, we see immense potential for precision medicine – leveraging genome sequencing, pharmacogenetics, pharmacogenomics, AI, and digital health technologies. However, this remains a vision for the future; for now, clinical practice continues to rely on empirical approache.
WHAT IS YOUR VIEW ON THE USE OF WHOLE EXOME OR GENOME SEQUENCING AS A TOOL FOR PRECISION DIAGNOSIS IN PATIENTS WITH COMPLEX METABOLIC PROFILES OR A STRONG FAMILY HISTORY? DO YOU HAVE EXPERIENCE IN WHICH THIS TYPE OF MOLECULAR DIAGNOSTICS HELPED UNCOVER THE CAUSE OF A CLINICAL PRESENTATION? DO YOU SEE A GROWING ROLE FOR THESE TECHNOLOGIES IN AN INDIVIDUALIZED APPROACH TO METABOLIC DISORDERS?
In our center, we conduct whole exome sequencing for all cases of early-onset obesity characterized by severe hyperphagia. Beyond its diagnostic value, this approach aims to identify genetic mutations eligible for treatment with setmelanotide, an MC4 receptor agonist that exemplifies precision medicine in action.
„Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Иван винаги е бил уверен и общителен младеж. Като тийнейджър, той бързо навлиза в света на любовта и интимността, но като много млади хора, рядко мисли за последствията от необезопасения секс. В компанията на приятели темата за презервативите често е неглижирана, а интимните взаимоотношения се случват спонтанно и небрежно.
На 18 години Иван вече е имал няколко сексуални партньорки, но никога не е обръщал сериозно внимание на предпазните мерки. Той винаги е бил уверен, че нещо като полово предавана инфекция няма да се случи точно на него. Липсата на информация и импулсивността на младостта го карат да подценява рисковете, като се фокусира повече върху емоциите на момента, отколкото върху безопасността.
Какви са рисковете от заразяването с полово предавани инфекции:
Заразяването с полово предавани инфекции могат да имат краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето. Ето основните рискове, свързани с различните ППИ:
1. Безсимптомно протичане и разпространение
Много ППИ, като хламидия и гонорея, могат да протичат без симптоми в началото, което затруднява навременното откриване и лечение. Това позволява инфекциите да се разпространяват по-лесно между партньорите, увеличавайки риска от епидемии.
2. Проблеми с фертилността
Хламидия и гонорея могат да причинят сериозни репродуктивни проблеми, особено при жените. Ако не се лекуват, тези инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на таза, което може да причини увреждане на маточните тръби и безплодие.
При мъжете те могат да доведат до инфекции на простатата и проблеми с фертилността.
3. Увеличен риск от заразяване с ХИВ
Някои ППИ, като херпес и сифилис, улесняват заразяването с вируса на ХИВ, тъй като причиняват възпаления и рани в гениталната област, които увеличават възможността за навлизане на вируса в организма.
4. Рак
Някои ППИ, особено човешкият папиломавирус (HPV), са свързани с развитието на рак. Например, HPV може да причини рак на шийката на матката при жените, както и анален, устен и гърлен рак при двата пола.
5. Усложнения по време на бременност
Някои ППИ като сифилис, херпес и гонорея могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременността или раждането. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми за новороденото, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и инфекции.
6. Дългосрочни здравни проблеми
Нелекувани ППИ могат да доведат до хронични здравословни проблеми. Например, сифилисът, ако не бъде лекуван навреме, може да засегне сърцето, мозъка и други жизненоважни органи, дори години след заразяването.
7. Социални и психологически ефекти
Заразяването с ППИ може да доведе до стрес, тревожност, социална стигма и проблеми в интимните отношения. Хората, които живеят с хронични ППИ, като херпес или ХИВ, могат да изпитват психическо напрежение и дискриминация.
Заключение
Нека сега продължим историята на нашият герой, Иван!
Нека разгледаме психичното състояние на Иван преди и по време на заразяването
Първоначално Иван не изпитва никакви симптоми. Няколко седмици след една краткотрайна връзка обаче започват да се появяват първите признаци – парене при уриниране и необичайно течение. Той пренебрегва тези симптоми с надеждата, че ще изчезнат от само себе си. С течение на времето обаче неразположението се засилва, а Иван започва да се притеснява.
Когато най-накрая решава да посети лекар, той вече е под напрежение. След тестове, резултатите показват, че Иван е заразен с хламидия – полово предавана инфекция, която е много честа, но и лесно лечима, ако се диагностицира навреме. Въпреки че лечението е възможно, Иван е обхванат от чувство на вина, срам и страх.
Той започва да се пита как е допуснал това да се случи. Страхът от това, че може да е заразил партньорката си, също го измъчва. Психичното му състояние се влошава – Иван изпитва тревожност, притеснява се за здравето си и изпада в състояние на стрес. Освен физическите симптоми, той усеща и социална изолация, страхувайки се какво ще си помислят другите, ако разберат за състоянието му.
Процесът на лекуване и възстановяване
След поставянето на диагнозата, лекарят на Иван му предписва антибиотично лечение, което е стандартният метод за лечение на хламидия. Лекарството започва да действа бързо и след няколко седмици симптомите изчезват напълно. Физическото възстановяване минава безпроблемно, но емоционалното възстановяване отнема повече време.
Лекарят обяснява на Иван, че е важно да уведоми партньорката си, за да може и тя да бъде тествана и, ако е необходимо, лекувана. Това предизвиква още тревожност у Иван, но той осъзнава, че е част от отговорността към себе си и към другите. След разговор с партньорката си той усеща облекчение, когато тя разбира ситуацията и също предприема необходимите мерки.
След като лечението е завършено и резултатите му са отрицателни, Иван започва да осъзнава важността на предпазните мерки и редовната профилактика.
За съжаление доверието в партньорите се разклаща от създалата се ситуация, но на този етап те успяват да задържат връзката си.
Лекарят на Иван обяснява, че хламидията е една от най-често срещаните полово предавани болести и че мнозина може да не знаят, че са заразени, тъй като инфекцията често протича без симптоми. За здравите хора, профилактиката е от ключово значение. Използването на презервативи при всеки сексуален контакт е най-ефективният начин за намаляване на риска. Освен това редовните тестове за полово предавани инфекции са важни, дори ако няма симптоми.
За хората, които са болни, лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, за да се предотвратят усложнения и да се избегне предаване на инфекцията. Ключов момент е необходимостта от това да се уведомят всички сексуални партньори, за да могат и те да бъдат лекувани.
След лечението, излекуваните пациенти трябва да продължат да практикуват безопасен секс и да се тестират редовно. Иван научава, че информираността и отговорността към здравето са от ключово значение за поддържане на пълноценен живот.
Каква поука можем да си извадим от историята на Иван:
Създалата се ситуация при Иван е урок за това колко е важно да се подхожда с отговорност към сексуалното здраве и партньорите ни. Той научава, че макар грешките да са част от живота, най-важното е да се учим от тях и да вземем необходимите мерки, за да предотвратим повторение на подобни ситуации. Иван вече знае, че предпазните мерки не са просто избор, а отговорност.
Той продължава напред с новооткрито уважение към здравето си и увереност, че може да взима по-добри решения занапред. Историята му завършва с позитивна промяна – научил се е да бъде отговорен и внимателен, като се грижи за себе си и за хората около него.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Снимка: Shutterstock
Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.
Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.
Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.
Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.
Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.
С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.
Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.
Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.
Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.
Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми в България.
Снимка: Теодор Ангелов
Д-р Петя Баликова е специалист по Медицинска Онкология с опит и засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциноми в областта на гастроинтестиналния тракт и белодробен карцином. В момента е зам.- началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Завършва медицина в МУ-Пловдив и има опит в обучението на студенти като асистент към Медицински Университет в София в Катедра по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Участва като изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия, така и в различни генетични изследвания за персонализирана терапия. Член на борда на Клуб Млад Онколог – Young Oncologist Club – Bulgaria. Лектор и модератор в множество научни събития в страната и международни форуми в редица европейски държави. Участва в международни обучителни програми във водещи онкологични центрове – ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses и международни конгреси в онкологичната сфера като ICHNO, ESMO, ASCO. Д-р Баликова работи активно с млади специализанти и стажанти чрез асоциацията „Млад Онколог“ като помага за допълнителното им развитие и квалификация в най-новите онкологични аспекти – разработване на програми и проекти за доусъвършенстване на професионално ниво. Тя осъществява контакти със сродни организации и световно признати ментори от специализирани онкологични центрове, които спомагат за популяризиране сред младите лекари на най-новите методи за лечение и диагностика в областта на онкологията. Д-р Баликова е носител на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 година, присъдена от Българския лекарски съюз.
Статистиката за онкологичните заболявания за съжаление е доста обезкуражаваща. Според GLOBOCAN ракът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб с близо 10 млн. смъртни случаи, отразени за 2020 г. и приблизително 19 млн. новодиагностицирани пациенти. Според официални данни на Европейската комисия за 2020 г. водещо онкологично заболяване в Европа е ракът на гърдата, последвано от колоректалния карцином, простатния карцином и рака на белия дроб. Броят на новите онкологични диагнози от всички видове е нараснал до 2.7 млн., а 1.3 млн. обобщено са смъртните случаи в Европа. Най-смъртоносен остава белодробният карцином, колоректалния карцином, карцинома на гърдата при жените и панкреасният карцином. Данните за България остават разочароващи – смъртността при повечето локализации е една от най-високите при нас. Заболеваемостта спрямо процент от населението ни също е доста висока и най-обезку- ражаващо е, че все още процентът на новооткритите случаи в последен стадий на заболяването е един от най-високите в Европа, което само говори колко крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми, които до момента все още липсват. Стряскаща е статистиката, че броят на пушачите също е най-висок в родината ни, сравнено с всички европейски държави. Тютюнопушенето доказано е причина за заболявания като рак на белия дроб, панкреас, пикочен мехур и карцином в областта на главата и шията, а в България смъртността от тях е една от най-високите в ЕС. Преживяемостта от някои онкологични заболявания значително се подобрява, благодарение на развитието на диагностиката и лечението през последните 10 години и благодарение на въвеждането на т.нар. персонализирана медицина и в България.
КАК МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМАМЕ РИСКОВЕ ЗА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАКВИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ?
За предотвратяване на онкологичните заболявания не може да се говори в пълния смисъл на думата. Ако искаме да ограничим заболеваемостта трябва да ограничим факторите, които провокират канцерогенезата, но не всички от тях изобщо могат да бъдат контролирани – като генетичната предиспозиция. Факторите на околната среда, върху които имаме контрол, са замърсяването на въздуха (особено в София), вредните лъчения, излагането на канцерогенни химически вещества в производствата, радиацията, UV излъчването, тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването. Да не забравяме HPV вирусите, предизвикващи редица карциноми като рак на маточната шийка и рак на устната кухина, срещу които отдавна вече има действащи ваксини. Създаването и прилагането на национални скринингови програми в България за най-честите онкологични заболявания няма да намали заболеваемостта, но ще увеличи броя на ранно диагностицираните случаи, които могат да бъдат радикално излекувани. Генетичната предиспозиция към онкологични заболявания е основен фактор, върху който за съжаление ние самите нямаме контрол – или я имаш, или не. Ако обаче установим носителство на конкретни онкогени можем да бъдем много по-стриктни в профилактиката, а открити в ранен стадий повечето заболявания са лечими.
За установяване на генетична предиспозиция към рак е важно да познаваме фамилната си анамнеза за заболявания.
Ако е известно, че много от жените в различните поколения в дадена фамилия, например имат карцином на гърда или яйчници, те имат голям риск от носителство на мутации в т.нар. BRCA гени. Необходимо е младите жени от следващите поколения да извършат тестване за тези мутации. Важно е да се знае, че не само жените, но и мъжете могат да бъдат носители на тези дефектни гени. BRCA мутациите предизвикват в по-рядък процент и рак на простатата, както и рак на панкреаса. Не е задължително всеки член от такава фамилия да е носител на тези мутации, но информираността е много важна за последващото проследяване и профилактика. В генетичните лаборатории вече са налични и достъпни тестове за широк панел от гени, които могат да установят увеличен риск към рак на гърда, яйчници, колоректален карцином, белодробен карцином, панкреасен карцином, простатен карцином, мозъчни тумори, множествена ендокринна неоплазия и редица генетични синдроми като синдром на von Hipple- Lindau и синдром на Линч, увеличаващи рисковете за редица други по-редки карциноми.
КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ ВИ ЗА СКРИНИНГ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА РАЗБЕРЕМ КОЙ ТЕСТ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩ ЗА НАШИТЕ НУЖДИ?
В България е необходимо в най-близко бъдеще да бъдат изготвени и стартирани задължителни скринингови програми за най-честите онкологични заболявания, които доказано открити в ранен етап са напълно лечими. Това са ракът на гърдата, ракът на шийката на матката, ракът на простатата и колоректалния карцином. Искам да обърна внимание на читателите, че профилактиката и скринингът са две различни неща. Профилактичните прегледи се провеждат от пациентите по собствена инициатива, съобразено с индивидуалните им притеснения. Скринингът представлява задължително проследяване чрез профилактичен преглед и допълнителна образна и лабораторна диагностика за дадено онкологично заболяване при конкретна възрастова група и пол в определени периодичности, които се контролират от държавата. Държавата трябва да работи в посока здравна информираност на населението и въвеждане на скринингови програми с известна спешност, защото както прочетохте по-нагоре статистиката в България е една от най-зловещите в цяла Европа.
Един от най-лесните и ефективни скрининг методи е тестването за HPV-вируса (p16), чийто щамове са причинители за рак наматочната шийка.
Скринингът за рак на гърдата включва задължителните ехомамографски изследвания, скринингът за колоректален карцином включва тестове за окултно кървене и провеждане на диагностична колоноскопия, а простатният карцином може да бъде засечен и с регулярно тестване нивата на простат-специфичният антиген (PSA). Провеждането на нито един от тези методи не представлява трудност за здравните специалисти в България. От въвеждането и регулирането на скрининг програмите ще имат полза всички – и здравните специалисти, и здравните власти, и държавата.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?
Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване. Днес под прецизна или персонализирана медицина се разбира адаптация на цялостния диагностично-терапевтичен подход в това число и лечебните интервенции към индивидуалните характеристики на пациента и неговата болест, което е принципно различно от конвенционалния подход на определяне на лечението въз основа на фенотипни особености. В здравните заведения в страната се провеждат редица високоспециализирани хирургични процедури като лапароскопски и ендоскопски изследвания, както и специфични образни изследвания като компютърна томография (CT scan), ядрено магнитен резонанс (MRI), сцинтиграфски изследвания (SPECT), нуклеарни изследвания като позитронно-емисионната томография с нейните различни направления – PET CT FDG, 68-Ga DOTA-TOC и FAPI PET. В онкологичната практика персонализираният подход към всеки случай означава определянето на най-точното и най-ефективно лечение въз основа на индивидуалния геномен профил на тумора на пациента в комбинация с онези уникални характеристики, които отличават пациентите един от друг. Провеждането на молекулярно изследване, за определяне на наличието на предиктивни биомаркери е стандарт в грижата за пациентите с онкологични заболявания. При някои тумори, като рака на белия дроб и колоректалния карцином, са идентифицирани множество изменения (геномни алтерации) в редица гени, които могат да повлияят върху избора на терапия, което определя нуждата от прецизна диагностика при тези пациенти. Провеждането на изчерпателен генетичен анализ (NGS) при пациентите с редица онкологични заболявания е включено в препоръките на редица международни онкологични дружества, които българските онколози също спазват стриктно. Изчерпателното геномно профилиране се определя като ключов компонент в подобряването на грижата за пациентите. В зависимост от типа рак, геномното профилиране се извършва от туморна проба (тъканна биопсия) или от кръвна проба (течна биопсия) като се анализират над 400 гена. Този метод се прилага вече и в редица лаборатории и в България, сред които е и „Геника“.
Снимка: Личен Архив
ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ МИНАВА ПАЦИЕНТА, ЗА ДА СТАРТИРА НЕГОВОТО ЛЕЧЕНИЕ?
Онкологичното заболяване се диагностицира първо чрез биопсия от туморната формация, когато откриването на заболяването не е в условие на спешност, след което се извършва хистологично потвърждение от патолога. Задължително е провеждане на целотелесно образно изследване – компютърна томография (CT scan) или позитронно-емисионна компютърна томография (PET CT). Визуалната диагностика на цялото тяло е много важна, защото дори и малки тумори могат да бъдат много злокачествени и немалък процент от случаите се откриват когато вече са се разпространили по лимфогенен и хематогенен път извън засегнатия орган до други части на тялото. Много често симптомите на рака не идват от първоизточника, а от някоя от другите засегнати зони в тялото. Възможно е да се направи биопсия от бял дроб, кост или туморна формация в областта на корема и таза без ясно обособено първично огнище. Тогава хистологичната верификация заедно с иму- нохистохимичното изследване и образната диагностика поставят окончателната диагноза. Всеки пациент с поставена диагноза „рак“ бива разглеждан от мултидисциплинарен борд от специалисти, включващ онколог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик, хирург, гастроентеролог, гинеколог,ортопед, уролог, УНГ специалист и други според локализацията на първичния тумор. В екипа от специалисти в МБАЛ „Света София“ разполагаме и с клиничен психолог. За всеки конкретен случай се изготвя и предлага индивидуален план за лечение и диагностика. В зависимост от стадия и степента на разпространение на рака, леченията могат да бъдат чрез операция, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна и имунотерапия, или комбинация от няколко от тях. В клиниката по Медицинска Онкология в МБАЛ „Света София“ спазваме неотлъчно много важен принцип в онкологията – прилага- ме т.нар. “continuum of care” (лат.). Опитваме се да предложим на всеки пациент оптимална последователност на неговото лечение за всеки един етап на болестта, без да му отнемаме шанса да премине през всички възможни и налични лечения, съществуващи в световен мащаб за неговото заболяване. Много често при изчерпване на терапевтичните възможности търсим подходящо клинично изпитване, в което бихме могли да го включим или при нас, или в някои друг онкологичен център, благодарение на изградената мрежа и добра колаборация с нашите колеги онколози.
КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Ракът със своята изменчивост и хетерогенност е едно от най-трудните за контрол и лечение заболявания и представлява постоянно предизвикателство за нас онколозите. През последните години иновациите в онкологичното лечение са основна част в клиничните проучвания и научни разработки както в лекарственото лечение, така и в хирургичните, лъчетерапевтичните и радионуклидни подходи. Набляга се много върху комбинацията от няколко метода и тенденцията е за включване на предоперативно (неоадювантно) лекарствено лечение преди радикални оперативни интервенции с цел органосъхраняване, по-добро качество на живот и по-дълъг период, свободен от заболяване. Традиционните лечения на рака се основават на местоположението на тумора и вида на раковите клетки, които пациента носи в тялото си. Тумор-агностичните терапии са нов терапевтичен подход в лечението на рака, при който се идентифицират специфични генетични мутации или изменения в клетките, които стимулират растежа и трансформирането им в ракови. Разработват се и се прилагат лекарства именно срещу тези генетични характеристики на раковите клетки, независимо от произхода и локализацията на злокачествения тумор. Таргетната (прицелна) терапия е вид лечение, насочено към определени структурни характеристики на туморната клетка (таргети), като по този начин тя е много по-селективна от класическата химиотерапия и двете в комбинация са много по-ефективни срещу раковите клетки, защото имат различни, но допълващи се механизми на действие. Имунотерапията е една от най-обещаващите иновации в онкологията, която има за цел да активира собствената имунната система на пациента за борба с рака. Един от най-разпространените видове имунотерапия представлява блокирането на определени протеини, които пречат на имунните клетки да атакуват раковите клетки. Това „блокиране на блокирането“ всъщност позволява на имунната система да активира Т-клетките си отново, които са отговорни за имунния отговор и защита и могат да разпознаят и унищожат раковите клетки. Към настоящия момент и в България имунотерапи- ята се прилага активно и в комбинация с таргетна и химиотерапия и НЗОК реимбурсира голям брой лекарства, прилагани и в целия Европейски съюз. Това дава възможност на лекарите онколози да практикуват медицина, която е базирана на международните онкологични препоръки на дружества като ESMO и NCCN. От най-новите онкологични терапии доказано успешна и вече в приложение в някои държави е т.нар. CAR-T клетъчна терапия. Тя е иновативен подход, който включва генетично модифициране на собствените имунни клетки на пациента, за да започнат да убиват раковите клетки. Терапията е особено успешна при лечението на заболявания като левкемия и лимфом. Нещо съвсем ново, което придобива популярност са нанотехнологиите и изкуственият интелект (AI), които са включени в широк набор от клинични проучвания, от които очакваме позитивни резултати съвсем скоро.
СПОРЕД ВАС РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОБОЛНИ ПАЦИЕНТИ У НАС С ТОВА, ПРЕДЛАГАНО В ЧУЖБИНА?
Съществуват известни разлики в различните етапи от лечението на онкологичните пациенти между нашата страна и останалите държави. По отношение на диагностиката няма никакви разлики в методиката, дори напротив – скъпоструващи специфични изследвания като РЕТ СТ са достъпни и напълно безплатни за всеки здравноосигурен пациент. Трябва да отбележим, че се наблюдава интервал на изчакване при насочване на болните към диагностика и лечение поради тромавата здравна система. Много по-голямо забавяне обаче има в другите европейски държави, където консултацията с лекар специалист изисква месеци чакане. По отношение на хирургичното лечение спокойно можем да твърдим, че и в България има специалисти на много високо ниво, особено в лапароскопската хирургия на гастроинтестиналните злокачествени тумори,гинекологичните заболявания и гърдата – това е и фокусът на мултидисциплинарния екип от специалисти, от който съм част в МБАЛ „Света София“. Лъчетерапията и по-специфично радиохирургията претърпя подем през последните години и у нас, все по-широк е обхватът на приложението й при злокачествените заболявания. В момента достъпът до системното лекарствено лечение на онкологичните заболявания е много сходно и близко до някои европейски държави и изпреварва други. Към момента в България са налични и се реимбурсират от НЗОК редица лекарствени продукти за противотуморно лечение, свързани с различни генетични мутации, но за съжаление държавата все още не заплаща тяхното установяване чрез специфични високоспециализирани изследвания – пациентите сами заплащат този задължителен етап от диагностиката. Очакваме и в България в най-скоро време да отпадне тази тежест от онкологичните пациенти и държавата да покрива изцяло всички етапи от диагностично-лечебния процес на онкологичните заболявания.
