Без значение от възрастта или етапа в живота, предпазването е най-доброто лекарство. Здравните изследвания са важни за откриване и предотвратяване на болести и управление на факторите на риск.
Моля, обърнете внимание, че тези препоръки за скрининг са базови, и определени медицински състояния и здравни рискове може да изискват допълнителни изследвания. Обсъдете това със своя здравен специалист.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Доц. д-р Петя Чавеева е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина и вътреутробна фетална хирургия. Завършва Медицински Университет, гр. София през 2007 г., а през 2010-2013 г. преминава тригодишна специализация под ръководството на проф. Кипрос Николаидес по фетална медицина и фетална ендоскопска хирургия към King`s College Hospital, Лондон. Последната година от обучението на д-р Чавеева в школата на проф. Николаидес преминава в областта на високоспециализираната ендоскопска фетална хирургия – лазерна коагулация на кръвоносни анастомози при усложнение на монохориална плацентация и миниинвазивна фетоскопия. Доц. д-р Петя Чавеева е ръководител на отделението по фетална медицина в медицински комплекс „Д-р Щерев”. Тя е международен лектор с участие в авторитетни интернационални научни форуми в сферата на феталната медицина, пренаталната диагностика и миниинвазивната фетална хирургия.
Гликозираният фиброниген е доказал своя потенциал да бъде прогностиен маркер за различни патологични отклонения по време на бременността, казва изтъкнатият специалист по фетална медицина
• Вече е доказано, че изследването на очната артерия може да даде предиктивност и да бъде добър скринингов метод за оценка на жените, които биха развили високо кръвно по време на бременността.
• Новите специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуковите апарати от висок клас, ще могат да позволяват много по-лесно и по-точно прецизиране на анатомични структури и верифициране на фетално тегло
с доближаване на точносттта на ултразвуковият образ почти до този на ядрено-магнитен резонанс. Счита се, че това е нова епоха във феталната медицина
• Цялостното геномно секвениране отваря нова ера в генетичната консултация.
• Екипи от САЩ, а някои и в Европа, като екипът в Барселона, полагат много усилия артефициалната утроба с артефициална плацента за бъде опция за семейства, които нямат възможност за реализирането на бременност вътреутробно.
ЗАЩО В ДНЕШНО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА НАСОЧИМ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА, ДОЦ. ЧАВЕЕВА? Все повече се говори за фетална медицина, но всъщ- ност трябва да се говори за майчино-фетална ме- дицина. Това е най-красивият период от живота на жената и е един разговор между зараждащия се живот – бебенцето, и майката. Те могат да бъдат в невероятен синхрон и бременността да протече по най-правилния начин. Или обратно – развиваща- та се бременност да донесе някакъв обратен ефект върху здравето на майката с развитието на редица заболявания, които могат да доведат до усложнения в нейното състояние. Затова смятам, че в днешно време трябва да насочим вниманието си към специ- алността „Майчино-фетална морфология“.
Като цяло майчино-феталната медицина е отделна наука, за която би трябвало да има допълнително обучение. То не би трябвало да е препоръчително, а напротив – задължително.
Разбира се, новостите, които се очертават във всеки един аспект от нашия живот, заемат голямо място по отношение на това какво можем да предложим на па- циентите, да имаме по-добър скрининг, по-добра пре- венция както за бебенцата, така и за техните майки.
КОИ СА НОВОСТИТЕ В ТАЗИ ОБЛАСТ?
През 2023 г. например все повече се говори за т. нар. изкуствен интелект. Много от софтерите на но- вото поколение ултразвукови машини, с които ние виждаме като през прозорче корема на майката и развитието на бебенцето, ни дават възможност да погледнем структури. Тези структури, благодарение на изкуствения интелект, могат да бъдат оценени в софтуерна програма и да ни дадат различни измер- вания и различна оценка. Това се счита, че е една нова епоха във феталната медицина.
Не само изкуственият интелект, но и различните биомаркери идват точно в 2023 г. като различни но- вости. Някои от тях, познати преди 10-15 г., но не толкова изследвани, днес вече намират своето прак- тично положение. Ще давам два примера. Един от най-новите маркери, за които ние, специалистите по майчино-фетална медицина говорим, е т.нар. глико- лизиран фибронектин. Това е биомаркер, който е до- казал в редица проучвания своя потенциал да бъде идентификатор или прогностичен фактор за различ- ни патологични отклонения. Всъщност фибронекти- нът сам по себе си може да се раздели на такъв, кой- то се намира в плазмата или серума. Намиращият се в серума е този, който може да бъде използван за оценка на риска от прееклампсия, предвид това, че се асоциира с процеси, свързани с възпаление или ремоделиране на малките съдове. Малките съдове са основните елементи в патогенезата на едно заболя- ване, като например прееклампсия.
От друга страна нови ултразвукови белези навлизат в наша помощ за оценка на състояние, като напри- мер прееклампсия. Само да отворя скоба – това е състояние, което възниква по време на втората по- ловина на бременността, след 20-та г.с., и може да усложни както състоянието на майката, така и на плода. Вече е доказано, че изследването на очната
артерия – забележете, не говорим въобще за изслед- ване в областта на корема, бебенцето, матката – може да даде предиктивност и да бъде един добър скринингов метод за оценка на тези жени, които биха развили високо кръвно по време на бремен- ността. Всъщност това е новата асоциация с т.нар. генерална или периферна съдова резистентност. GPT Chat – това е новостта, с която се срещнахме няколко пъти тази година на редица международни форуми. Т.е. ъпдейта или обучението на нас, специа- листите, става вече в един друг аспект. Възможност- та да използваш тези нови технологии, където един софтуер на базата на GPT Chat ти дава възможност да имаш ъпдейт в 2022 г. на всичко ново, което е публикувано, улеснява много нашето самообучение и възможността да прехвърляме нови знания в мно- го кратък период в клиничната си практика. Това е първото интервю, в което обобщавам използването на биохимичен маркер, какъвто е гликолизираният фибронектин, използването на изкуствен интелект като метод за оценка на различни фетални структури в ултразвуковото изследване или допълнително ул- тразвуково изследване, което касае изцяло различна структура от бременната матка, а именно изследва- нето на артерия офталмика. Така че новостите като че ли излизат толкова бързо, че ние трябва да бъдем наистина много up-to-date или да следваме толкова бързо тренда на развитие, за да можем все по-бързо и все по-навреме да имплементираме техники, методи, лабораторни изследвания, с които да бъдем от полза както на майката, така и на бебенцето.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ СЛУЧАИ, КОИТО НАЛАГАТ ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ И КАКВА Е РОЛЯТА НА ВАШИЯ ЕКИП ПРИ ВЪТРЕУТРОБНАТА ФЕТАЛНА ХИРУРГИЯ?
Вътреутробната фетална хирургия е неделима част от майчино-феталната медицина поради факта, че някои състояния, които възникват по време на бре- менността и засягат едно бебенце или 2-3 бебенца, изискват наличието на специфична консултация от т.нар. фетален хирург. Предвид факта, че това е една по-тясна специалност, която изисква както до- пълнително обучение в диагнозата и много прецизна консултация за ползите и рисковете при провеждане на вътреутробна фетална хирургия, така и наличие- то на един мултидисциплинарен екип, аз се радвам, че въпросът към мен е насочен за това каква е роля- та на моя екип в този процес.
Най-честият спектър или най-честите заболявания, в който ние имаме ежемесечно фетална хирургия, са усложнения, касаещи многоплодната бременност.
Еднояйчните близнаци сами по себе си са уникално творение на природата – да създадеш два напълно едно еднакви индивида – но това уникално творение на природата само по себе си ги поставя пред един много труден вътреутробен път. Бременността може да се усложни с няколко състояния, които да нало- жат прилагането на вътреутробна фетална хирургия. Едно от тези състояния е фетофеталният трансфузи- онен синдром – тогава, когато имаме дисбаланс или неравномерно количество околоплодна течност в
сакчетата на двете близначета, които споделят една обща плацента. Първата такава вътреутробна опе- рация у нас беше извършена от нашия екип през 2014 г. Интервенцията в тези случаи изисква про- никването с един много фин – 3-милиметра – фе- тоскоп, който да визуализира на повърхността на плацентата съдове, свързващи двете фетални цир- кулации. Ние трябва да диференцираме тези съдове и да преценим кои от тях са водещите за възниква- нето на този фетофетален трансфузионен синдром. Използването на лазерна енергия за коагулация на тези съдове ни дава възможност да спрем този пато- огичен трансфер между двете фетални циркулации и да стопираме това болестно състояние.
Друга част от близнаците имат нееднакво развитие в своите тегла. Едното бебенце може да расте добре и отлично за съответната гестационна седмица, а другото да е около 25% по-малко в своя размер и да показва чрез ултраззвуково изследване, че изпитва някакъв вид фетално страдание. Тогава и само тога- ва ние трябва да дискутираме и да консултираме ро- дителите за опциите за провеждане на вътреутробна фетална хирургия.
Третият аспект от еднояйчните близнаци, който въз- никва на малко по-късен етап за разлика от първите две състояния, е т.нар. анемия- полицитемия зави- симост. Т.е. едното бебенце е анемично, а другото има концентрация на кръвта си. Това също до ня- каква степен е показание, когато влиза в прозоре- ца за безопасно извършване на фетална хирургия, тя да бъде предложена, за да може бременността да постигне един по-оптимален срок, в който да се предложи родоразрешение. Смея да твърдя, че въ- треутробна лазер коагулация на междублизначните анастомози е любимата за мен операция, предвид факта, че в рамките на ден-два-три виждаме как бавно и постепенно настъпва възстановяването на двете бебета от съпътстващото ги заболяване и дава- ме шанс на развитието на два нови живота.
Винаги оставам учудена от една вътреутробна интервенция, която като цяло заема може би не повече от 10-15 минути – това е вътреутробното кръвопреливане, където ефектът на вътреутробната интервенция е мигновен върху състоянието на бебенцето.
Това най-често се налага, когато имаме конфликт между антителата на кръвните групи на майката и на бебенцето – майката е с отрицателен резус фак- тор, а бебенцето – с положителен. Този конфликт се изразява в силна анемичност на плода, което е пока- зание да бъде предложена опцията за вътреутробна хемотрансфузия. Когато прелеем нова кръв на мал- кия фетус, виждаме как той започва да се чувства много по-добре още с изваждането на иглата от не- говата пъпна вена.
Диафрагмална херния – отново вроден струкурен дефект, който, ако покрие критериите да бъде много тежък вроден дефект, отново изисква консултация на родителите за провеждане на вътреутробна фе- тална хирургия.
Друг случай – поставянето на шънт, когато имаме бели дробове, които са компресирани от акумулира- щата се лимфа или събрала се течност около белия
дроб, непозволяваща на плода да извършва вътре- утробно физиологичните си гълтателни движения. Това съпътства развието на фетален хидрокс или акумулиране на течност в други фетални части и то също е обсег за фетална хирургия.
Много е трудно, защото обикновено пациентите, които са насочени към нашия екип за провеждането на някои от тези вътреутробни фетални интервен- ции, идват с последна надежда. Ние сме последни в листата да дадем опция за живот на тяхното бебе или техните бебенца. Ако има правилен скрининг, надлежна женска консултация, регулярни прегледи при акушер-гинеколози или провеждане на рутин- ните прегледи при специалисти по майчино-фетална медицина, може тези състояния биха били иденти- фицирани, когато са в един по-ранен стадий.
За съжаление, доста по-често пред вратата на нашия кабинет идват родители, при които заболяването е установено, когато е в почти тежък стадий на изява. Това прави нашата работа „една идея много по-трудна“.
Разбира се, да консултираш опциите за ползата, за риска – все пак всяка една медицинска интервен- ция крие определен риск, който е в пряка зависи- мост с бебенцето – е нещо, което неминуемо е част от нашия контакт със семейството. Гледаме винаги да бъдем много позитивни, защото моят екип е много сплотен. Винаги взимаме синхронно и единно реше- нията и винаги имаме предварителен план как би протекла интервенцията, кой как трябва да заста- не в операционната, каква трябва да бъде неговата роля, за да можем да изчистим до минимум детай- лите. Целта е да предскажем, че бихме имали добър изход от провеждането на всяка една от интервен- циите, за която ни е потърсил пациентът. Благодарна съм на редица български жени, които са почукали на вратата на нашето отделение за консул- тация, за второ мнение и са се доверили на нашите общи усилия да проведем вътреутробна фетална хи- рургия. Сами разбирате, че това е все още като че ли новост за България, макар и не за Западна Ев- ропа. За да може семейството да ти повярва и за да можеш да имаш родителите на своя страна, тряб- ва да извървите пътя заедно. И това е стремежът ми като човек и като лекар – да бъда част от един много труден път, за да се стигне до най-красивото, което смятам, че изживявам в своята практика. А именно – когато след осъществена фетална хирур- гия, след раждане, идват родители с усмихнатото си дете или деца, с благодарността, че ние всичките – семейството и моят екип – сме направили възможно да има още още една детска усмивка. Това не може да бъде описано. То е нещото, което ни зарежда, мо- тивира. Независимо колко тежък е бил денят ни и колко тежки случаи са минали, само един-единствен пациент, който преминава, за да донесе щастливата новина на нашия екип, ни кара да си казваме, че всичко има смисъл. Нямат значение умората и по- някога рутината. Продължаваме напред, защото ние трябва да сме там за нашите пациенти.
КАК СЕ РАЗВИВА ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА?
Искам да насоча вниманието към развитието на майчино-феталната медицина в България. Радвам
се, че все повече колеги преминават през интензив- но обучение, за да могат да предложат надлежните установени три прегледа, които трябва да се извър- шат не от рутинен специалист акушер-гинеколог, а от специалист по майчино-фетална медицина.
Нека пак да ги повторя. 12-та г.с. или първи триместър – скрининг, който има за цел да определи риска от хромозомни заболявания, да оцени структурите на малкия фетус, риска за прееклампсия или ранно преждевременно раждане.
Втори триместър – скрининг, който има за цел да оцени анатомията на плода, да проведе отново скри- ниг за преждевременно раждане, за прееклампсия, да се установи позицията на плацентата, инсерция- та на пъпната връв.
За третия важен преглед, който се провежда рутин- но при специалист по майчино-фетална морфоло- гия, през последните години говорим, че трябва да се измести към края на трети триместър, а именно между 35-та и 37-ма г.с. Защо това се очерта като една световна тенденция? Защото този преглед е еквивалент на това как ние специалистите по май- чино-фетална медицина гарантираме изхода на бре- менносттта. Т.е. от една страна даваме преценка за адекватното тегло, адекватното състояние на бебен- цето чрез серия изследвания на фетални доплери от една страна, а от друга – правим изследване на маточните артерии или на функцията на плацента- та. Заедно с количеството на околоплодната течност можем да предскажем в 35-36-та седмица дали тази бременност има необходимост от по-специални гри- жи от колегите в родилна зала, дали това бебенце се нуждае от цезарово сечение или има всички шансо- ве за опит за нормално вагинално раждане.
КАКВИ ПРОМЕНИ ЩЕ ПРЕТЪРПИ ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА ВЪВ ВРЕМЕТО? Всяка година ставаме свидетели на голям скок в тех- ническия прогрес. Посещавайки различни междуна- родни конгреси, мога да кажа, че новата тенденция като че ли се очертава в едни много специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуко- вите апарати от висок клас.
Те ще могат да позволяват много по-лесно и много по-точно прецизиране на анатомични структури, верифициране на фетално тегло с доближаване на точносттта на ултразвуковия образ почти до този на ядрено-магнитния резонанс.
Не могат да не вметна, че навлизането на редица нови генетични изследвания е голямо предизвика- телство към специалистите по майчино-фетална медицина. Преди 2-3 г. много популярните сред пациентите пренатални тестове чрез изследване на фетална ДНК в майчината кръв стояха като допъл- нителна сигурност. Много семейство, въпреки че ня- мат медицински индикации, ги избираха като до- пълнителна сигурност, за да знаят, че плодът не е афектиран от най-честите хромозомни заболявания или, в зависимост от панела, от някоя рядък генети- чен синдром. Това като че ли вече ще отшуми като
практика. Ако се върна в кариерата си 5-6 г. назад, сега консултацията ми е безкрайно много променена в това да предложа след провеждане на инвазивен тест като плацентоцентеза или амниоцентеза рутин- ния кариотип или рутинния микроцип. Сега гово- рим за цялостно геномно секвениране, което отва- ря цяла нова ера в генетичната консултация. Това отново показва, че майчино-феталната медицина е една мултидисциплинарна малка специалност, кото включва в себе си не само нас, специалисти- те по майчино-фетална медицина, но и специалисти генетици и други, които влизат като допълнително внасящи яснота и сигурност в проследяването на бременността. Така че новите биологични маркери, новите ултразвукови висококачествени софтуерни машини, както и новите генетични тестове, ще бъ- дат предизвикателството в следващите 5 години. Въ- ображението ми не е толкова голямо, за да надскочи някои неща, което вече чуваме в редица конгреси, като изкуствена плацента, износване на плода из- вън утробата на майката. Различни екипи от САЩ, вече и някои екипи в Европа, като този в Барселона, полагат много от усилията в експерименти това да бъде една опция за семейства, които нямат възмож- ност за реализирането на бременност вътреутробно. Целта е те да имат шанс за артефициална утроба с артефициална плацента.
КОИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ФЕТАЛНИЯ ХИРУРГ? Най-голямото предизвикателство е неизвестносттта, защото това е единствената специалност, в която хирургът не се е запознал предварително със своя пациент, не е изговорил с него плюсовете и минуси- те от провеждането на операцията. Няма възмож- ност колега анестезиолог да поговори как ще отнеме болката с провеждане на анестезия. Всичко това се случва през една бариера. Ние трябва да минем ку- хината на матката, да влезем в света на нашия ма- лък пациент и нашето първо запознанство е именно в деня на операцията. Във всяка една вътреутробна хирургия имаш право само на един-единствен опит, а целта на нашиая екип е да имаме синхрон в рабо- тата, за да доведем успешно до край интервенция- та, която сме започнали. Както споменахме, важно е да имаме начертан план в съзнанието си какъв да е подходът при всеки един случай. Разбира се, нищо в този свят не е идентично и не всеки предварите- лен план ще работи по начина, по който го срещаш
в действителност. Прониквайки със стетоскопа в кухината на матката, ние виждаме стетоскопския образ или нашия пациент за първи път и тогава взи- маме решение дали продължаваме по плана, който сме начертали или има обстоятелства, които ще ни накарат да предприемем нов ход.
КАКВО Е ВОДЕЩОТО, КОГАТО СЕ ПОЯВЯТ НЕПРЕДВИДЕНИ ИЗНЕНАДИ? Да вземеш адекватно решение, което по никакъв начин да не застрашава живота на майката и на плода и да доведе до добре извършена интервен- ция. По време на интервенцията може да се случат усложнения, които да те накарат отново да бъдеш хладнокръвен, да действаш своевременно и бързо, за да можеш да дадеш шанс самата процедура да бъде довършена и да имаш накрая жив плод.
Както всеки медик и хирург, вътреутробните хирурзи смятаме, че не е важно да се среже или да се оперира. Важно е да прецениш случаите, когато не трябва да оперираш.
Това е едно от най-големите предизвикателства – да знаеш правилата, за да можеш да прецениш докол- ко можеш да ги нарушиш и винаги крайният резл- тат трябва да е здравето на бебенцето и на майката. Никога един хирург не може да каже, че се чувства 100% уверен. Той винаги влиза с доза адреналин от това как ще протече операцията, но хладнокръви- ето, спокойствието и навременно взетите решения трябва да са водещи в това как трябва да се извър- ши една интервенция. Така вярвам аз.
КАК СЕ СЪОБЩАВА НА РОДИТЕЛИТЕ ЛОША НОВИНА? Предоставянето на информация на родителите след извършването на всеки един преглед в специал- ността „Медицина“ е задължително. За да можеш обаче да консултираш родителите, наистина трябва да си убеден в диагностичния аспект на изследва- нето, което си провел. Най-хубавите консултации са тези, които завършват с „Вашето бебе изглежда от- лично, няма никакви видими дефекти, прогнозата за бременността е отлична“. Но макар и в много ма- лък процент от случаите, сме изправени пред неле- ката задача да консултираме семейството за открит структурен дефект или потенциален риск от хромо- зомно или генетично заболяване. На първо място ние сме хора и трябва до някаква степен да бъдем и пси- холози. Всеки един човек е различен, носи различна чувствителност и всяко едно семейство трябва да бъде консултирано спрямо това каква е нагласата да приеме лошата новина. По време на специализа- цията ми по майчино-фетална медицина в Кралския колеж в Лондон едно от нещата, които не бях среща- ла по време на обечението си като млад лекар в Бъл- гария, бе именно това – как да поднесеш лошата но- вина. Незнам дали ще ми повярвате, но за нас бяха организирали група артисти, които играеха роята на семейства, които поучават лошата новина – тяхната реакция, тяхното поведение. Това беше една дейст- вителност, в която ние трябваше да проектираме на- шите думи, тембър на гласа, това дали ще докоснеш ръката на пациента. Всъщност, до някаква степен всички тези неща имат своето значение. Ако някой
не ти е показал, не те е обучил, ти нямаш правил- ната настройка как да консултираш своите пациен- ти. Разбира се, това е много индивидуален подход между нас лекарите, но съм дълбоко убедена, че аз лично в своята практика искам на първо място да почувствам пациента, неговата душевност, емоцио- налност. Да я възприема, да се поставя в неговите обувки и след това да продължа с консултацията си. Предвид това, че бременността е на двамата роди- тели, най-добрият случай, когато само майката при- съства на прегледа, е да поканим двамата родите- ли, за да може семейството да приеме новината и да има време да зададе своите въпроси. Ние не сме съдниците, които да очертаем тяхното решение да продължат или прекъснат бременността, а хората, които да подкрепят тяхното решение след коректно представена консултация и коректно оставено вре- ме те да вземат своето информирано решение. Все повече родители са настроени да се борят за своето дете, ако има обстоятелства, които предвещават на- личието на хирургия непосредствено след раждане- то или на някакъв етап през първите 5-6 месеца, до 1-та година след раждането на бебенцето. Това оз- начава, че ние трябва да въвлечем колеги от детска неонатология и детска хирургия, които допълват на- шата консултация, дават по-ясна представа на се- мейството какъв е пътят, който трябва да извървят. Мултидисциплинарният аспект в този случай играе отправна точка за това семейството да бъде окура- жено и да получи правилната медицинска грижа.
КАКВА Е РОЛЯТА НА АСОЦИАЦИЯТА ПО МАЙЧИНО-ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА? Асоциацията по майчино-фетална медицина е един от примерите за събиране на колеги акушер-гине- колози, специалисти по майчино-фетална медицина, детски хирурзи, ендокринолози и генетици на еже- годен интернационален медицински форум.
Смея да твърдя, че това е един от най- значимите конгреси в нашата специалност, предвид факта, че различни екипи дискутираме нашите научни постижения в областта и затрудненията, които изпитваме.
Взимаме синхронни решения какво може всеобщо да променим в страната като медицинска практика. От друга страна форумът е възможност да черпим опит от специалисти, които са поканени като гост-лектори от водещи европейски центрове. Предвид това, че в момента съм на поста председател на асоциацията, заедно с моите съмишленици насочваме вниманието си най-вече към младите лекари – специализантите в акушерството и гинекологията и завършващите ме- дицина български лекари. За да можеш да амбици- раш един млад лекар да остане в страната си и да бъде обучен в специалноста, която е близка до сър- цето му, трабва да му предоставиш възможност за инфраструктура, за достъпно обучение, за участие в научни форуми, дискусии, презентации.
ЗАЩОТО ФЕТАЛНАТА МЕДИЦИНА Е ВАША СТРАСТ? Може би защото в последните години тя се превърна в моя начин на живот – във времето, в което съм в почивка и в което съм на работа, да извършам едно и
също. А именно в рутинната си практика да преглеж- дам пациенти, а във времето, когато мога да взема ежегодния си отпуск, да използвам възможността да пътувам. Съчетавам посещаването на различни фо- руми със срещи с добри приятели, които срещнах в хода на обучението си във Великобритания.
КАКВА Е МОТИВАЦИЯТА ВИ КАТО ЛЕКАР?
Смятам, че всеки един лекар се стреми да бъде най-добрият за своя пациент. За мен би било недо- пустимо да не бъда в крак с най-новите съвременни открития. За да съм от полза на моя пациент, тряб- ва да бъда безкрайно прецизна в своите прегледи, консултации и провеждането както на рутинните прегледи, така и на другия спектър – черешката на тортата – провеждането на вътреутробна хирургия. Личната ми мотивация в областта на феталната ме- дицина е да бъда най-добрият лекар за пациента, който е избрал мен. Мотивацията ми като препода- вател е да оставя отпечатък у всеки, който е минал през отделението, в което работя – всеки студент, който е слушал моя лекция, да бъде удовлетворен, да има адекватен стимул да упражнява професията си на високо ниво, с добра квалификация. Обучението на млади, нови кадри за мен се превърна в ос- новна водеща амбиция тук, в България. Аз получих обучението си в най-големия водещ център по май- чино-фетална медицина, при бащата на феталната мидицина. Никога няма да спирам да повтарям, че моят учител – проф. Кипрос Николаидес, остави си- лен отпечатък в съзнанието ми, че знанията трябва да се предават, обучението винаги трябва да е на- пълно безплатно и никога не трябва да връщаш ко- лега, който е почукал на вратата ти и иска да научи нещо. Така че наред с асоциацията по майчино-фе- тална медицина това е и личен мой мотив – тряб- ва да има обучение, за да има по-добра пренатална грижа, повече прегледани бебета, повече спасени бебета и повече детски усмивки. Искам да блогода- ря на своя екип, за който вече няколко пъти спо- менах. Безкрайни благодарности на д-р Васил Ка
лев, д-р Цветослав Василев, д-р Мариета Искилиева, д-р Росен Билчев и, разбира се, на моите акушерки Веси Коцева и Силвия Газинова. Един лидер никога не може да бъде лидер в своето отделение, ако няма най-блестащия екип. Аз съм безкрайно благодарна на моя екип, че сме силно ядро, което може да поеме предизвикателства на пациентите, на тези, които са ни оставени от колегите, от статуквото в страната, и да се бори и да върви напред ръка за ръка.
КОЕ Е НАЙ-ЯРКОТО ВИ ИЗЖИВЯВАНЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТ ПО ФЕТАЛНА МЕДИЦИНА? Смятам, че този въпрос изисква само един-един- ствен отговор – благодаря на всеки един пациент, който ме избра за свой лекар, специалист по май- чино-фетална медицина по време на протичане на бременносттта. Всички пациенти, които са преми- нали през моя кабинет, се надявам да са си тръгна- ли с усмивка. За мен преживяването е ежеминутно, прекрачването на прага на всеки нов пациент носи нова надежда, че бебенцето е добре или предстои сп- равяне с тежка ситуация. Така че ежедневието ни е цветно, красиво. Новият живот е един нов път, по който всеки ден, при всеки един следващ преглед,
тръгваме с родите- лите. Няма най-ус- пешния случай, има най-радостните ро- дители, които са по- сетили моя кабинет, за което съм без- крайно благодарна.
КАКЪВ Е СЪВЕТЪТ ВИ КЪМ ЗАВЪРШВАЩИТЕ ЛЕКАРИ? Съветът ми към всеки един завърш- ващ лекар, който би искал да посвети остатъка от карие- рата си в областта на майчино-фетал- ната медицина, е, че трябва да я по- чувства като своя- та специалност. Да
знае, че всеки един ден, бидейки на работа, ще се чувства щастлив, защото вътрешният заряд на един лекар е задължителен за добрата работа в отделе- нието и добрата комуникация с пациентите. Всеки един млад лекар, който би искал да получи специа- лизация в областта на майчино-феталната медицина и не на последно място вътреутробна фетална хи- рургия, може да намери своето обучение както при нас, в България, така и в няколко водещи центъра в Западна Европа. Това, което обаче искрено съвет- вам младите лекари, е че връщането им в България е ключово за това да допринесем за по-добрата пре- натална грижа, за повече здрави бебета и майки. А асоциацията по майчино-фетална медицина и моят екип винаги ще бъдем насреща за всеки, който би искал да специализира или да посвети кариерата си на тази за мен най-прекрасна специалност.
С навлизането в т.нар. средна възраст е препоръчително жените да обмислят определени скрининове тестове, благодарение на които някои сериозни заболявания могат да бъдат открити в ранен стадий и лекувани.
Скрининг за рак на гърдата
Всички жени са изложени на риск от рак на гърдата. Вероятно за повечето хора е изненадващо, че най-големият рисков фактор за развитие на рак на гърдата е възрастта. За да се увеличи възможността за откриване на рака на гърдата в по-ранен стадий – когато шансът за успешно лечение е най-голям – е важно да се прави мамография. Не е ясно дали самопрегледът на гърдите в домашни условия е от полза, въпреки че немалко лекари го препоръчват.
За какво се прави мамография?
По време на мамографията се правят снимки на тъканта на гърдите, докато те са притиснати между рентгенови плочи. Изследването може да открие инвазивен рак, неинвазивен рак, както и предракови или високорискови промени в тъканта. Мамографията може да идентифицира малки образувания в гърдите и калцификати – често първи признак за ранен рак на гърдата – които са твърде малки, за да бъдат усетени с напипване.
Кога и колко често трябва да се прави?
През последните години се водят спорове относно най-добрия скринингов график за мамография. Понастоящем най-добрият съвет е след навършване на 40-годишна възраст да се обмислят профилактични мамографии. Жените, които са с висок риск от рак на гърдата, могат да започнат да се следят и по-рано. Тези, които са между 40 и 49 години трябва да говорят със своя лекар колко често да се преглеждат. След навършване на 50 г. е препоръчително да се прави мамография всяка година или поне веднъж на 2 години. След 75-годишна възраст личният лекар може да каже до кога да се продъжат скрининговите изследвания. В някои случаи в допълнение към мамографията могат да се използват и други методи за образна диагностика на гърдите.
Скрининг за рак на маточната шийка
При цитонамазката (Pap test) докторът поставя пластмасов или метален спекулум във влагалището, за да прегледа шийката на матката. След това с помощта на шпатула и мека четка внимателно изстъргва материал от шийката на матката и го изпраща в лаборатория за анализ. Този тест може да бъде придружен от скрининг за човешки папиломен вирус (HPV), който включва същия процес и може да бъде направен по едно и също време с цитонамазката. В развитите страни вместо конвенционалната цитонамазка се използзва течно-базирана цитология.
За какво се прави тестът?
С цитонамазката се откриват ракови и предракови изменения в шийката на матката. Скринингът за HPV се прави, за да се провери за наличие на високорисков щам на HPV. Почти всички случаи на рак на маточната шийка са свързани с излагането и наличието на високорисков щам на този вирус, който се предава по полов път.
Кога и колко често трябва да се прави?
Жените трябва да започнат да си правят цитонамазка от 21-годишна възраст. До навършването на 29 г. се препоръчва скринингът да се провежда на всеки три години, а след навършването на 30 г. да се прави комбинирано изследване – цитоназамка и HPV тест. В някои случаи HPV тестът може да се извърши самостоятелно.
При жени, които са претърпели тотална хистеректомия – която включва отстраняване на шийката на матката – за нераково заболяване, рутинните цитонамазки не са необходими. Те не се наложителни и след навършване на 65 години, ако резултатите от цитанамзките и HPV тестовете през последните 10 години са били добри и няма висок риск от развитие на рак на маточната шийка.
Редовните цитонамазки са особено важни, ако жената пуши, имала е полово предавана инфекция или многобройни сексуални партньори, както и ако има анамнеза за рак на маточната шийка, влагалището или вулвата. В повишен риск се смятат и дамите с потисната имунна система или които са били изложени на синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES) преди раждането си. Те също трябва да се изледват регулярно.
Въпреки че не е известно лечение за HPV инфекцията, измененията на шийката на матката, които са резултат от нея, могат да бъдат лекувани. За щастие, при повечето жени HPV инфекцията се изчиства сама в рамките на 1 до 2 години.
Скрининг за колоректален рак
При този скринингов преглед могат да се използват различни тестове. Възможно е да бъде направен само един или комбинация от следните:
Колоноскопия. При този прегед в ректума се вкарва дълга, гъвкава тръба (колоноскоп), която позволява на лекаря да прегледа цялата дължина на дебелото черво. Това се счита за златен стандарт за скрининг за рак на дебелото черво.
Виртуална колоноскопия. При това изследване се използва компютърна томография (КТ), за да се получат напречни изображения на коремните органи.
Гъвкава сигмоидоскопия. Подобно на колоноскопията, в ректума се вкарва тънка тръбичка. При това изследване обаче се оценява само долната част на дебелото черво (сигмовидното черво).
Тест за окултна кръв в изпражненията или имунохимичен тест за изпражненията. При тези тестове проба от изпражненията се изследва в лаборатория за скрита (окултна) кръв.
ДНК тест на фецес. При този тест се използва проба от фецес, за да се търсят ДНК промени в клетките, които могат да показват наличие на рак на дебелото черво или предракови състояния. Той също така проверява за признаци на кръв в изпражненията.
За какво се прави тестът?
За откриване на рак и предракови образувания (полипи) по вътрешната стена на дебелото черво, които могат да се превърнат в ракови. Много хора се притесняват да се подложат на скрининг за рак на дебелото черво поради страх, срам, стеснение или дискомфорт. Този скрининг обаче може да спаси живот, като открие и отстрани предраковите полипи и по този начин предотврати появата на този често срещан рак. Ранното откриване на рака също може да бъде животоспасяващо.
Кога и колко често трябва да се прави?
Жените със среден риск от развитие на колоректален рак могат да започнат скринингови изследвания още на 45 години. Честотата на скрининга ще зависи от вида на теста, който се прави. Лекуващият лекар може да препоръча най-подходящите тестове в зависимост от здравословното състояние на своята пациентка. При жените в повишен риск тези изследвания може да започнат по-рано и да се провеждат по-често.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.
Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.
Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.
Съществуват два вида: Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин Таблетки, съдържащи само прогестин Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти. Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.
Съвременните хапчета са различни Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.
Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Голяма част от хората са късогледи, като броят им през последните години бързо нараства, особено при децата. Експертите не са сигурни защо, но смятат, че това има силна връзка с все по-честото гледане отблизо и прекарването на повече време пред екрана. Центърът за контрол на заболяванията (CDC) изчислява, че децата на възраст 8-10 години прекарват по 6 часа на ден в гледане на електронни устройства, включително телевизори, телефони или таблети и видеоигри.
Веднъж започнало, късогледството прогресира бързо и не може да бъде излекувано. Добрата новина е, че има стъпки, които родителите могат да предприемат, за да забавят прогресирането на късогледството на детето си и да защитят зрението му в бъдеще.
Защо късогледството при децата е повод за безпокойство? Късогледството не е животозастрашаващо, но това не означава, че родителите трябва да го пренебрегват. Ако не се контролира, то може силно да прогресира и това да доведе до сериозни заболявания, застрашаващи зрението в зряла възраст, включително: Отлепване на ретината Катаракта Глаукома Кривогледство Обикновено късогледството започва в детството. Веднъж възникнало, то може да прогресира със скорост от 0,50 диоптъра годишно. (Диоптърът е единицата, с която се измерва силата на предписанията за контактни лещи и очила).
Методи за забавяне на прогресията на късогледството Очилата са най-предписваното лечение за късогледство. Тези стъкла ще коригират грешката във фокусирането, която причинява състоянието, но няма да забавят прогресирането му. Има обаче начини това да бъде направено. По-долу са изброени някои от терапиите, които са доказали своята ефективност:
Капки с ниска доза атропин: Тези капки обикновено се поставят преди лягане в продължение на 2 или 3 години на деца, които са на възраст между 5 и 18 години. Лекарите не са сигурни как точно действат, но смятат, че те помагат да се спре издължаването на очната ябълка, което причинява късогледство. Някои офталмолози съобщават, че при до 90 % от децата, които използват капките, скоростта на развитие на късогледството се забавя наполовина. Страничните ефекти включват сърбеж и зачервяване около окото.
Ортокератологични контактни лещи: Тези специални контактни лещи се носят през нощта. Те подравняват предната повърхност на окото, или роговицата, за ясно виждане през деня. Ефектът е само временен: Ако се спре носенето на тези лещи, роговицата възвръща първоначалната си форма. Късогледството ще се върне в рамките на няколко дни, но ако лещите са били носени достатъчно дълго, то няма да е толкова силно. Ортокератологичните лещите са по-трудни за поставяне от обикновените. Съществува и по-голяма вероятност от инфекция и ще трябва по-често да се посещава очен лекар за прегледи.
Контактни лещи с периферно разфокусиране: Децата на възраст от 6 до 12 години могат да имат полза от този специален вид мултифокални контактни лещи. Те имат различни зони на фокус, за да изострят зрението надалеч, докато разфокусират периферното (страничното) зрение. Това помага за забавяне на късогледството. Тези лещи не действат при всички деца, но изглежда, че особено помагат на малчугани, чиито родители също имат късогледство, което се влошава. Както при всички контактни лещи, винаги съществува риск от инфекция на роговицата.
Зрителна терапия: Това е програма от упражнения, разработена за деца. При нея се използват помощни средства като филтри, призми и компютърни игри, за да се помогне на очите и мозъка им да работят по-добре заедно. Тя може да тренира очите да настройват по-добре фокуса между близки и далечни обекти, което да помогне за забавяне на напредването на късогледството. Зрителната терапия може да допринесе за облекчаване на умората на очите и главоболието, които често съпътстват късогледството, и да улесни зрителни задачи като четенето.
Как очният лекар проследява напредването на късогледството? Грижата за зрението на детето трябва да започне отрано. Експертите препоръчват първият очен преглед да се проведе на около 6-месечна възраст и да се направят последващи прегледи, когато то стане на 2-3 години и точно преди да започне училище. Дори да е направен преглед на зрението при педиатъра или в училище, трябва да се посети детски офталмолог за обстоен преглед, за да се провери за всички проблеми, които могат да засегнат децата.
Ако специалистът диагностицира късогледство, той ще проследява напредъка му с редовни прегледи. За тази цел ще проверява промяната в рефракцията на очите при всяко посещение. Рефракцията измерва силата на стъклата или контактните лещи, необходими за ясно зрение.
Освен това лекарят ще прегледа осевата дължина на очите. Колкото по-голяма е аксиалната дължина, толкова по-миопично е окото. Офталмологът ще използва тези измервания, за да установи дали терапиите действат или е необходима корекция. Съвети, свързани с начина на живот, за забавяне на прогресията на късогледството Родителите могат да помогнат на децата си да намалят прогресирането на късогледството, като насърчават следните практически решения: Играйте навън на естествена светлина. Изследванията показват, че децата, които прекарват повече от 90 минути навън на ден, забавят прогресирането на късогледството. Очите могат да си отдъхнат, когато те наблюдават неща на по-далечно разстояние.
Използвайте добро осветление. Работата при добро осветление може да намали умората на очите.
Ограничете времето пред екрана. Добре е детето да почива от дигиталните устройства, за да се забави развитието на късогледството. Родителите могат да подпомогнат този процес, като направят следното: Проследяват колко време детето им прекарва пред цифрови устройства, за да намалят броя на часовете пред телефона, компютъра или таблета. Създадат „зона без телефони“ в къщата, например на масата за вечеря или по време на семейното гледане на телевизия.
Поставят разумни очаквания. Вместо веднага да съкратят наполовина времето, прекарано пред екрана, е добре да работят с децата, за да определят заедно ясни цели за намаляването му с течение на времето. Правят нещо заедно с децата. Препоръчително е всеки ден да се прекарва известно време в разговори или забавни занимания с тях, като изрично се изисква това време да е „без устройства“. Това е добър начин за постигане на целта да се прекарва повече време навън.
Добре е родителите да научат децата да използват правилото 20-20-20. Американската академия по офталмология препоръчва да се спазва просто правило за намаляване на умората на очите: На всеки 20 минути погледът да се фокусира върху обект, който е на разстояние поне 20 метра, за поне 20 секунди. Знаете ли, че…?
Късогледството обикновено спира да прогресира в края на тийнейджърските години или в началото на 20-те години. Това прави детството критично време за забавяне на прогресията му.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Великобритания и Нова Зеландия вървят в посока да забранят тютюнопушенето на следващото поколение. Държавните служители в Обединеното кралство предложиха наскоро мерки, според които тези, които сега са на 14 години и по-малко, в бъдеще няма да могат да купуват законно цигари. Ако бъде приет този закон, там всяка година ще си вдига възрастта, на която на някого могат да бъдат продадени цигари. Това ще става до момента, в който забраната ще е валидна за цялото население. Властите се надяват, че това ще създаде първото „поколение без тютюнев дим“.
Мерките във Великобратания са пододобни на тези, които бяха гласувани миналата година в Нова Зеландия. Там също така решиха да ограничат броя на местата за закупуване на цигари и допустимото количество никотин в тютюневите изделия за пушене. Официалните власти в Уелингтън се надяват, че този закон ще помогне да постигнат целта си броят на пушачите да бъде намален под пет процента до 2025 г., в сравнение с приблизително осемте процента от възрастните (около 331 000 души), които са пушили ежедневно през миналата година.
В Канада също тече дискусия да се последва примерът на Нова Зеландия и Великобритания. „Имаше много призиви за постепенно ограничаване или пълна забрана на тютюна и това е един от начините за постигане на тази цел“, коментира Майкъл Чайтън, старши научен сътрудник в Центъра за пристрастяване и психично здраве в Торонто, пред радио CBC. Проучванията в Канада показват, че там все по-малко хора посягат към цигарите и процентът на младите пушачи на възраст 15-19 г. намалява спрямо предходните години. В същото време обаче страната е на едно от челните места в света по брой на пушещи тийнейджъри.
Експертите, които изучават навиците на тийнейджърите за пушене и вейпинг, твърдят, че дискусията за забрана на цигарите е оправдана. Те обаче обръщат внимание, че трябва да се помисли и за въвеждането на мерки срещу употребата на електронни цигари.
Чайтън казва, че има и други успешни начини за намаляване на вероятността хората да се отдадат на този вреден навик. Един от тях е утежняването на условията за пушене. Той дава за пример вдигането на минималната възраст в САЩ, от която е разрешена продажбата на цигари, от 18 на 21 години. „Видяхме, че това оказа значително въздействие върху употребата на цигари от младите хора“, казва ученият. Според него поколенческата забрана в Нова Зеландия и планираната такава във Великобритания няма да спрат напълно всички да започнат да пушат, но „ще намалят драстично темпото, с което те започват“.
Въздействие върху здравето Никотинът – химическото вещество, предизвикващо пристрастяване, съдържащо се в тютюневите изделия, може да окаже неблагоприятно въздействие върху здравето на тийнейджърите – от възпрепятстване на развитието на белите дробове и мозъка до изостряне на проблемите с психичното здраве. „Когато приемате никотин през тийнейджърските години – тези ключови етапи на развитие, настъпват някои промени“, казва Лаура Струик, доцент в катедрата по здравни грижи в Университета на Британска Колумбия, която е изследвала поведението на тийнейджърите при пушене. Тютюнопушенето може да доведе до здравословни проблеми на по-късен етап от живота, включително много видове рак, инсулти, сърдечни заболявания и др.
„Има много контекстуални фактори, които влизат в действие и които наистина трябва да вземем предвид, когато мислим за прилагането на нещо подобно в Канада“, подчертава Струик. Сред тях е и фактът, че тийнейджърите предпочитат вейпинг пред тютюнопушенето и че много от тях вече си набавят цигари по нелегален начин от незаконни пазари или от по-възрастни хора, казва тя.
Защо искат да се въведе поколенческа забрана срещу тютюнопушенето? Представители на Обединеното кралство казват, че пушенето е силно пристрастяващо и тъй като повечето хора започват да посягат към цигарите в тийнейджърска възраст, забраната за пушене за родените на или след 1 януари 2009 г. може да помогне за намаляване на броя на пушачите.
Струик съобщава, че проучванията показват, че хората обикновено започват да пушат средно на около 14-годишна възраст. „Все още не знаем колко ефективна може да бъде забраната за пушене за поколенията“, признава обаче Чайтън.
Лечението на свързаните с тютюнопушенето болести е огромен разход за много страни. Последните налични данни показват, че употребата на тютюн е струвала на канадската здравна система около 5,4 милиарда долара през 2020 г., като според разчетите всяка година около 45 000 души умират от заболявания, свързани с тютюнопушенето.
Приемът на повече от шест питиета седмично води до повишен риск от редица здравословни проблеми, включително рак. Това важи с особена сила за жените. Констатацията е на канадския център за употреба на субстанции и пристрастяване (CCSA) и се базира на доклад от редица научни изследвания. CCSA е консултативна организация, която изготви нови препоръки за канадските лекари, според които да оценяват дали пациентите са в риск от злоупотреба с алкохол. Насоките бяха приети и вече се прилагат от медиците там.
Всяко ниво на консумация на алкохол има нетно отрицателно въздействие върху здравето за почти всяко заболяване. Това включва сърдечни заболявания, няколко вида рак и чернодробна цироза. Рисковете за здравето стават все по-големи, когато някой приема по шест или повече напитки седмично. При жените, които пият по три или повече напитки седмично, рискът нараства много повече в сравнение с мъжете, сочи изследването.
„Когато става въпрос за алкохол, по-малко е по-добре. Всеки трябва да се опитва да намали употребата на спиртни напитки“, казва Катрин Паради, старши анализатор на отдел „Изследвания и политики“ в CCSA и съпредседател на комитета, изготвил канадските насоки за нискорисково пиене на алкохол.
„Не е тайна, че алкохолът не е полезен, но не всички са наясно, че употребата на алкохол е свързана с множество рискове за здравето, включително поне седем вида рак“, казва Паради. В продължение на десетилетия Международната агенция за изследване на рака го класифицира като канцероген от група 1, припомня тя. Според специалистите на етикетите на спиртните напитки трябва да има предупреждение за рак и да се описва какво точно количество от съответната напитка се счита за едно питие. Д-р Фауад Икбал, радиационен онколог в Регионалния онкологичен център „Дърам“ в Ошава, щата Онтарио, който не е участвал в доклада, заявява че категорично подкрепя новите насоки. „Тези актуализирани, основани на доказателства, насоки ще спасят човешки животи. Приветствам работата на екипа, който е подготвил всичко това“, казва той.
„Дали потребителите ще решат да използват тази информация или не, зависи от тях. Има обаче много доказателства, които сочат, че ако напишете отпред и в центъра на етикета „Това вреди на здравето ви и може да се разболеете от рак“, хората ще променят начина си на вземане на решения за това колко да пият“, подчертава Икбал. От публикуването на последните насоки за употреба на алкохол през 2011 г. досега данните за здравословните проблеми, произтичащи от консумацията на спиртни напитки, са се променили много, казва Паради.
В рамките на новите насоки участващите комисии са разгледали няколко десетки проучвания, свързани с алкохола и здравните проблеми. За формиране на изчисленията на риска са използвани множество източници, включително данни за смъртността и инвалидността за периода 2017-2019 г. от канадския статистически институт. Приложено е и математическо моделиране.
Въпреки че всички нива на консумация на алкохол са свързани с определени заплахи за здравето, новият доклад показва редица рискове в зависимост от това колко чаши вино или бутилки бира изпива един здрав човек всяка седмица. Учените са установили, че рисковете за здравето са незначителни или ниски при две или по-малко чаши вино седмично. Те стават умерени, ако броят на напитките се увеличи до три-шест стандартни напитки седмично. При повече от шест чаши вино или сайдер на седмица обаче рискът от здравословни проблеми става значително по-висок. Например при мъжете, които консумират средно около пет грама алкохол на ден, рискът от чернодробна цироза се увеличава с почти 16%. Според доклада този риск се увеличава до над 306%, ако мъжът употребява 50 грама алкохол на ден.
„Знаем, че това ще бъде изненадващо и някои хора може дори да се разстроят от този факт. Ние обаче не сме се заели с този проект, за да спечелим конкурс за популярност. Ние сме учени и целта ни е информираност на обществото“, коментира Паради. Новите констатации се различават значително от насоките, създадени от CCSA през 2011 г. В тях се предлагаше да не се консумират повече от 10 стандартни напитки седмично за жените и 15 стандартни напитки седмично за мъжете. Паради казва, че една от причините в препоръките от 2011 г. дозите да са по-високи, е било убеждението, че алкохолът има някои положителни ефекти върху здравето при сърдечносъдови заболявания. Новите изследвания обаче показват, че това вероятно вече не е така, обяснява тя.
„Всъщност в нашето собствено проучване установихме, че алкохолът не е нито добър, нито лош при ниски нива за предпазване от някои сърдечносъдови заболявания. При по-високи нива той наистина оказва вредно въздействие“, добавя Паради. Според доклада употребата на алкохол в Канада е причина за близо 7000 смъртни случая от рак всяка година. Специално при жените приемът на три или повече питиета седмично е свързан с по-голям риск от здравословни проблеми в сравнение с мъжете. Има няколко причини за това, включително разлики в обмяната на веществата. Рискът от рак на гърдата се увеличава с употребата на повече алкохол, казва Паради и добавя, че една от 35 жени в Канада умира от рак на гърдата. „Ако приемате по шест питиета седмично, увеличавате с 10 процента шансовете си да сте една от тези жени“, казва тя и добавя, че рискът започва от едно или две стандартни питиета седмично. Проучване на канадския статистически институт, публикувано през 2021 г., показва, че много канадци не се задоволяват само с една чаша. Почти един на всеки петима, участвали в проучването, е заявил, че е консумирал пет или повече питиета – еквивалент на бутилка вино – в дните, в които е съобщил, че е пил алкохол през предходния месец. Паради и другите автори на доклада казват, че на бутилките с вино и друг алкохол трябва ясно да са изписани предупрежденията за здравето и информацията за хранителните стойности. Според нея хората трябва да могат да преброяват напитките си, за да знаят колко алкохол консумират, но не могат да го направят, ако това не е изрично описано на етикета.
Разходка. Четене на книга. Сядане навън. Просто изправяне и разтягане. Според експертите това са все дейности, които може да се извършват по време на почивка през работния ден.
„Няма едно златно правило за това коя е най-добрата почивка. Просто искаме да сме сигурни, че се откъсваме от работата си или от ученето си“, казва Катрин Кунс пред радио CBC, която от години се занимава с програми за психичното здраве на работното място. „Дори и да е петминутна разходка из квартала, това може да повиши и подобри настроението“, обяснява тя.
В култура, която често дава предимство на производителността пред психическото благополучие, понякога е трудно хората да отделят време за кратък отдих, но експертите смятат, че тази пауза, ако е осъществена правилно, е от ключово значение за запазване на здравето и добрата работна атмосфера.
Степента, в която почивката може да помогне, зависи от няколко фактора, казва Дуйгу Биричик Гюлсерен, доцент в Училището по управление на човешките ресурси към Университета в Йорк. Гюлсерен е част от екип, който през 2022 г. публикува систематичен преглед на влиянието на почивките на работното място върху трудовото представяне и благосъстоянието.
„Важно е да се знае, че не всички работни почивки са еднакви“, казва Гюлсерен. Тя и и нейният екип установяват, че начинът, по който се изкарва времето за отдих, може да бъде също толкова важен, колкото и дейността, която се извършва, или продължителността за осъществяването ѝ. „Много е важно дали сте в състояние да се откъснете от работата, дали сте в състояние да се отпуснете“, обяснява тя. „Правенето на по-чести почивки през деня е по-ефективно за нашето благосъстояние, отколкото една дълга. На всеки час до час и половина наистина се нуждаем от 10 или 15-минутна почивка“, казва Кунс.
Най-важното според нея е да се прави нещо, което е различно от работните задачи. Това може да е дейност за релакс – медитация, разтягане, четене на книга, гледане на телевизия – или нещо, което зарежда – упражнения, разговор с колега или домакинска работа, ако човек работи от вкъщи.
Ползите от природата Някои от най-значимите заключения в доклада на Гюлсерен показват, че прекарването на време сред природата по време на почивката може да повиши благосъстоянието. Зад тази идея стои нещо, наречено теория за възстановяване на вниманието. Според нея, когато човек е сред природата, той неволно сканира околната среда, което откъсва мозъка от мисленето, свързано със задачите, и успокоява.
Избягване на социалните медии „За да си починете ефективно, се откъснете от екрана – и по-специално от социалните медии“, казват експертите. „Проверката на новините и социалните медии понякога може да ни даде бърз допаминов заряд, но в крайна сметка не ни кара да се чувстваме презаредени“, отбелязва Кунс. Проучването на Гюлсерен открива същите доказателства за преглеждането на социалните медии по време на работна почивка. „Това може да бъде емоционално натоварващо и изтощително за служителите“, твърди тя.
Опитайте се да бъдете активни Важно е да се опитате да вмъкнете малко физическа активност в почивката си, казва Лий Вандерлу, научен директор в ParticipAction. „Можете да направите няколко лицеви опори на стената, няколко клека. Малките неща не изискват оборудване, нито много място“, обяснява тя. И добавя, че отиването на крака при колега, за да му се зададе лично въпрос, също помага. „Тези видове активни почивки имат множество предимства, както физически, така и психологически“, казва Катлийн Мартин Джинис, професор в Катедрата по медицина и Училището по здравни и физически науки в UBC. „Знаем, че обикновеното ставане и прекъсването на времето, прекарано в седнало положение в работата, може да намали риска от депресия и тревожност“, твърди тя. Физическата активност – независимо дали на работа или по друго време на деня – може също така да понижи кръвното налягане, да намали риска от диабет тип 2 и да увеличи здравината на костите и равновесието, казват експертите. „Работните места също така предлагат възможност да бъдете активни заедно с колегите си, което може да създаде както отговорност, така и по-силно чувство за връзка“, казва Вандерлоо. „Знаейки, че има някой друг, с когото да го правите, ви насърчава да действате. Казвате си: „Трябва да го направя. Трябва да се появя заради този човек. И в крайна сметка се оказва, че неволно се появяваш за себе си“, допълва тя.
Подготовка за успех Експертите са единодушни – най-добрият начин човек да е сигурен, че ще си вземете ефективна почивка, е да си направи план. „Това може да означава да запише в календара си: на всеки час и половина – 10-минутна почивка“, казва Кунс. „Настройте аларма на телефона си или на фитнес тракера си, за да ви напомня да станете и да се разтегнете или да се разходите за кратко“, допълва Мартин Джинис. „Опитайте се да не участвате в срещи, които се провеждат една след друга, или съкратете срещите, ако е възможно. Ако работите от вкъщи, планирайте, като разпънете постелката си за йога предварително или поставите обувките си до вратата за бърза разходка“, препоръчва Кунс.
Лесно е човек да попадне в капана на това да не вярва, че няколко кратки минути ще имат значение, но нещата не стоят така, казват експертите. „Науката показва, че прекъсването на седенето в неподвижно състояние всъщност е много важно от физиологична гледна точка за нашето здраве“, казва Мартин Джинис.
Растителните заместители на млечните продукти стават все по-лесно достъпни за потребителите.
Скорошно проучване установи, че киселите млека на растителна основа имат определени предимства пред млечните кисели млека, включително по-високо съдържание на фибри и по-малко захар. Въпреки това киселите млека на растителна основа имат по-ниски количества хранителни вещества като протеини и калций.
Проучване доказа, че киселите млека на бадемова основа имат най-висока хранителна стойност въз основа на индекса за богати на хранителни вещества храни.
Растителните заместители на много животински продукти стават все по-популярни и изследователите все още работят, за да разберат хранителната стойност на растителните опции и как те се сравняват с животинските им аналози.
Проучване, публикувано в Frontiers in Nutrition, изследва хранителната стойност на няколко различни вида растителни и млечни продукти от кисело мляко, предлагани в хранителните магазини.
Авторите установили, че бадемовите кисели млека имат най-висока хранителна стойност от всички изследвани продукти въз основа на системата за индексиране, която са използвали.
Хранителната стойност на киселото мляко – както на растителна основа, така и на млечни продукти – варира значително. За това проучване изследователите искали да разгледат ключови макро- и микроелементи на няколко опции за кисело мляко на растителна основа и млечни продукти, за да сравнят хранителните стойности.
Авторът на изследването проф. Алиса А. Нолден обяснява: „Целите на изследването бяха да се установи дали киселите млека на растителна основа, които вече са на пазара са добра хранителна алтернатива на традиционните млечни кисели млека, тъй като често потребителите заместват животински продукти с алтернативни варианти. Трябва да има по-голям фокус върху гарантирането, че хранителният профил е подобен или по-добър, за да е сигурно, че потребителите няма да получат дефицит или прекомерна консумация на не толкова полезни хранителни вещества.“
Първо, изследователите събрат данни за продуктите от кисело мляко, използвайки източник, наречен Mintel Global New Products Database. Въз основа на специфични критерии за включване и изключване, изследователите са включили 1074 кисели млека на млечна основа и 150 кисели млека на растителна основа в своя хранителен анализ.
Изследователите са използвали система за насочване, наречена индекс на богатите на хранителни вещества храни (NRF). Този индекс дава специфични резултати за храните въз основа на полезните хранителни вещества и хранителните вещества, които хората трябва да се стремят да ограничат.
Полезните хранителни вещества включват протеини, фибри, калций и витамин D. Хранителните вещества, които трябва да се ограничат, включват наситени мазнини, обща захар и натрий. По-високият резултат показва по-висока хранителна стойност в сравнение с броя на калориите. Изследователите установяват, че продуктите на растителна основа обикновено имат повече фибри, по-малко обща захар и по-ниски количества натрий в сравнение с млечните кисели млека. Въпреки това, продуктите с млечно кисело мляко обикновено съдържат повече протеини, калций и калий, отколкото тези на растителна основа.
От всички изследвани видове кисело мляко продуктите от бадемово кисело мляко са с най-висок резултат, което показва най-висока хранителна стойност.
И млечните, и растителните варианти съдържат добавки от различни гуми и нишестета.
Изследователите отбелязват, че продуктите на растителна основа може да се нуждаят от обогатяване, за да се подобри хранителната стойност и да се попълнят основните хранителни вещества, които може да липсват на растителните продукти.
Те отбелязват, че при разработването на млечните кисели млека може да се обмисли минимизирането на някои компоненти, като наситените мазнини, и същевременно да се вземат предвид ценните хранителни ползи от протеините в тях.
Ползи за здравето от млечните продукти срещу киселите млека на растителна основа.
Киселото мляко е популярен избор за храна, който може да предложи няколко ползи за здравето и да осигури важни хранителни вещества. Някои кисели млека могат да осигурят нуждите от протеини. Киселите млека също могат да съдържат определени пробиотици, които могат да повлияят на имунния отговор и баланса на здрави микроорганизми в тялото. Киселото мляко може да идва от млечни източници, но са налични и варианти на растителна основа. Както отбелязват авторите на настоящото проучване, опциите за кисело мляко на растителна основа може да са по-екологично устойчиви.
Тъй като продуктите от кисело мляко на растителна основа стават все по-достъпни, важно е да се вземе предвид тяхната хранителна стойност и как се сравнява с млечните продукти.
Киселите млека на растителна основа могат да предложат подобни ползи за здравето, включително да съдържат определени пробиотици. Регистриран диетолог и директор диетолог в ModifyHealth, Кристин Лотен-Клайн, която не участва в проучването, обяснява:
„Един добър начин да определите кои опции биха били най-добри за вас е да попитате кои конкретни хранителни вещества са най-важни за вас в киселото мляко. Бих насърчила всички да търсят кисело мляко с ниско съдържание на добавена захар. Ако сте веган, важно е да потърсите на етикета кисело мляко на растителна основа, обогатено с 20% от препоръчителната дневна стойност на калций и витамин D. За някой, който търси повече протеини, тогава кисело мляко на растителна основа, направено от соево или грахово протеиново мляко е добър избор. Потребителите трябва да са наясно, че когато търсят устойчиви алтернативи на растителна основа, хранителният състав може да е различен и трябва съответно да коригират диетата си“.
Тя добавя, че ако не сте сигурни кой вариант е най-подходящ за вас, е добре да се консултирате с регистриран диетолог или друг доставчик на здравни услуги за насоки.
Изследователи изследват ефектите от консумацията на ядки върху паметта и здравето на мозъка.
Те откриват, че консумацията на 60 грама смесени ядки на ден увеличава вербалната памет и притока на кръв в мозъка. Необходими са обаче допълнителни проучвания за потвърждаване на резултатите.
Около 19% от възрастни на възраст над 50 години живеят с когнитивни увреждания, вариращи от леки дефицити до болестта на Алцхаймер. Проучванията показват, че фактори, като диетата, могат да защитят здравето на мозъка и да намалят риска от когнитивен спад. Диети като средиземноморската диета и диетичните подходи за спиране на хипертонията (DASH) са свързани с по-бавни темпове на когнитивен спад и намален риск от деменция.
Ядките са общи и за двете диети. Ядките съдържат хранителни вещества, включително ненаситени мастни киселини, протеини и полифеноли, които са от полза за когнитивните способности.
Учени изследват ефектите от ежедневната консумация на ядки върху когнитивните умения и здравето на мозъка. Те откриват, че ежедневната консумация на ядки благоприятства притока на кръв в мозъка и вербалната памет при възрастни хора.
Проучването е публикувано в Clinical Nutrition и е финансирано от Международния съвет за ядки и сушени плодове (INC).
За него изследователите са подбрали 28 здрави индивида на средна възраст 65 години и среден индекс на телесна маса (ИТМ) 27,9. ИТМ между 25 и 29,9 се счита за наднормено тегло.
Участниците са разделени в две групи и им е назначен един от двата диетични плана за 16 седмици. Едната група консумирала 60 грама орехи, шамфъстък, кашу и лешници на ден, докато другата група не консумирала никакви ядки.
В края на всяка седмица изследователите отчитат следните показатели на участниците:
мозъчна съдова функция ендотелна функция — ключова за съсирването на кръвта и преминаването на течности и електролити от кръвта в тъканите артериална скованост микроваскулатура на ретината когнитивно представяне
В края на проучването те отчитат, че ежедневната консумация на ядки увеличава притока на кръв в различни области на мозъка, включително левия фронтален лоб, двустранния префронтален кортекс и фронталния лоб. Те също така установяват, че консумацията на ядки подобрява периферната ендотелна функция, намалява артериалната скованост и подобрява микроваскулатурата на ретината.
Освен това участниците, които консумирали ядки са успели да запомнят 16% повече думи в задача за вербална памет.
Консумацията на ядки обаче не води до разлики в други области, включително изпълнителната функция, стреса и качеството на живот. Дани Фелбер, интегративен диетолог за здравето на мозъка и собственик на Focused Nutrition and Wellness, който не участва в проучването казва: „Нашите мозъци са особено податливи на оксидативен стрес, който уврежда мозъчните ни клетки с течение на времето, което води до влошаване на паметта и когнитивните функции. Когнитивният спад е нормална част от процеса на стареене, по-бавните темпове на когнитивния спад са свързани с по-висок прием на антиоксиданти, които са жизненоважни за намаляване на оксидативния стрес. Ядките, особено орехите, имат значителни нива на антиоксиданти, дори по-високи от боровинките, които са известни с високите си нива на антиоксиданти.“
Д-р Дана Хунес старши клиничен диетолог в Медицинския център на UCLA и асистент в Училището по обществено здраве на UCLA в Лос Анджелис, която не участва в проучването казва, че кратката продължителност на изследването означава, че дългосрочните ефекти от консумацията на ядки върху паметта и когнитивното здраве остават неизвестни, но въпреки това ядките могат да бъдат полезно допълнение към диетата на тези, които искат да подобрят паметта си.
