УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ направи значителна крачка напред в модернизацията на своята диагностична база с надграждането в съществуващата 1.5 Т система за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) до модел от последно поколение на GE HealthCare.
Надградената системата осигурява висококачествени образи с изключителна прецизност, което позволява по-ранна и по-точна диагностика на широк спектър от заболявания, сред които неврологични, онкологични, мускулно-скелетни, кардиологични и други.
Апаратът съкращава значително времето за изследване и повишава комфорта на пациентите. Отличава се с усъвършенстван софтуер за обработка на изображения, намалено ниво на шум, възможност за по-бързи и прецизни изследвания, както и с интегрирани технологии с изкуствен интелект, подпомагащи работата на медицинските специалисти и повишаващи качеството на диагностиката.
Инвестицията в надграждането на ЯМР апарата е част от стратегията на болничното ръководство и Министерство на здравеопазването за предоставяне на съвременна, високотехнологична и достъпна медицинска грижа. Тя включва цялостно обновяване на наличните технологии за диагностика и лечение на широк кръг заболявания. В резултат на това, болницата значително ще подобри диагностичните си възможности и ще осигури обслужването на повече пациенти, като ще обхване по-голям обем патология.
Модернизацията е осъществена от фирма „Топ Хоспитал Сървис“ ЕАД – официален дистрибутор на GE HealthCare за България.
Прегледите с обновения ЯМР апарат ще стартират на 1 април 2026 г. (сряда). Те ще се извършват с направление по НЗОК, по здравен фонд или срещу заплащане (на цена от 175 евро, която е една от най-ниските предлагани у нас).
За записване на преглед с направление или срещу заплащане: тел. 02 9432 400 За записване на преглед по здравен фонд: 02 9432 207.
Инициативата „Да прегърнем живота заедно“ на фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн, Живата Магура“ отправи послание за сила, грижа и солидарност към жените с онкологични заболявания.
По повод Международния ден на жената- 8 март, заместник-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев и Атанас Месечков, в компанията на символичния образ на „Малкият принц“, посетиха дамите, лекуващи се в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология „Проф. Иван Черноземски“.
Инициативата бе част от кампанията „Да прегърнем живота заедно“, организирана от Фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн, Живата Магура“.
Посещението имаше за цел да отправи послание за надежда, подкрепа и вяра към жените, които преминават през лечението на онкологични заболявания, както и да им вдъхне сила в борбата за по-бързо възстановяване и справяне с медицинските предизвикателства, пред които са изправени.
Инициативата е част от по-широка кампания на фондацията, насочена към повишаване на здравната информираност, насърчаване на профилактиката и изграждане на обществена солидарност към хората, засегнати от онкологични заболявания.
По-рано в рамките на кампанията се проведе и здравно-информационна беседа, посветена на превенцията и здравната култура. Фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн, Живата Магура“ изразява своята искрена признателност към всички участници и партньори, които подкрепиха инициативата.
Специални благодарности отправяме към:
доц. д-р Ася Консулова, началник на Клиниката по медицинска онкология към УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“
г-жа Валентина Томова, началник на отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето“ към дирекция „Обществено здраве“ на Столична РЗИ, както и към заместник-министъра на здравеопазването д-р Петър Грибнев и Атанас Месечков за тяхната ангажираност и подкрепа към каузите, свързани със здравната превенция и грижата за пациентите.
Фондацията изразява благодарност и към домакините и партньорите от ДГ №156 „Весели мишлета“, с директор Мария Гаргова, за оказаното гостоприемство и споделената мисия в името на здравето и информираността на обществото.
По повод Международния ден на жената Фондация „Проф. д-р Борислав Тодоров, дмн – Живата Магура“ изразява своята дълбока признателност към всички жени, които със своята отдаденост, професионализъм и човечност ежедневно носят грижа, надежда и вдъхновение.
Нека този ден бъде символ на уважение към силата и достойнството на жените и към тяхната непреклонна воля да преодоляват предизвикателствата по пътя към здравето.
Разговор с проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска за ролята на България в европейските политики, предизвикателствата в борбата със затлъстяването и какво предстои в навечерието на юбилея на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите заболявания.
Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленски, дмн
Проф. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска завършва медицина вМедицински университет – София през 2005 г. В следващите годинизащитава две докторски степени в България (2009) и в Дания(2011) в областта на фармакологията и храненето. През 2023 г.защитава дисертационен труд за присъждане на „доктор нанауките“ в Медицински университет, София. През 2010 г. получаваспециалност по фармакология, а през 2015 г. получава специалностпо хранене и диететика. През 2024 година става професор вМедицински факултет на Медицински университет, София.От юли 2021 г. е призната за Европейски специалист за лечениена затлъстяването от Европейската асоциация за изследване назатлъстяването.
Главен изследовател е в научните проекти DiOGenes (2005-2009) по6-та Рамкова програма на Европейския съюз и на PREVIEW (2013-2018) по 7-ма Рамкова програма на Европейския съюз, както илекар изследовател в евопейския проект за превенция на детскотозатлъстяване EPHE (2013-2015). Тези проекти са насоченикъм превенцията на захарен диабет тип 2 и повлияването назатлъстяването при деца и възрастни.
Проф. Ханджиева-Дърленска е председател на Българскотосдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващитего заболявания. Член на борда на Европейската група по детскозатлъстяване.От 2019 г. е асоцииран редактор на научното списание Frontiers in nutrition and metabolism.Научните й интереси са в областта на превенцията и лечението на преддиабета и затлъстяванетопри деца и възрастни, метаболитните заболявания и фармакологията.
ПРОФ. ХАНДЖИЕВА-ДЪРЛЕНСКА, КАК ОЦЕНЯВАТЕРАЗВИТИЕТО НА НАУЧНИТЕ ПОДХОДИ КЪМЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕИ КОИ СПОРЕД ВАС СА НАЙ-КЛЮЧОВИТЕПРОМЕНИ В ПАРАДИГМАТА НА ЛЕЧЕНИЕТО?
В последните 20 години изключително много се разви разбирането относно биологията на затлъстяването. Затлъстяването е заболяване, което има прогресиращ ход и може да рецидивира. Основнитe харнактеристики на заболяването е, че се свързва с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организима, както и нарушена регулация на апетита.
Не случайно, някои автори считат, че затлъстяването е адипоцит-базирано заболяване, свързано с дисфункционална мастна тъкан. Колкото по-рано човек се разболее от затлъстяване, толкова по-рано започват усложненията, които са свързани с него.
Установени са над 200 различни заболявания, свързани със затлъстяването. Най-честите са захарният диабет тип 2, сърдечно-съдовите заболявания, сънната апнея, нарушенията в мастната обмяна (висок холестерол), остеоартрит различните ракови заболявания и други.
Именно затова се и промени подходът за лечение на затлъстяването. Само до преди пет години лекарите много често съветваха пациентите си „Яжте по-малко, движете се повече“. За съжаление този подход не работи при повечето хора, именно поради биологията на заболяването. Съвременните препоръки за поведение при затлъстяването фокусират върху мултидисциплинарния подход. Три са основните стълба в терапията на затлъстяването: промяна в начинана живот, фармакотерапия и метаболитна хирургия.
Вече не целим само редукция на телесното тегло, а намаляване дори и превенция на усложненията, свързани с това заболяване.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е ЧЕСТО ВЪЗПРИЕМАНОКАТО ЛИЧЕН ПРОВАЛ, А НЕ КАТО ЗАБОЛЯВАНЕ.КАК СЕ БОРИТЕ С ТАЗИ СТИГМА В ПУБЛИЧНОТОПРОСТРАНСТВО И В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА?
Много често пациентите, но за съжаление все още и някои лекари считат, че заболяването е естетически проблем, свързан с волята. Това не е вярно. Апетитът се контролира от определени структури в мозъка, които получават сигнали от мастната тъкан, скелетната мускулатура и гастро-интестиналния тракт.
Когато тези сигнали са неправилни и контролът на апетита е нарушен, тогава индивидът има повишен апетит, започва ситемно да преяжда и това води до затлъстяване. Човекът, страдащ от затлъстяване, трябва да яде големи количества, за да достигне ситост. Затова съвременните лекарства за терапия на затъстяването като GLP-1 рецепторните агонисти, както и метаболитната хирургия връщат правилния контрол върху апетита. Тогава пациентът може да прояви воля и да избере плод пред сладкиш и да спазва здравословно хранене.
Това трябва да са посланията към пацинетите, лекарите и обществото. Обучението, правилната информация, без повтаряне на митове и фалшиви данни, ще променят разбиранията за затлъстяването като хронично, рецидивиращо заболяване и ще променят стигмата.
КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПООТНОШЕНИЕ НА БОРБАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕТОВ ДЕТСКА ВЪЗРАСТ?
Разбира се, че това трябва да бъде държавна политика, за да достигне до всички деца и юноши. На първо място е фокусът върху превенцията на затлъстяването. Усилията, за да се намали детското затлъстяване трябва да започнат рано – още по време на бремеността и в ранното детство или първите 1000 дни. Превенцията включва правилно хранене във всички периоди на детската възраст. Всички усилия трябва да се осъществяват във вкъщи, учили -щата и обществото. На второ място са държавните мерки, които да регулират хранителната индустрия. Най-ефективните мерки за борба с детското затлъстяване включват увеличение на данъците върху пакетираните сладки и солени храни и напитки, изискване на ясни и разбираеми етикети върху храните и напитките и ограничаване на маркетирането на нездравословни храни на децата. Третата мярка е свързана с промотирането на активен начин на живот. Това включва условия за спорт: игрища, спортни площадки, фитнес за деца на открито и достатъчно часове по физическо възпитание в училищата, както и ясни послания в подкрепа на активния начин на живот през целия живот. И непрестанна промоция на здравето чрез обучения по здравословно хранене и активен начин на живот в детските ясли, детските градини и училища, както и здравна информация за вредите от тютюневите и бездимни изделия, алкохола върху здравето на децата.
КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТОСДРУЖЕНИЕ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТОИ СЪПЪТСТВАЩИТЕ ГО ЗАБОЛЯВАНИЯ, КАКВИ САОСНОВНИТЕ ВИ ПРИОРИТЕТИ В КОНТЕКСТА НА30-ГОДИШНИНАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА?
Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания бе създадено точно преди 30 години от моя баща доц. д-р Светослав Ханджиев. През годините сдружението организира различни научни форуми и конгреси, участва в два международни проекта, свързани с затлъстяването при деца и възрастни и много други активности. Нашите основни приоритети за следващите 10 години са свързани с обучението и информираността на пациентите, лекарите и българското общество за затлъстяването като заболяване и съвременните подходи в терапията му, както и намаляване на стигмата (предрасъдъците), свързани с това заболяване. Освен това от тази година организираме първия национален конгрес по затлъстяване с международно участие (26-28 септември в к.к. Албена), като целта е този конгрес да стане ежегоден. Нашето сдружение е партнъор на коалиция „Затлъстяване“, с които сме в процес на създаването на „Национален план за борба със затлъстяването“. Продължаваме да честваме 4 март „Световния ден за борба със затлъстяването“ с различни комуникационни кампании.
От 11 години организираме „Училище за здраве за деца, родители и учители“, едноседмичен лагер, насочен към здравословното хранене и добрата физическа активност, менталното здраве, съня и здравето като цяло на децата. Активно си сътрудничим с други съсловни медицински и научни сдружения, които работят в областта на затлъстяването и пациентската асоциация „Заедно. Най-новият ни приоритет е развитието на секцията на „Младите в науката“ към нашето сдружение.
БЪЛГАРИЯ Е ЧАСТ ОТ РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИПРОЕКТИ И РАБОТНИ ГРУПИ. КАКВА Е НАШАТАРОЛЯ В РАМКИТЕ НА EASO И КАКВИ СА ТЕМИТЕ,ПО КОИТО СТРАНАТА НИ Е АКТИВНА?
Европейската асоциация за изследване на затлъстяването обединява всички национални асоциации по затлъстяване в Европа. През 2014 г. нашето сдружение организира 21-ия Европейски конгрес по затлъстяване в София. След това бях поканена и избрана да бъда съ-председател на работната група по хранене към асоциацията в рамките на девет години. За мен това беше страхотна школа. Създадох изключителни контакти и приятелства. За съжаление, не бих казала, че България играе съществена роля в политиката на EASO. Основните играчи са представители на Великобритания, Италия, Израел, Дания, Турция, Испания. Въпреки това, ние не трябва да имаме бариери, трябва активно да търсим сътрудничество за пан-европейски научни проекти, да кандидатстваме за различни обмени, програми и т.н. Един добър пример е, че в България, по-точно в София има два центъра за лечение на затлъстяването, които са сертифицирани от EASO. Повече информация за кандидатстването за такъв център има на сайта на сдружението www.basord.com.
СЪСРЕДОТОЧАВАТЕ ЧАСТ ОТ НАУЧНАТА СИДЕЙНОСТ ВЪРХУ ПЕДИАТРИЧНАТА ПРЕВЕНЦИЯ.КАКВО ПОКАЗВАТ ПОСЛЕДНИТЕ ДАННИ ЗАДЕТСКОТО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ У НАС И КАКВИИНТЕРВЕНЦИИ СА НАЙ-НЕОТЛОЖНИ?
Според Световната Здравна Организация (СЗО) 1 от 3 деца в предучилищна възраст страда от наднормено тегло или затлъстяване в Европейския регион или 29% от децата на възраст между 7-9 години живеят с наднормено тегло и затлъстяване. За България данните показват, че 32% от децата на 7 годишна възраст са с наднормено тегло и затлъстяване. България е на трето място по наднормено тегло и затлъстяване в Европейския съюз.
СЗО от години алармира за „тихата“ епидемия от разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и възрастните, което още повече се изостри и по време на пандемията от корона вирус. Данните еднозначно доказаха, че хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване по-тежко изкарват заболяването, имат повече усложнения, по-дълъг болничен престой, както и се наблюдава повишен летален риск сред тях. Прогнозата е, че до 2030 г. с 60% ще се увеличи разпространението на детското затлъстяване по света.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ ЗАЗАТЛЪСТЯВАНЕТО В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ?
Детското затлъстяване се е удвоило в последните 10 години. Затлъстяването може да повлияе на здравето на детето-психическо, физическо и емоционално, както и върху неговото самочувствие. Основните рискови фактори за детското затлъстяване са свързани с генетичната предразположеност (от 40-70%), факторите на средата (от 30-60%) и индувидуални фактори. От рисковете от околната среда най-важните са факторите от страна на храненето като нередовното хранене, пропускане на закуската, състава на храните, големината на порцията, приема на напитки, съдържащи захар и глюкозо-фруктозен сироп, хранене пред телевизора, ниската физическа активност и обездвижването, особености на чревната микробиота, продължителността на съня, семейството като модел на подражание. Нашето сдруже ние участва в Европейски проект за превенция на детското затлъстяване сред деца от 6-9 годишна възраст. Това, което установихме като голям проблем за децата в България е времето, прекарано пред екран.
В България децата изкарват средно 26 часа пред екран/седмично, за разлика от децата в Белгия и Холандия, които изкарват пред екран 14 часа/седмично. И разбира се и за този фактор има препоръки, създадени от СЗО: до 3 годишна възраст – без никакъв екран, от 3 до 6 години – максимално 1 час/дневно и от 7 до 18 години – до 2 часа екран/дневно.
Проблемите, свързани с прекомерното стоене пред екран освен с когнитивните функции, концентрацията, съня и възможните очни усложения водят до обездвижване, голям прием на пакетирани храни и напитки, т.нар. ултраобработени храни с ниска хранителна стойност, но с високо съдържание на захар, сол, подобрители на вкуса и наситени мастни киселини, промяна във вкусовите предпочитания и до 100% риск от затлъстяване.
КАКВИ ГРЕШКИ В ДИЕТИЧНИТЕ РЕЖИМИ НА ДЕЦАИ ВЪЗРАСТНИ НАБЛЮДАВАТЕ НАЙ-ЧЕСТО И КАКВОЕ ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИЯПОДХОД В ПРАКТИКАТА ВИ?
Грешките в хранителното поведение са различни, но наистина се повтарят и са чести. Повечето пациенти, страдащи от затлъстяване съобщават за системно преяждане, като често тези хора са научени вкъщи да се хранят по този начин. Също така, много често пацеинтите се хранят само вечер, като през деня не консумират нищо. Често пациентите подхапват през целия ден, като обикновено това са пакетиране преработени храни, които носят основно калории и са без никаква хранителна стойност.
Друга характеристика на храненето е, че обикновено хората, живеещи със затлъстяване цял живот са на диети и ограничаване или спиране на определена храна или хранителна група, но тези промени са без траен ефект.
Считам, че в обществото има предрасъдъци по отношение на храненето на хората със затлъстяване. Има и пациенти, които се хранят редовно, спазват правилата на здравословно хранене, опитват се да увеличат физическата активност, много осъзнати са относно заболяването си, но въпреки всичко продължават да имат повишено тегло. Това се обяснява с характеристиката на заболяването.
ТЕМАТА ЗА МЕДИКАМЕНТОЗНОТО ЛЕЧЕНИЕ НАЗАТЛЪСТЯВАНЕ ПРЕДИЗВИКВА ПОЛЯРИЗИРАНИМНЕНИЯ. КОГА ФАРМАКОТЕРАПИЯТА ЕПОДХОДЯЩ ИЗБОР И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТПАЦИЕНТИТЕ?
Промяната в начина на живот, включваща подходящ диетичен хранителен режим в комбинация с повишена физическа активност (150-300 мин/ седмично) е в основата на редукцията на телесно тегло. За да постигнем в дългосрочен план устойчива редукция на теглото и усложненията, свързани с наднормената мастна тъкан, е необходимо включването нa лекарство, което да контролира апетита и да води до ситост. Такива лекарства за лечение на затлъстяването са GLP-1 рецепторните агонисти, които водят до 10-15-25% намаляване на теглото взависимост от медикамента. Новите лекарства има изключителни ефекти не само върху редукцията на тегло, но и намаляват сърдечно-съдовите инциденти, водят до ремисия на захарния диабет тип 2, спират натруп- ването на мастна тъкан в черния дроб, имат ефекти по отношение на алкохолната зависимост и излизат данни за подобряване на когнитивната функция, стимулиране на невропластичността и т.н.
Според най-новите препоръки на EASO за лечение на затлъстяването, които бяха публикувани миналата година, медикаментозната терапия може да стартира още при ИТМ≥25 кг/м2 и съотношение на обиколката на талията към ръста >0.5 и някакво усложнение. Когато в рамките на шест месеца няма ефект от конвенционалната терапия (промяна в начина на живот и лекарство), тогава препоръката ни е метаболитна хирургия. За този вид интервенция медицинските критерии са ИТМ≥30 кг/м2 с придружаващо усложнение или ИТМ≥35 кг/м2.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА,ПРЕД КОИТО СЕ ИЗПРАВЯТЕ КАТО СПЕЦИАЛИСТПРИ РАБОТАТА С ХОРА С ТЕЖКО ИЛИ ХРОНИЧНОЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Основното предизвикателство е, че нито един от компонентите на терапията на затлъстяването не се поемат от българската здравна система, тоест пациентът трябва да заплаща в повечето случаи различните консултации със специалист, ако не е с направление, да заплаща медикаментозната терапия и метаболитната хирургия. Друго голямо предизвикателство е неразбирането, че затлъстяването е заболяване, което изисква адекватно лечение. Още едно предизвикателство е ниската здравна култура на българина, приема на хранителни добавки или подобни средства без доказана ефективност.
КАКВИ СА ВАШИТЕ НАБЛЮДЕНИЯВЪРХУ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУЕНДОКРИНОЛОГИЯТА, ПСИХОЛОГИЯТА ИХРАНИТЕЛНИТЕ НАВИЦИ В КОНТЕКСТА НАМЕТАБОЛИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ? КАКВО ЕМЯСТОТО НА ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ –МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ, ТЕЛЕМЕДИЦИНА,АЛГОРИТМИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ – В СЪВРЕМЕННАТАГРИЖА ЗА ПАЦИЕНТИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Всичко изброено от Вас е вече настояще и ще се използва изключително много в бъдещето.
КОИ МЕЖДУНАРОДНИ НАУЧНИ ПРОЕКТИ ИИЗСЛЕДВАНИЯ СА ВИ ВДЪХНОВИЛИ НАЙ-МНОГОИ КАКВО ПРЕДСТОИ В НАУЧНАТА ВИ ПРОГРАМАПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ?
Десет години бях главен изследовател по два европейски проекта за изследване на затлъстяването и превенцията на захарен диабет тип 2, съответно DIOGenes и PREVIEW, финасирани по 6-та и 7-ма рамкови програми на Европейския съюз. Тези проекти павираха моята научна кариера, дадоха ми възможност да защитя дисертационен труд в Уни- верситета в Копенхаген, да защитя „доктор да науките“ в Медицински университет, София, да стана доцент, после професор, и да създам име на учен. И да, работата в екип по тези проекти, приемствеността, решаването на проблемите заедно, приятелствата и страхотния работен дух ме вдъхновяваха и научиха на много неща в и извън науката. По настоящем имам трима докторанти пред защита и двама съвсем нови докторанти. Искам да участвам като партнъор отново в голям общо-европейски научен проект в областта на затлъстяването. Новата ми научна страст и вдъхновение е свързана с научната обосновка за факторите за дълголетие или дълъг живот без хронични заболявания.
Йодът е минерал, който е от съществено значение за доброто здраве. Признаците на йоден дефицит могат да включват подуване на шията, увеличаване на теглото и умора. Йодът е водоразтворим. Той се съдържа в някои храни и йодираната трапезна сол. Хората могат да го приемат и като добавка.
За какво е необходим йод на организма? Йодът е от основно значение за здравословното функциониране на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза използва йод, за да произвежда хормони. Те помагат за: развитието на мозъка, растежа, оздравяването, енергийния метаболизъм
Хипотиреоидизмът се проявява, когато щитовидната жлеза на човека не произвежда достатъчно хормони. Недостигът на йод ограничава способността ѝ да произвежда хормони. Според проучване от 2017 г. около една трета от хората имат недостиг на йод. По-долу са изброени 11 признака, които показват, че човек може да има йоден дефицит.
Повишаване на теглото – Един от най-забележимите признаци за йоден дефицит е неочакваното наддаване на тегло. Когато човек има здравословен метаболизъм, той изгаря калории, за да си набави енергия. Хипотиреоидизмът, или липсата на хормони на щитовидната жлеза, забавя метаболизма на човека. Когато метаболизмът се забави, калориите по-често се складират под формата на мазнини, което води до увеличаване на теглото. Важно е да се помни, че наддаването на тегло невинаги е признак на йоден дефицит. То може да бъде симптом, само когато не може да бъде обяснено по друг начин. По-често срещано обяснение за качването на килограми е приемът на повече калории от необходимото или недостатъчните физически упражнения.
Чувство на слабост – Когато човек има недостиг на йод, може да се чувства отпаднал. Вдигането на тежки предмети може да се усеща като трудно, докато преди е било лесно.Тази слабост се обяснява с това, че човек има по-малко енергия, отколкото преди. Хипотиреоидизмът забавя метаболизма на човека. Това означава, че той изгаря по-малко калории за енергия. По-малко енергия означава, че мускулите не работят толкова ефективно. Това кара човека да се чувства отпаднал.
Усещане за умора – Намаляването на скоростта на метаболизма също кара човек да се чувства уморен. Затова чувството на умора е друг признак за йоден дефицит. Както и при увеличаването на теглото, чувството на умора не винаги означава наличие на йоден дефицит. Ако човек не си почива достатъчно, е естествено да се чувства уморен. Ако умората е необяснима, тя може да е симптом на йоден дефицит.
Загуба на коса – Косопадът е друг възможен признак, че човек има йоден дефицит. Хормоните на щитовидната жлеза подпомагат обновяването на космените фоликули. Когато човек има хипотиреоидизъм, недостигът на хормони на щитовидната жлеза означава, че фоликулите спират да се обновяват. Косата пада по естествен път, но се замества от нови фоликули. С течение на времето фактът, че това спира да се случва, означава, че човек има по-малко коса.
Изсушаване на кожата – Сухата, лющеща се кожа може да е признак на хипотиреоидизъм, тъй като тя може да се появи в резултат на недостиг на йод. Хормоните на щитовидната жлеза помагат на клетките да се обновяват. Липсата на тези хормони може да доведе до натрупване на мъртви кожни клетки, което понякога води до суха, лющеща се кожа.
Усещане за студ – Недостигът на йод води до липса на хормони на щитовидната жлеза. Наличието на по-малко хормони на щитовидната жлеза води до забавяне на метаболизма на човека. Тъй като метаболизмът се забавя, човек произвежда по-малко енергия. Енергията дава на тялото топлина. Липсата ѝ означава, че човек е по-склонен да усеща студа.
Бавен сърдечен ритъм – Недостигът на йод може да накара сърцето да бие по-бавно. Когато сърдечният ритъм на човек се забави, той може да се почувства замаян или да му прилошее. Възможно е също така да припадне.
Проблеми с ученето или паметта – Хормоните на щитовидната жлеза са важни за развитието на мозъка. Недостигът на йод може да причини липса на тези хормони, което да доведе до проблеми с паметта и научаването на нови неща. Проучване от 2014 г. установи, че хипокампусът е по-малък при хора с ниски нива на хормони на щитовидната жлеза. Хипокампусът е част от мозъка, която влияе на паметта.
Усложнения по време на бременност – За бременната жена може да е трудно да си набави достатъчно йод. Тя се нуждае от него за себе си, плюс за растящото в нея бебе. Хормоните на щитовидната жлеза са необходими за здравословното развитие на бебето, преди то да се роди. Липсата им може да попречи на правилното развитие на мозъка. Тя може също така да забави растежа. Ако организмът на бременната жена е с особено ниско съдържание на йод, вероятността бебето ѝ да се роди мъртво е по-голяма.
Силни или нередовни менструални цикли – Ниските нива на хормоните на щитовидната жлеза могат да повлияят на нивата на хормоните, които регулират менструацията на жената. Следните симптоми могат да бъдат признаци на йоден дефицит: Менструации, които са по-тежки от обичайното Менструации, които са по-чести или по-редки от обичайното
Подуване на шията – Ако човек има недостиг на йод, шията му може да се подуе. Това е така, защото щитовидната жлеза, която се намира в шията, се е увеличила. Когато щитовидната жлеза не разполага с достатъчно йод, тя се опитва да абсорбира повече от кръвта. Това води до увеличаването ѝ, поради което шията изглежда подута. Какви са усложненията? Най-сериозните усложнения вследствие на йодния дефицит са при бременните жени и техните бебета. В най-лошия случай те могат да доведат до раждане на мъртви деца или до раждане на деца с умствени увреждания поради забавено развитие на мозъка. Диагноза– Дефицитът на йод може да бъде диагностициран от лекар. Най-ефективният начин за диагностициране на йодния дефицит е чрез изследване на урината. От какво се причинява състоянието? Йодният дефицит може да възникне, когато човек не консумира достатъчно храни, богати на йод. Този недостиг е по-вероятно да засегне бременните жени, които се нуждаят от по-висок прием на йод. Лечение – Според Националния институт по здравеопазване (National Institutes of Health) на САЩ следните продукти са добри източници на йод: Морски водорасли, 1 лист изсушен: 11 до 19,89 процента от RDI (препоръчителен дневен прием). Треска, 85 грама: 66% от препоръчителния дневен прием. Обикновено кисело мляко, 1 чаша: 50 процента от препоръчителния дневен прием. Йодирана сол, 1/4 чаена лъжичка или 1,5 г: 47 % от препоръчителния дневен прием. Скариди, 85 г: 23% от препоръчителния дневен прием. Яйце, 1 голямо: 16% от препоръчителния дневен прием. Риба тон, консервирана, 85 г: 11 % от препоръчителния дневен прием. Сушени сини сливи, 5 броя: 9 % от препоръчителния дневен прием. Човек трябва да консумира 150 микрограма (mcg) йод всеки ден, за да поддържа здравословно ниво на този елемент в организма си.
Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.
КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ? Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова, но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?
Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода. Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло- кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.
Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.
Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.
Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.
Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.
КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3 съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.
Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци- ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.
Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.
Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.
Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.
В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.
Д-р Мариела Хитова завършва медицина в Плевен и веднага след това придобива специалност по дерматология и венерология. Работи последователно в Окръжен кожно- венерологичен диспансер В. Търново, в Първа градска болница – София и Областен диспансер за кожно-венерически заболявания без стационар София – град. От м.юли 2010г. до юли 2016г. е и управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София. Има две квалификации по здравен мениджмънт и специалност по управление на здравеопазването.
Участва непрекъснато в национални и международни научни прояви, има множество курсове по практична дерматология и естетична медицина у нас и в чужбина. Притежава патент. Консултант на Intellect Pharma Plus за GUNA колаген, обучаващ лекар за ALMA laser systems и консултиращ дeрматолог на Vip Brother. Референтен лекар за лечение на пациенти с Psoriasis vulgaris със Stelara. Тя е лицензирана и сертифицирана за работа с всички продукти, медикаменти, апарти и методи, прилагани по специалността. Активен участник и иницаитор на социално значими мероприятия и активности, три последователни години е един от стоте „Лекари, на които вярваме“, носител на наградата на БДД.
КОИ СА НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ЗА СЛЪНЦЕЗАЩИТА? Температурите продължават да се повишават глобално и едновременно с това се увеличават и изискванията към фотопротекторите – всички искат нанасянето да е бърза и лесна сутрешна рутина: да осигурява хибридна защита; да замества макияжа; да има активност и срещу синята светлина; да имат спрей за косата и стик за чантата… Затова и слънцезащитата се диференцира към различни състояния (розацея, акне, хиперпигментация, рак на кожата, стареене,чувствителност), има различни текстури (крем, лосион, олио, спрей) и е насочена към различни възрастови групи. Забелязвам, че почерняването е все повече популярно и поради тази причина се търсят оцветените кремове, както и тези за бързо почерняване, защото хората продължават да искат тен, но да е безопасен! Това показва, че всички проведени кампании за превенция рака на кожата през последните годиниса имали смисъл.
Според Групата за проучване на околната среда към ЮНЕСКО само 25% от фотопротекторите са едновременно безопасни и ефективни. Химикалите и пластмасата оказват нарастващо влияние върху водата и живота в нея. Затова проучванията се на- сочиха активно към природните източници. Използването на ектоин – молекула от микроорганизми по коралите,които живеят при висока UV радиация- е интересна възможност. Той е антиоксидант, с противовъзпалително и хидратиращо действие и пред- пазва от стресорите на околната среда. Засега се прилага само в част от високия клас бяла козметика. Други изследвания са базирани на хромофорите, които абсорбират и неутрализират UVA/B лъчи и вече можем да ги намерим в някои продукти у нас. Най-новото направление са т.нар. New gen filters. Такъв филтър трябва да е неиритиращ, фотостабилен,дълго продължаващ,с високо молекулно тегло и поради това – непенетриращ през кожата. Очакваме резултатите.
ИМА ЛИ РАЗЛИКА В СЛЪНЦЕЗАЩИТАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ?
Слънцезащитата трябва да е с нас целогодишно. Отдавна препоръката само за лятно използване отпадна. Снежното екраниране е дори по-силно от пясъчното! Промяната в околната среда се отрази върху правилата и сега ние препоръчваме SPF 15 за градски условия, 30 – при слънчево време и 50 – при активно слънцеизлагане. Разбира се, има разлика и в текстурата, като зимната трябва да е по-плътна,тъй като към увреждащите фактори се добавя и студеният вятър.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ КОЖНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ЕСЕНТА?
През есента започват да падат температурите и въздухът става сух както вътре, така и вън и водата изчезва от липидната бариера.Така клетките имат несъвършен търновър и започват да се наслояват. Появяват се или отново се връщат състояния като сухота, розацея, себореен дерматит, кератозис пиларис, екземи.
За да не се задълбочават оплакванията,препоръчвам да се посети дерматолог и да се предприемат съответните предпазни и подготвителни мерки за зимата.
ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА АЛЕРГИИТЕ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ. КАК ДА ПОДХОДИМ?
Започва се с консултация в компетентна дерматологична клиника, където ще снемат подробна насочена анамнеза, ще имат капацитета да направят необходимите специфични изследвания (ЕвроДерма е единствена в страната, която прави най-разширената европейска стандартна серия за контактни алергени и има специфични серии при необходимост да се диференцират още повече резултатите), ще изготвят план за терапия и поведение, контролни прегледи и режим за поне 6 месеца. Упоритостта ще се отплати със сигурност.
КАКВИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА КОЖАТА?
Неминуемо с напредването на годините по кожата се увеличава дехидратацията, загубата на еластичност и оттам – появата на бръчки. При все по-застаряващите социални общества и все по-високите социални стандарти, психологичният ефект на ста- реенето е отчетлив. Значение има и при наемане на работа, и при промотиране, и при конкуренцията на поколенията. Моите пациенти не искат афиширащи резки промени, но искат впечатляващ ефект, което е доста по-предизвикателно и изисква повече време.
В плана им препоръчвам апаратни процедури, ботокс, колагеностимулиране,хибридни филъри, мезотерапии.
Много важна е ранната превенция – редица наблюдения доказват, че който започва на 20-30 години поддръжката си, минимализира ефекта на стареенето на възраст 40- 60 Един точен анализ и план е най-успешният метод! Това, разбира се, не можеше да се дискутира преди 20 години – нямаше филъри, ботокс, енергийно базирани апарати и затова, може би, след още 20 години тази дискусия днес също ще бъде „изгубена във времето“ заради наличието на много по-ефективни, превантивни и индивидуализирани терапии. Вярвам, че ще се случи, защото медицинатане крачи, а лети към бъдещето.
КОИ ХРАНИ СА НАЙ- ДОБРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВА КОЖА?
Ако искате да сте здрави и искате да се грижите отвътре навън – погледнете храненето си! Категорична съм, а и не само аз, че добавките не могат да заместят балансираната диета. Някои добавки дори влошават кожни обриви: „Витамин B, високо съдържащите йод водорасли, белите протеини не са приятели на акнето и дерматита.
Добрата диета определено трябва да достави „Витамините A, C, D, E, цинк, селен, омега-3-мастни киселини и антиоксиданти. Намаляването употребата на бяла захар, консервирани, сатурирани и обработени храни, junk food е от особено голямо значение.
Известна е функцията на колагена, който съставя 80% от сухото тегло на кожата. Мнението на изследователите от Харвард е, че няма достатъчно доказателства и методи за влиянието на приема (хапчета или напитки) на колаген върху кожа, коса, нокти. Затова най-добре е набавянето с хранителния режим: костен бульон, пиле с кожа, сардини, животин- ски субпродукти, дори дъвка с желатин.
Друг пример: вит C го няма в тялото ни, но купичка с ягоди доставя 100% от дневните нуж- ди, а с малини или боровинки – 35%. Т.е никак не е трудно да го набавим без хапчета.
Най-важно е качеството на храната!
Чистите и здравословни източници са невероятно богатство и много хора, освен че ги търсят, започнаха и да произвеждат или да наемат някого да отглежда за тяхната консумация.
ВЛИЯЯТ ЛИ ОПРЕДЕЛЕНИ ДИЕТИ НА ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА?
Предлагането на диети е много модерно, агресивно, лесно и оттам –безразборно и невинаги компетентно. Имам пациенти, които пробват и сменят диетичния си план хаотично и без ефект, но упорито продължават да експериментират върху себе си. Популярната Веган дие- та за пръв път е представена в Англия 1944 год,но данни за нея има още 2000 пр.Хр. в Индия. Тя е една антиинфламаторна диета и подобрява атопичния дерматит, въздействайки върху микробиома, акнето, псориазиса,хидраденита. Но от хранителния дефицит на вит А през бремеността се наблюдава кератомалация, на вит B2 (рибофлавин) – хипогликемия на бебето, а от липсата на протеини-квашиоркор, защото често майките заместват кравето мляко със соево. Определено съществува риск за новороденото.
Задължително при тази диета е да се добавят желязо, калций, колаген.
Кетодиетата е друго направление. Описана е първоначално в клиника Мейо 1924 год. за лечение на деца с епилепсия. Тя е ниско въглехидратна, стимулира производството на колаген, намалява оксидативния стрес,подобрява акнето, сухотата на кожата, но: по кожата се появява кето раш или пруриго пигментоза,често води до бъбречни проблеми, обменни нарушения, има отражение върху новороденото – намалява теглото и IQ тестът е доста нисък, откриват се аномалии в сърдечния ритъм.
Далеч по-просто и безопасно е да имате здравословна диета с баланс, подходящ за вас направете изследвания за храни, консултирайте се с компетентен лекар, самонаблюдавайте се- това е схемата ви.
КАКВА Е РОЛЯТА НА ХИДРАТАЦИЯТА И КОЛКО ВОДА ТРЯБВА ДА ПИЕМ ЕЖЕДНЕВНО?
Истина е, че добрата хидратация благоприятстван кожата да бъде гладка и да сияе. В същото време повишава еластичността, намалява и тушира евентуалните бръчки, сухотата, сърбежа,зачервяването, залющването, грубата кожа, възпаленията и лишеи- те. Сред видимите и с просто око дефекти вследствие нарушен хидробаланс на организма са накъсани краища на косата, изтънен косъм, чупливи и разслоени нокти. 64% е водата в тялото и съществува един постулат, че трябва да пием по 8 чаши на ден. Това иде от една книга от 1974 година на д-р Фредерик Стеър, американски нутриционист, където в края се упоменава между другото това число, но там не е посочена единствено водата като течност, а се допускат различни форми и източници (напр. бира, плодове). Обаче, изваден от контекста, изразът „8 чаши вода на ден“ ей така става вселенски закон по недоразумение. Вода от къде, какви чаши, за кой климатичен пояс, при какъв начин на живот (спорт, диети, килограми, заболявания) – няма уточнения, няма отговори.
За пиене се препоръчва нискоминерализирана и алкална вода с pH над 6,5. Слушайте тялото си! Не прекалявайте насила– ще се появи хипонатриемия, ще се увредят сърце и бъбреци. Трябва да пиете колкото ви се пие и когато ви се пие с удоволствие.
КАКВИ СА СЪВЕТИТЕ ВИ КЪМ АУДИТОРИЯТА? Три основни постулата в рутината: почистване, хидратация, фотозащита. И много усмивки!
GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Снимка: Shutterstock
Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.
Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.
Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.
Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.
Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.
С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.
Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.
Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.
Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.
Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Перименопаузата е естествен период в живота на жената, който предшества менопаузата и се характеризира със значителни хормонални промени. Този преходен етап може да предизвика различни физически и емоционални симптоми, които могат да бъдат предизвикателство за много жени. Разбирането на перименопаузата, нейната диагностика и наличните възможности за лечение и превенция е важно за поддържане на качеството на живота през този период.
Какво е перименопауза
Перименопаузата е периодът, който започва няколко години преди менопаузата и продължава до една година след последната менструация. Обикновено започва около 40-годишна възраст, но може да започне и по-рано или по-късно. През този период яйчниците постепенно намаляват производството на естроген и прогестерон, което води до нередовни менструални цикли и различни симптоми като горещи вълни, нощни изпотявания, променливо настроение и други.
Диагностика на перименопауза
Диагностицирането на перименопаузата обикновено се основава на клиничните симптоми и историята на пациентката. Лекарят може да извърши различни тестове, за да изключи други потенциални причини за симптомите и да потвърди диагнозата.
Клинични симптоми
Някои от най-честите симптоми на перименопаузата включват:
Нередовни менструации
Горещи вълни и нощни изпотявания
Променливо настроение и раздразнителност
Сухота на влагалището
Намалено либидо
Проблеми със съня
Умора
Загуба на костна маса
Снимка: shutterstock
Диагностични тестове
Въпреки че клиничните симптоми са основният начин за диагностициране на перименопаузата, лекарят може да назначи и следните тестове за потвърждение:
Фоликулостимулиращ хормон (FSH): Нивата на FSH обикновено се повишават по време на перименопаузата, което показва намалена функция на яйчниците.
Естрадиол: Тест за измерване на нивата на естрадиол, основен естроген в тялото, които обикновено намаляват по време на перименопаузата.
Тироидни хормони: Изследвания за изключване на проблеми с щитовидната жлеза, които могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на перименопаузата.
Липиден профил и тест за костна плътност: За оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза, които могат да се увеличат по време на перименопаузата.
Лечение на перименопаузата
Лечението на перименопаузата има за цел да облекчи симптомите и да подобри качеството на живота на жената. Вариантите за лечение включват медикаментозна терапия, хормонална заместителна терапия (ХЗТ) и промени в начина на живот.
Медикаментозна терапия
Антидепресанти: Някои антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), могат да помогнат за облекчаване на горещите вълни и промени в настроението.
Калций и витамин D: Допълненията с калций и витамин D са важни за поддържане на костната плътност и намаляване на риска от остеопороза.
Хормонална заместителна терапия (ХЗТ)
ХЗТ включва прием на естроген и прогестерон за облекчаване на симптомите на перименопаузата и предотвратяване на загубата на костна маса. Въпреки че ХЗТ може да бъде ефективна, тя също така носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и тромбоемболични събития. Затова е важно да се консултирате с лекар, за да оцените ползите и рисковете от тази терапия.
Промени в начина на живот
Диета: Балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти, може да помогне за облекчаване на симптомите и поддържане на здравето.
Физическа активност: Редовната физическа активност, като ходене, плуване и йога, може да помогне за подобряване на настроението, съня и общото благополучие.
Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса, като медитация, дълбоко дишане и терапия, могат да помогнат за облекчаване на промените в настроението и тревожността.
Превенция на симптомите на перименопауза
Въпреки че перименопаузата е естествен процес и не може да бъде предотвратена, има мерки, които могат да помогнат за минимизиране на симптомите и поддържане на здравето през този период.
Здравословен начин на живот
Поддържане на здравословно тегло: Излишните килограми могат да увеличат риска от горещи вълни и други симптоми на перименопаузата.
Избягване на тютюнопушенето и алкохола: Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да влошат симптомите на перименопаузата и да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания.
Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при лекаря и профилактичните изследвания могат да помогнат за ранното откриване и управление на здравословни проблеми, свързани с перименопаузата.
Поддържане на менталното здраве
Социална подкрепа: Общуването с приятели и семейство може да помогне за справяне със стреса и емоционалните промени.
Професионална помощ: При нужда, консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за справяне с промените в настроението и тревожността.
Заключение
Перименопаузата е важен етап в живота на всяка жена, свързан с хормонални промени и различни физически и емоционални симптоми. Разбирането на този период, както и наличните методи за диагностика, лечение и превенция, може да помогне на жените да преминат през него по-лесно и да поддържат добро качество на живот. Редовните медицински консултации и здравословният начин на живот са ключови фактори за успешно справяне с перименопаузата.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.
Снимка: Личен архив
Синдром на Даун (Тризомия 21)
Какво представлява
Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.
Превенция
Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.
Синдром на Едуардс (Тризомия 18)
Какво представлява
Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.
Превенция
Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.
Синдром на Патау (Тризомия 13)
Какво представлява
Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.
Превенция
Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.
Статистически данни за тризомиите
Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:
Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.
Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.
Генетично консултиране и пренатални изследвания
Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:
Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY
Заключение
Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.
Снимка: shutterstock
Първи триместър
Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:
Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)
Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.
Хиперемезис гравидарум
Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.
Умора и изтощение
Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.
Чести промени в настроението
Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.
Пигментация на кожата
Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.
Понижено либидо
Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.
Чувствителност на гърдите
Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.
Запек и подуване
Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.
Главоболие
Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.
Виене на свят
Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.
Сърдечно-съдови проблеми
Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.
Психични проблеми
Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.
Спонтанен аборт
Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.
Ектопична бременност
Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.
Снимка: shutterstock
Втори триместър
Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.
Гестационен диабет
Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.
Прееклампсия
Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.
Преждевременно раждане
Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.
Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:
Снимка: shutterstock
За детето:
Дихателни проблеми:
Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
Сърдечни проблеми:
Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
Мозъчни проблеми:
Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
Храносмилателни проблеми:
Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
Имунна система:
Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
Дългосрочни проблеми:
Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.
Снимка: shutterstock
За майката:
Физически проблеми:
Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
Емоционални и психологически проблеми:
Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
Дългосрочни здравни проблеми:
Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.
Превенция и лечение:
Превенция:
Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
Лечение на недоносени деца:
Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.
Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.
Снимка:shutterstock
Трети триместър
Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.
Плацентарна абрупция
Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.
Плацента превия
Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.
Олигохидрамнион и полихидрамнион
Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.
Заключение
Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
