Разговор с проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска за ролята на България в европейските политики, предизвикателствата в борбата със затлъстяването и какво предстои в навечерието на юбилея на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите заболявания.
Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленски, дмн
Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска завършва медицина в Медицински университет – София през 2005 г. В следващите години защитава две докторски степени в България (2009) и в Дания (2011) в областта на фармакологията и храненето. През 2023 г. защитава дисертационен труд за присъждане на „доктор на науките“ в Медицински университет, София. През 2010 г. получава специалност по фармакология, а през 2015 г. получава специалност по хранене и диететика. През 2024 година става професор в Медицински факултет на Медицински университет, София. От юли 2021 г. е призната за Европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването.
Главен изследовател е в научните проекти DiOGenes (2005-2009) по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз и на PREVIEW (2013-2018) по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, както и лекар изследовател в евопейския проект за превенция на детското затлъстяване EPHE (2013-2015). Тези проекти са насочени към превенцията на захарен диабет тип 2 и повлияването на затлъстяването при деца и възрастни.
Проф. Ханджиева-Дърленска е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Член на борда на Европейската група по детско затлъстяване. От 2019 г. е асоцииран редактор на научното списание Frontiers in nutrition and metabolism. Научните й интереси са в областта на превенцията и лечението на преддиабета и затлъстяването при деца и възрастни, метаболитните заболявания и фармакологията.
ПРОФ. ХАНДЖИЕВА-ДЪРЛЕНСКА, КАК ОЦЕНЯВАТЕ РАЗВИТИЕТО НА НАУЧНИТЕ ПОДХОДИ КЪМ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ И КОИ СПОРЕД ВАС СА НАЙ-КЛЮЧОВИТЕ ПРОМЕНИ В ПАРАДИГМАТА НА ЛЕЧЕНИЕТО?
В последните 20 години изключително много се разви разбирането относно биологията на затлъстяването. Затлъстяването е заболяване, което има прогресиращ ход и може да рецидивира. Основнитe харнактеристики на заболяването е, че се свързва с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организима, както и нарушена регулация на апетита.
Не случайно, някои автори считат, че затлъстяването е адипоцит-базирано заболяване, свързано с дисфункционална мастна тъкан. Колкото по-рано човек се разболее от затлъстяване, толкова по-рано започват усложненията, които са свързани с него.
Установени са над 200 различни заболявания, свързани със затлъстяването. Най-честите са захарният диабет тип 2, сърдечно-съдовите заболявания, сънната апнея, нарушенията в мастната обмяна (висок холестерол), остеоартрит различните ракови заболявания и други.
Именно затова се и промени подходът за лечение на затлъстяването. Само до преди пет години лекарите много често съветваха пациентите си „Яжте по-малко, движете се повече“. За съжаление този подход не работи при повечето хора, именно поради биологията на заболяването. Съвременните препоръки за поведение при затлъстяването фокусират върху мултидисциплинарния подход. Три са основните стълба в терапията на затлъстяването: промяна в начинана живот, фармакотерапия и метаболитна хирургия.
Вече не целим само редукция на телесното тегло, а намаляване дори и превенция на усложненията, свързани с това заболяване.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е ЧЕСТО ВЪЗПРИЕМАНО КАТО ЛИЧЕН ПРОВАЛ, А НЕ КАТО ЗАБОЛЯВАНЕ. КАК СЕ БОРИТЕ С ТАЗИ СТИГМА В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО И В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА?
Много често пациентите, но за съжаление все още и някои лекари считат, че заболяването е естетически проблем, свързан с волята. Това не е вярно. Апетитът се контролира от определени структури в мозъка, които получават сигнали от мастната тъкан, скелетната мускулатура и гастро-интестиналния тракт.
Когато тези сигнали са неправилни и контролът на апетита е нарушен, тогава индивидът има повишен апетит, започва ситемно да преяжда и това води до затлъстяване. Човекът, страдащ от затлъстяване, трябва да яде големи количества, за да достигне ситост. Затова съвременните лекарства за терапия на затъстяването като GLP-1 рецепторните агонисти, както и метаболитната хирургия връщат правилния контрол върху апетита. Тогава пациентът може да прояви воля и да избере плод пред сладкиш и да спазва здравословно хранене.
Това трябва да са посланията към пацинетите, лекарите и обществото. Обучението, правилната информация, без повтаряне на митове и фалшиви данни, ще променят разбиранията за затлъстяването като хронично, рецидивиращо заболяване и ще променят стигмата.
КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОРБАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ?
Разбира се, че това трябва да бъде държавна политика, за да достигне до всички деца и юноши. На първо място е фокусът върху превенцията на затлъстяването. Усилията, за да се намали детското затлъстяване трябва да започнат рано – още по време на бремеността и в ранното детство или първите 1000 дни. Превенцията включва правилно хранене във всички периоди на детската възраст. Всички усилия трябва да се осъществяват във вкъщи, учили -щата и обществото. На второ място са държавните мерки, които да регулират хранителната индустрия. Най-ефективните мерки за борба с детското затлъстяване включват увеличение на данъците върху пакетираните сладки и солени храни и напитки, изискване на ясни и разбираеми етикети върху храните и напитките и ограничаване на маркетирането на нездравословни храни на децата. Третата мярка е свързана с промотирането на активен начин на живот. Това включва условия за спорт: игрища, спортни площадки, фитнес за деца на открито и достатъчно часове по физическо възпитание в училищата, както и ясни послания в подкрепа на активния начин на живот през целия живот. И непрестанна промоция на здравето чрез обучения по здравословно хранене и активен начин на живот в детските ясли, детските градини и училища, както и здравна информация за вредите от тютюневите и бездимни изделия, алкохола върху здравето на децата.
КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО И СЪПЪТСТВАЩИТЕ ГО ЗАБОЛЯВАНИЯ, КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ВИ ПРИОРИТЕТИ В КОНТЕКСТА НА 30-ГОДИШНИНАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА?
Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания бе създадено точно преди 30 години от моя баща доц. д-р Светослав Ханджиев. През годините сдружението организира различни научни форуми и конгреси, участва в два международни проекта, свързани с затлъстяването при деца и възрастни и много други активности. Нашите основни приоритети за следващите 10 години са свързани с обучението и информираността на пациентите, лекарите и българското общество за затлъстяването като заболяване и съвременните подходи в терапията му, както и намаляване на стигмата (предрасъдъците), свързани с това заболяване. Освен това от тази година организираме първия национален конгрес по затлъстяване с международно участие (26-28 септември в к.к. Албена), като целта е този конгрес да стане ежегоден. Нашето сдружение е партнъор на коалиция „Затлъстяване“, с които сме в процес на създаването на „Национален план за борба със затлъстяването“. Продължаваме да честваме 4 март „Световния ден за борба със затлъстяването“ с различни комуникационни кампании.
От 11 години организираме „Училище за здраве за деца, родители и учители“, едноседмичен лагер, насочен към здравословното хранене и добрата физическа активност, менталното здраве, съня и здравето като цяло на децата. Активно си сътрудничим с други съсловни медицински и научни сдружения, които работят в областта на затлъстяването и пациентската асоциация „Заедно. Най-новият ни приоритет е развитието на секцията на „Младите в науката“ към нашето сдружение.
БЪЛГАРИЯ Е ЧАСТ ОТ РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ И РАБОТНИ ГРУПИ. КАКВА Е НАШАТА РОЛЯ В РАМКИТЕ НА EASO И КАКВИ СА ТЕМИТЕ, ПО КОИТО СТРАНАТА НИ Е АКТИВНА?
Европейската асоциация за изследване на затлъстяването обединява всички национални асоциации по затлъстяване в Европа. През 2014 г. нашето сдружение организира 21-ия Европейски конгрес по затлъстяване в София. След това бях поканена и избрана да бъда съ-председател на работната група по хранене към асоциацията в рамките на девет години. За мен това беше страхотна школа. Създадох изключителни контакти и приятелства. За съжаление, не бих казала, че България играе съществена роля в политиката на EASO. Основните играчи са представители на Великобритания, Италия, Израел, Дания, Турция, Испания. Въпреки това, ние не трябва да имаме бариери, трябва активно да търсим сътрудничество за пан-европейски научни проекти, да кандидатстваме за различни обмени, програми и т.н. Един добър пример е, че в България, по-точно в София има два центъра за лечение на затлъстяването, които са сертифицирани от EASO. Повече информация за кандидатстването за такъв център има на сайта на сдружението www.basord.com.
СЪСРЕДОТОЧАВАТЕ ЧАСТ ОТ НАУЧНАТА СИ ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ПЕДИАТРИЧНАТА ПРЕВЕНЦИЯ. КАКВО ПОКАЗВАТ ПОСЛЕДНИТЕ ДАННИ ЗА ДЕТСКОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ У НАС И КАКВИ ИНТЕРВЕНЦИИ СА НАЙ-НЕОТЛОЖНИ?
Според Световната Здравна Организация (СЗО) 1 от 3 деца в предучилищна възраст страда от наднормено тегло или затлъстяване в Европейския регион или 29% от децата на възраст между 7-9 години живеят с наднормено тегло и затлъстяване. За България данните показват, че 32% от децата на 7 годишна възраст са с наднормено тегло и затлъстяване. България е на трето място по наднормено тегло и затлъстяване в Европейския съюз.
СЗО от години алармира за „тихата“ епидемия от разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и възрастните, което още повече се изостри и по време на пандемията от корона вирус. Данните еднозначно доказаха, че хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване по-тежко изкарват заболяването, имат повече усложнения, по-дълъг болничен престой, както и се наблюдава повишен летален риск сред тях. Прогнозата е, че до 2030 г. с 60% ще се увеличи разпространението на детското затлъстяване по света.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ?
Детското затлъстяване се е удвоило в последните 10 години. Затлъстяването може да повлияе на здравето на детето-психическо, физическо и емоционално, както и върху неговото самочувствие. Основните рискови фактори за детското затлъстяване са свързани с генетичната предразположеност (от 40-70%), факторите на средата (от 30-60%) и индувидуални фактори. От рисковете от околната среда най-важните са факторите от страна на храненето като нередовното хранене, пропускане на закуската, състава на храните, големината на порцията, приема на напитки, съдържащи захар и глюкозо-фруктозен сироп, хранене пред телевизора, ниската физическа активност и обездвижването, особености на чревната микробиота, продължителността на съня, семейството като модел на подражание. Нашето сдруже ние участва в Европейски проект за превенция на детското затлъстяване сред деца от 6-9 годишна възраст. Това, което установихме като голям проблем за децата в България е времето, прекарано пред екран.
В България децата изкарват средно 26 часа пред екран/седмично, за разлика от децата в Белгия и Холандия, които изкарват пред екран 14 часа/седмично. И разбира се и за този фактор има препоръки, създадени от СЗО: до 3 годишна възраст – без никакъв екран, от 3 до 6 години – максимално 1 час/дневно и от 7 до 18 години – до 2 часа екран/дневно.
Проблемите, свързани с прекомерното стоене пред екран освен с когнитивните функции, концентрацията, съня и възможните очни усложения водят до обездвижване, голям прием на пакетирани храни и напитки, т.нар. ултраобработени храни с ниска хранителна стойност, но с високо съдържание на захар, сол, подобрители на вкуса и наситени мастни киселини, промяна във вкусовите предпочитания и до 100% риск от затлъстяване.
КАКВИ ГРЕШКИ В ДИЕТИЧНИТЕ РЕЖИМИ НА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ НАБЛЮДАВАТЕ НАЙ-ЧЕСТО И КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИЯ ПОДХОД В ПРАКТИКАТА ВИ?
Грешките в хранителното поведение са различни, но наистина се повтарят и са чести. Повечето пациенти, страдащи от затлъстяване съобщават за системно преяждане, като често тези хора са научени вкъщи да се хранят по този начин. Също така, много често пацеинтите се хранят само вечер, като през деня не консумират нищо. Често пациентите подхапват през целия ден, като обикновено това са пакетиране преработени храни, които носят основно калории и са без никаква хранителна стойност.
Друга характеристика на храненето е, че обикновено хората, живеещи със затлъстяване цял живот са на диети и ограничаване или спиране на определена храна или хранителна група, но тези промени са без траен ефект.
Считам, че в обществото има предрасъдъци по отношение на храненето на хората със затлъстяване. Има и пациенти, които се хранят редовно, спазват правилата на здравословно хранене, опитват се да увеличат физическата активност, много осъзнати са относно заболяването си, но въпреки всичко продължават да имат повишено тегло. Това се обяснява с характеристиката на заболяването.
ТЕМАТА ЗА МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕ ПРЕДИЗВИКВА ПОЛЯРИЗИРАНИ МНЕНИЯ. КОГА ФАРМАКОТЕРАПИЯТА Е ПОДХОДЯЩ ИЗБОР И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПАЦИЕНТИТЕ?
Промяната в начина на живот, включваща подходящ диетичен хранителен режим в комбинация с повишена физическа активност (150-300 мин/ седмично) е в основата на редукцията на телесно тегло. За да постигнем в дългосрочен план устойчива редукция на теглото и усложненията, свързани с наднормената мастна тъкан, е необходимо включването нa лекарство, което да контролира апетита и да води до ситост. Такива лекарства за лечение на затлъстяването са GLP-1 рецепторните агонисти, които водят до 10-15-25% намаляване на теглото взависимост от медикамента. Новите лекарства има изключителни ефекти не само върху редукцията на тегло, но и намаляват сърдечно-съдовите инциденти, водят до ремисия на захарния диабет тип 2, спират натруп- ването на мастна тъкан в черния дроб, имат ефекти по отношение на алкохолната зависимост и излизат данни за подобряване на когнитивната функция, стимулиране на невропластичността и т.н.
Според най-новите препоръки на EASO за лечение на затлъстяването, които бяха публикувани миналата година, медикаментозната терапия може да стартира още при ИТМ≥25 кг/м2 и съотношение на обиколката на талията към ръста >0.5 и някакво усложнение. Когато в рамките на шест месеца няма ефект от конвенционалната терапия (промяна в начина на живот и лекарство), тогава препоръката ни е метаболитна хирургия. За този вид интервенция медицинските критерии са ИТМ≥30 кг/м2 с придружаващо усложнение или ИТМ≥35 кг/м2.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПРЕД КОИТО СЕ ИЗПРАВЯТЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТ ПРИ РАБОТАТА С ХОРА С ТЕЖКО ИЛИ ХРОНИЧНО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Основното предизвикателство е, че нито един от компонентите на терапията на затлъстяването не се поемат от българската здравна система, тоест пациентът трябва да заплаща в повечето случаи различните консултации със специалист, ако не е с направление, да заплаща медикаментозната терапия и метаболитната хирургия. Друго голямо предизвикателство е неразбирането, че затлъстяването е заболяване, което изисква адекватно лечение. Още едно предизвикателство е ниската здравна култура на българина, приема на хранителни добавки или подобни средства без доказана ефективност.
КАКВИ СА ВАШИТЕ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА, ПСИХОЛОГИЯТА И ХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ В КОНТЕКСТА НА МЕТАБОЛИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ? КАКВО Е МЯСТОТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ, ТЕЛЕМЕДИЦИНА, АЛГОРИТМИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ – В СЪВРЕМЕННАТА ГРИЖА ЗА ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Всичко изброено от Вас е вече настояще и ще се използва изключително много в бъдещето.
КОИ МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ПРОЕКТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ СА ВИ ВДЪХНОВИЛИ НАЙ-МНОГО И КАКВО ПРЕДСТОИ В НАУЧНАТА ВИ ПРОГРАМА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ?
Десет години бях главен изследовател по два европейски проекта за изследване на затлъстяването и превенцията на захарен диабет тип 2, съответно DIOGenes и PREVIEW, финасирани по 6-та и 7-ма рамкови програми на Европейския съюз. Тези проекти павираха моята научна кариера, дадоха ми възможност да защитя дисертационен труд в Уни- верситета в Копенхаген, да защитя „доктор да науките“ в Медицински университет, София, да стана доцент, после професор, и да създам име на учен. И да, работата в екип по тези проекти, приемствеността, решаването на проблемите заедно, приятелствата и страхотния работен дух ме вдъхновяваха и научиха на много неща в и извън науката. По настоящем имам трима докторанти пред защита и двама съвсем нови докторанти. Искам да участвам като партнъор отново в голям общо-европейски научен проект в областта на затлъстяването. Новата ми научна страст и вдъхновение е свързана с научната обосновка за факторите за дълголетие или дълъг живот без хронични заболявания.
.
Add a Comment