Весела Нейнски е позната най-вече като оперна и джаз певица, бивш радио и тв водещ, обществена личност. Малко хора знаят обаче, че през 2009 г. тя се дипломира и като магистър по психология, след което специализира психотерапия с хипноза. В периода 2000-2003 г. се обучава в Лондон за специалист по холистична медицина и хомеопатия и става първият и засега единствен български член на Британската асоциация на фитобиофизиците.
Наскоро тя направи генетични изследвания в лаборатория „ГЕНИКА“, които недвусмислено потвърдиха предполагаема диагноза, поставена още в юношеска възраст на певицата, а именно синдром на Жилбер.
Как Весела сама е открила заболяването си, и как се живее с подобна диагноза, ни разказа самата тя:
„От дете прекарвах много време в болниците, придружавайки и посещавайки моята прекрасна майка, която за съжаление от съвсем млада беше развила мултиплена склероза – тежко автоимунно заболяване, вследствие на поставена ваксина срещу полиомиелит.
Слушах и попивах всичко, което говореха лекарите, и много исках да разбера как да помогна на майка си.
Така започнах още в гимназията да чета наред учебниците по медицина за студенти.
Бях точно на 14 г., когато един ден, четейки за хепатита, видях изброени симптоми, които ми се стори че разпознавам в себе си – пожълтяване на кожата и склерите… Беше късен следобед, бях сама вкъщи и като отговорен човек аз моментално реших, че трябва да се изследвам незабавно. Живеехме точно срещу 14-та поликлиника, където се озовах след минути.
Лаборантката ми каза, че кръв се взема само сутрин, но могат да ми направят изследване на урина за наличие на билирубин и уробилиноген, което се позитивира при хепатит.
Странно, но и двете проби излязоха положителни. Аз, вместо да се разтревожа, обаче ликувах! Много исках да стана лекар и да помагам на хората, а това беше добро начало… Бях си открила сама болестта, вече имах поставена първата в живота ми диагноза… 🙂
Прибрах се вкъщи, сложих си в раничката пижамка и четката за зъби и написах бележка до майка ми, защото тогава нямаше интернет и мобилни телефони: „Мамо, болна съм от хепатит, НО ТИ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ?!, влизам в болница, ще ти се обадя оттам …“.
Малко след това вече се намирах пред вратата на Инфекциозна клиника, за което само ми се наложи да пресека бул. „България“. Звъннах на вратата, която беше заключена. Излезе сестра и учудено ме изгледа – какво прави само дете там?! Аз уверено и отговорих, че идвам “ за приемане“?! Жената ме изгледа недоверчиво и попита какво ми е, при което аз гордо отговорих, че имам хепатит и й връчих изследванията. Тогава тя ми каза, че трябва да ми вземат кръв, за да видим има ли вирус все пак и ми обясни че в тази клиника не се влиза току така и дори е опасно там да не ме заразят с нещо. Малко след това се разбра, че всъщност вирус в моята кръв няма, не съм за там, и тя ме отпрати безславно вкъщи 🙂
Весела Нейнски- личен архив
След това, естествено, трябваше все пак да се изясни откъде идват тези положителни проби за билирубин и ме приеха в спешна хирургия в ИСУЛ с предположение за жлъчна криза.
Всъщност аз бях едно слабичко и енергично дете, трениращо гимнастика по това време, и щъках по цял ден между стаите да окуражавам болните. Стигнах дотам, че си извоювах правото да влизам да гледам операции, благодарение на проф. Митов, защото всички разбраха колко много искам да стана лекар 🙂 Въпросът беше, че никак не приличах на тежко болна, а и не отговарях на типажа на пациент с жлъчна криза – обикновено пълни жени, над 50, с по няколко раждания…
Направиха ми доста изследвания и накрая отсъдиха: „Вероятен синдром на Жилбер“…
Тогава това нямаше как да се докаже генетично, защото този вид изследвания не бяха още толкова развити и популярни. Но ми обясниха, че не е добре да спортувам професионално, тъй като хора като мен са родени с дефектен ген и трябва да имат по-различен режим на живот. Оказа се, че не трябва да се претоварвам със спорт, защото не мога да се възстановя нормално като останалите хора и билирубинът в кръвта ми се вдига много- кратно над нормата. Самият билирубин предизвиква пожълтяването на кожата и, ако е в голямо количество, е направо токсичен за тялото. Затова и хора с моя синдром се чувстват точно като болните от хепатит, без да имат вируса в тялото – уморени, замаяни, с трудна концентрация, понякога сънливи повече от нормалното. Хубаво е да се правят слънчеви бани – излагане на ултравиолетова светлина, защото тя разрушава излишния билирубин. Освен това, оказа се че не трябва да гладувам – никога не трябва моята дневна дажба да е под 400 калории. Трябва редовен сън, и то дълъг по възможност. Не трябва да се излагам на студ. Стресът също влияе и може от твърде напрегнат живот буквално да пожълтееш. Всъщност хора като мен не произвеждат определен ензим и не могат да изхвърлят излишния билирубин от тялото.
Синдромът на Жилер може в тежки случаи да влияе и на поведението и настроението.
Докато бях съвсем млада, не усещах толкова тези проблеми и не ми се налагаше да правя нещо спе- циално, но като че ли с годините организмът все по-трудно се справя. Затова реших да си направя генетично изследване в „ГЕНИКА“ и, ако се докаже недвусмислено тази диагноза, да променя начина си на живот. Разбира се, диагнозата се потвърди. И не само, оказа се че имам дефектния ген и от двамата родители – т.е. съм хомозиготен носител.
Това, което разбрах е, че в този случай тялото не може да компенсира дефекта и наистина трябва да се съобразявам със състоянието си. Не знаех също, че има и доста лекарства, които не бива да приемам, защото не мога да ги преработя и те буквално ме тровят: морфин и подобни, парацетамол и други от тази група, ибупрофен и производните, също така доста други, по-малко известни препарати.
И един съвет – тъй като този синдром е не много рядко срещан, е добре който има съмнения, да си направи съответното изследване с цел да избегне своевременно подобни потенциални вреди и да живее в хармония с природата си!
Макар че не станах точно лекар, а психотерапевт и специалист по холистична медицина, давам този съвет от сърце, защото винаги се старая да изпълнявам мечтата си – да пoмагам и да бъда полезна за хората! Бъдете здрави!
д-р Борислав Бенишев е част от отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Сета София“. Завършва медицина в МУ – София. Придобива специалност “Обща хирургия” и в момента завършва специализация по съдова хирургия.
Професионални интереси в областта на общата хирургия: • конвенционални и лапароскопски операции върху коремната стена истомашно-чревния тракт • роботизирана и робот-асистирана хирургия • лечение на трудно заздравяващи рани Професионални интереси в областта на съдовата хирургия: • конвенционална и миниинвазивна хирургия върху артериалната и
венозната системи • лечение на варикозната болест (разширени вени) • ендоваскуларни интервенции и трансплантология
Д-Р БЕНИШЕВ, СПОРЕД СТАТИСТИКАТА У НАС СЕ ИЗВЪРШВАТ ОКОЛО 40 000 ОПЕРАЦИИ НА ХЕРНИЯ ГОДИШНО. ТОВА МНОГО ЛИ Е СПОРЕД БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И КАКЪВ ПРОЦЕНТ СА КОРЕМНИТЕ ХЕРГИИ?
Доколкото ми е известно, броят на операциите е около 20 000 за България, като основният процент – около 80% са първични или рецидивни хернии на предната коремна сте- на, като на първо място сред тях са слабинните, следвани от феморалните и вентралните хернии. Около 7-8% е честотата на рецидивните хернии. Тази статистика в общи линии след- ва пропорционално разпределението на случаите в останала- та част на европейския контитент.
КАТО ЦЯЛО ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ СЕ КОРЕМНИТЕ ХЕРНИИ КАТО ПРОБЛЕМ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Не бих казал, че се подценяват, но както всеки един личен проблем в съвременното претоварено ежедневие, хората по- ставят здравето си на по-заден план. Неглижирането може да доведе до два проблема. Първият е, че хернията може да се заклещи. Това налага незабавната операция, тъй като в херниалния сак често попада коремен орган, най-вече тънко или дебело черво, чието кръвоснабдяване рязко се нарушава и може да доведе до редица опасни за живота усложнения. Вторият проблем е по-скоро технически. С времето, херниал- ният дефект нараства и може да придобие огромни размери. Това значително затруднява извършването на оперативната интервенция и увеличава риска от рецидив или друго следо- перативно усложнение.
ИМА СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ХОРАТА РЕШАВАТ, ЧЕ САМИ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ, КУПУВАЙКИ СИ КОЛАН, С КОЙТО ДА СТЕГНАТ МЯСТОТО НА ХЕРНИЯТА. КРИЕ ЛИ ЗДРАВОСЛОВНИ РИСКОВЕ ТОВА?
Когато вече има поставена диагноза херния на коремната стена, за съжаление единственият изход е оперативната ко- рекция. Носенето на колан е абсолютно противопоказано, тъй като значително увеличава рискът от заклещване и не- обходимостта от спешна операция.
ВЕЧЕ СЕ ИЗБЯГВА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНА ТЪКАН? КАКЪВ МАТЕРИАЛ СЕ ИЗПОЛЗВА И ЗАЩО?
Тук философията е проста – за да се появи херния, това оз- начава, че човек има слабост на съединителната тъкан, било дефект в някои от типовете колаген или друго. Използвайки същата тази тъкан за корекция на този дефект неминуемо увеличава шансът той да се появи отново. Пластиките със собствена тъкан, обаче имат своето незаменимо място при лечение на херниите при деца. Съществуват различни син- тетични материали като в момента най-разпространените са полипропиленова или полиестерна мрежа, използвани за ук- репване на мястото на дефекта. Те са предпочитани поради своята здравина и относителна инертност за организма.
СЛУЧВА СЕ ТЪКАН ОТ КОРЕМНАТА СТЕНА ДА СЕ ВЗЕ– МЕ, ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО „БУЛО“ ПРИ ОПЕРАЦИЯ НА ДРУГ ОРГАН – НАПРИМЕР СЪРЦЕ. ЧЕСТО СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ НА МЯСТОТО, ОТ КЪДЕТО Е ВЗЕТА ТЪКАНТА, СЕ ПОЛУЧАВА ХЕРНИЯ И СЕ НАЛАГА ОЩЕ ЕДНА ОПЕРАЦИЯ. МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО?
Такива усложнения са редки в ръцете на опитни специали- сти. За съжаление, обаче, няма начин този процент да бъде сведен до абсолютна нула. Коректното извършване на хар- вестинга на тъкан и затваряне на получения дефект го свеж- да до незначителна стойност.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ПРИ ДЕЦАТА С ВРОДЕНИ ХЕРНИИЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ САМО СОБСТВЕНИ ТЪКАНИ ПРИ ОПЕРАЦИИТЕ?
Причините са растежът и промяната на пропорциите на тя- лото в детската и юношеската възраст. Синтетичните ма- териали са ригидни и нямат възможността да адаптират размерите или конфигурацията си спрямо промените, които настъпват в човешкото тяло по време на израстването.
КОЛКО ЧЕСТИ СА ХЕРНИИТЕ ПРИ ДЕЦА И КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ? Вродените са около 2% от всички хернии, като повече са при момчетата, отколкото при момичетата. Има установена из- вестна наследственост, като най-честите причини са гене- тични дефекти в обмяната на някои от типовете колаген, което води до отслабване на съединителната тъкан и непъл- но вътреутробно развитие на някои анатомични структури, като слабинния канал и срединната линия на предната ко- ремна стена.
КАКВА Е ПРОЦЕНТНАТА ВЕРОЯТНОСТ ОТ РЕЦИДИВ ПРИ ОПЕРИРАНА ХЕРНИЯ И МОЖЕ ЛИ ПОВТОРНАТА ПОЯВА ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА?
Прилагането на съвременните оперативни методи и използ- ването на синтетичен протезен материал значително нама- лява риска от рецидив. При повторни оперативни интервен- ции, за съжаление този процент може да достигне до 14% в някои центрове по данни от 2019 г.
УЧЕНИ ОТ ПОЛСКИЯ WEST POMERANIAN UNIVERSITY OF TECHNOLOGY В ШЧЕЧИН СЪОБЩИХА, ЧЕ СА РАЗРАБОТИ- ЛИ НОВ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЯ НА ХЕРНИЯ – ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНЖЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОРАДИ ВЛИЯ- НИЕТО НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ ПРИЕМА ФОРМАТА НА ГЪВКАВ ПЛАСТИР И С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО РАСТЕ ПРЕЗ МЕКИТЕ ТЪКАНИ, ЗА ДА СЕ БИОРАЗГРАДИ В КРАЙ- НА СМЕТКА В ТЯЛОТО. ЗАПОЗНАТ ЛИ СТЕ С НЕГО И КАК- ВО БИ ОЗНАЧАВАЛО ЗА ПАЦИЕНТА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ?
Запознат съм със съществуването му, но доколкото ми е из- вестно, все още не е прилаган при хора.
КАКЪВ Е ПРОЦЕСЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВА ТЕХНОЛО- ГИЯ В МЕДИЦИНСКО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ? КОЛКО ДЪЛЪГ Е И ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОТ ЗДРАВНА КАСА, ОТ ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА САМАТА БОЛНИЦА?
Процесът на въвеждане на нови технологии следва утвър- дена от МЗ нормативна процедура, която, доколкото ми е известно, е унифицирана за целия Европейски съюз. Преди
всичко, обаче, това зависи от научните доказателства за без- опасността и ефективността на съответната интервенция, данните за които се събират и анализират за период от вре- ме с различна продължителност. В хирургичните специално- сти, това изисква съответното време от чисто медицинска гледна точка, по-скоро, отколкото от административна.
РОБОТИЗИРАНА И РОБОТ-АСИСТИРАНА ХИРУРГИЯ Е В СФЕРАТА НА ВАШИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. ДО КОЛКО ПРИЛОЖИМА Е ТЯ ПРИ ТРЕТИРАНЕТО НА ХЕРНИИ И НАЛИЧНА ЛИ Е В БЪЛГАРИЯ НЕОБХОДИМАТА ТЕХНИКА?
Роботизираната хирургия като цяло няма голямо приложе- ние при лечение на тези болести. Някои от болниците в Бъл- гария разполагат с хирургични роботи, но тяхната сила е в друго направление – най-вече при оперативно лечение на онкологични заболявания.
В КОИ СЛУЧАИ ПРИ ХЕРНИИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЕНДОСКОПСКА ХИРУРГИЯ? КОЯ ОТ ДВЕТЕ ПО-ЧЕСТО ПРИЛАГАТЕ ВЪВ ВАШАТА ПРАКТИКА?
Все повече се предпочитат ендоскопските техники поради техните доказани предимства, дори и при по-комплицирани случаи.
В ежедневната хирургична практика е добре да се владеят както тези, така и класическите оперативни подходи и стриктно да се спазват показанията и противопоказанията за тяхното прилагане.
Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естествената способност за забременяване. В 50 % от случаите безплодието се дължи частично или изцяло на мъжкия фактор.
Георги Дойчев е клиничен ембриолог от 2005 г., сертифициран е като специалист от Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология през 2010 г. През последните години натрупва ценен опит в интернационални екипи от специалисти в Швеция, Германия и САЩ. От 2011 г. е ръководител на ин витро лаборатория в Медицински център „Афродита“.
Г-Н ДОЙЧЕВ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ РАБОТАТА ВИ КАТО ЕМБРИОЛОГ И ДИРЕКТОР НА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИНВИТРО ОПЛОЖДАНЕ? КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ РАБОТЕН ДЕН?
Длъжността директор е много динамична и към традицион- ната работа с репродуктивните клетки търся талантливи ко- леги с потенциал, обучавам ги, грижа се за поддържането на добрата атмосфера, комуникирам активно с пациентите, ин- ституциите, ръководя донорските програми с яйцеклетки и сперматозоиди, участвам в планирането, задаването на нови цели за развитието на клиниката, проучвам и въвеждам но- вите технологии в областта и осигурявам добрата организация на работния процес. В лабораторията имаме два основни пото- ка – сутрин започваме с ранни пункции от 6:30 ч., следват оп- лождане, замразяване, размразяване, трансфери, анализи, об- работки на репродуктивни клетки, приготвяне на хранителни среди. Колегите биолози имат специфични задачи, като моята роля е да проследявам за правилното им изпълнение. Грижа се екипът ми да се чувства щастлив на работното си място. Много често денят завършва около 20 ч., като работата в уикендите се разпределя на ротационен принцип. Ембриологията е много изискваща професия, в която няма почивен ден.
РЕАЛНО ВИЕ УЧАСТВАТЕ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?
Изпитвам благодарност и щастие, че имам възможността да упражнявам тази професия. За мен е една сбъдната детска мечта. Огромна е удоволетвореността от новината за родено дете и безкрайно щастливите родители, които е трябвало да преминат през трудния път на зачеването чрез инвитро.
РАБОТИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ С ОТВОРЕНА КОНЦЕПЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
За нас е важно пациентите да се чувстват приети, разбрани и подкрепени, в една приятелска среда от специалисти със задълбочени познания и значителен опит. Пациентите имат невероятната възможност да участват в целия процес от взе- мане на информирано решение, касаещо подхода за оплож- дане на яйцеклетките, до решението за броя на ембрионите, които ще се трансферират в жената или замразяват. Чрез замразяването на репродуктивните клетки и ембриони, па- циентите имат възможността да планират увеличаването на членовете на семейството в бъдеще.
ОКОЛО 15-20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРО- БЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО. НЕ Е ЛИ ГОЛЯМА ТАЗИ ЦИФРА И НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?
Според мен процентът е над 20. Замърсяването на околна- та среда, стресът от динамиката на живота, злоупотребата с алкохол и опиати, както и консумацията на нездравословна храна и тютюнопушенето водят до влошаване на здравния статус на пациентите, което се отразява неминуемо и върху репродуктивния потенциал.
Липсата на подходящ партньор, нуждата от финансова си- гурност и добра кариерна реализация, водят до отлагане на бременността, което се отразява негативно върху яйчнико- вия резерв на жената. Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естест- вената способност за зачеване.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕ- МИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПЛОДИЕТО?
При пациентите, насочени за инвитро, факторите, свързани с безплодието, се разпределят в четири основни групи – с жен- ски фактор, с мъжки фактор, група с необясним стерилитет (при които всички изследвания са в норма) и групата пациен- ти с т.нар. неизяснена причина за стерилитет (идиопатичен фактор – открит е проблем, но причината не е ясна и не може да се назначи адекватно лечение). Ние ползваме иновативни технологии в лабораторията и сме фокусирани върху диаг- ностиката и лечението на мъжете от последната група (иди- опатичен фактор). При тях състоянието на сперматозоидите е влошено, а резултът от базовата спермограма и разговорът с мъжа ни насочват да търсим скритата причина с помощта на иновативните технологии. Една такава причина може да бъде скритото влияние на оксидативния стрес върху сперма- тозоидите. Той се получава, когато финият баланс между ок- сиданти и антиоксиданти в средата на сперматозоидите се наруши. Тогава те започват да страдат и репродуктивният потенциал на мъжа е застрашен. С помоща на иновативната лабораторна технология, наречена MiOXSYS, можем бързо и лесно да определим окислително-редукционния потенциал на семената течност и да дадем варианти за лечение при нали- чие на оксидативен стрес. С тази технология можем успешно да диагностицираме и мъже, които приемат свръхдози анти- оксиданти, смятайки, че това води до ползи за организма им, а се получава обратен ефект.
ЗАЩО В СВЕТОВЕН МАЩАБ СЕ НАБЛЮДАВА ВЛОШАВАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СПЕРМАТА? КАКВО Е НАУЧ- НОТО ОБЯСНЕНИЕ?
Естественото забременяване е сложен процес, който се пости- га при 76%-85% от двойките в рамките на 12 месеца редовни опити без предпазни средства. Останалите двойки се считат за борещи се с безплодие и в световен мащаб близо 190 мили- она души търсят медицинска помощ. От двойките, които не могат да забременеят, безплодието е частично или се дължи изцяло на мъжкия фактор в приблизително 50% от случаите. Различни причини могат да засягат мъжкия репродуктивен потенциал в различна степен и често те съжителстват – не- природосъобразен начин на живот, варикоцеле, нарушен хормонален баланс, генетични мутации, предишно прекара- но заболяване. Парадоксално, но при рутинна оценка, каква- то е базовата спермограма, факторът на безплодието остава неизяснен при 30-50% от пациентите, които впоследствие се класифицират като страдащи от неизяснен (идиопатичен) мъжки фактор. Този вид стерилитет се диагностицира като наличие на влошени характеристики на спермата.
В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАГОВОРИ ЗА Т.НАР ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДВОЙКИ- ТЕ, КОЙТО ИСКАТ ВТОРО ДЕТЕ, НО “ЩЪРКЕЛЪТ СЕ БАВИ”?
Вторичният стерилитет е невъзможността да се зачене или бременността да се доведе до раждане след най-малко една успешна предишна бременност. Жените над 35 г., макар все още да имат яйцеклетки, забременяват по-трудно, защото яйцеклетките започват да губят качеството си. Двойките, които смятат, че са засегнати от вторичен стерилитет, тряб- ва да потърсят медицинска консултация със специалист въз- можно най-скоро, за да имат по-голям шанс да забременеят със свои яйцеклетки.
ДО КАКВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ СА В ПОМОЩ ЗА УСПЕШНОСТТА ПРИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ?
Изследванията за съвместимост са иновативна технология, при която се сравнява генетичната информация на двамата бъдещи родители. Целта е да се намали вероятността от пре- даването на автозомно-рецесивно генетично заболяване в поколението. Такива заболявания са муковисцидоза, хемог- лобинопатии, спинална мускулна атрофия, алфа- и бетаталасемия, хемофилия, чуплива Х-хромозома и др.
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ МЕТОДИТЕ ЗА ПРЕДИМПЛАН- ТАЦИОННА ДИАГНОСТИКА СЕ РАЗВИХА МНОГО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА С ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ?
Предимплантационните генетични тестове (PGT) биха могли да помогнат, като намалят шансовете за аборт или аномална бременност. Биха също помогнали и със съкращаване на времето за забременяване, помагайки да се отсее за транс- фер най-добрият ембрион. Трябва да се знае обаче, че ге- нетичните тестове на ембрионите са все още в експеримен- тална фаза, която крие малък риск от погрешна диагноза, при която здрав ембрион да се счете за такъв с аномалия и никога да не му се даде шанс.
КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА УСПЕВАЕМОСТ ПРИ ТЕЗИ ПРО- ЦЕДУРИ?
Успеваемостта основно зависи от възрастта на жената. Спо- ред големи клинични проучвания, търсещи има ли по-висока успеваемост при пациенти, на които ембрионите се тестват генетично, изглежда, че при възрастовата група над 35 г., би могло да има реална полза от генетичното изследване, стига то да покаже, че пациентите въобще разполагат с нормален (правилен брой хромозоми) ембрион за трансфер. Много е важно да се има предвид, че не всички жени ще имат ем- бриони, подходящи за генетичен тест и не всички тествани ембриони ще бъдат нормални (еуплоидни).
КОЛКО ТРЯБВА ДА ЧАКА ЕДНА ДВОЙКА, КОЯТО СЕ Е РЕШИЛА НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СТИГНЕ ДО САМАТА ПРОЦЕДУРА?
При първоначалната консултация със специалист може да се говори за времето, необходимо за започване на процедура. Зависи от множество фактори, които се изясняват в хода на консултацията и необходимите изследвания на двойката.
КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ НЕУСПЕХ? КОИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?
Обикновено след неуспех лекуващият специалист преглежда медицинската история и преценява следващите стъпки – на- пример повторен опит с променен протокол на стимулация или, ако двойката има резерв от замразени ембриони, те мо- гат да се използват при последващ цикъл на жената.
КОГАТО ЕДНА ДВОЙКА СЕ РЕШИ НА АСИСТИРАНА РЕПРО– ДУКЦИЯ ВЪЗНИКВА ОСНОВАТЕЛНИЯТ ВЪПРОС НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИ. КОИ СА ОБЕКТИВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВИЛНАТА КЛИНИКА?
Големи професионални организации често публикуват ста- тистически данни за критериите, по които да се избере един инвитро център, както и характеристиките на добрия спе- циалист. Според мен мен критериите за избор на инвитро център трябва да включват оценка на ефективността на практиката чрез висок процент успешна бременност, при- лагане на иновативни разработки и методи. Според принци пите на доказателствената медицина, медицинският персо- нал трябва да има дълбоки познания и опит, едновременно с това ембриологичната лаборатория да е с добро оборудване и строги стандарти за чистота на пространството. Качестве- ният контрол и акредитация от официална държавна инсти- туция са задължителни. За да се прилага персонализирано планиране на лечението и незабавна комуникация, наборът от кадри – от лекари, ембриолози, сестри до администра- тивен персонал, трябва да е на най-високо ниво. Много е важно да се търси и емпатичен хуманен подход към паци- ентите, който дава възможност за намаляване на стреса от цикъла на лечение.
ИМА ДВОЙКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА ПРАВЯТ ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В ТУРЦИЯ. КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ – ИМАТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ НА ЧУЖДИ ЛЕКАРИ, ОТКАЗВА ГИ ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ У НАС, ЦЕНАТА?
Смятам, че имат силна и постоянна реклама и предлагат добри хотелски и туристически услуги, както и създават впечатление за висока степен на професионализъм. Но на- прежението от дългото пътуване и неизвесността, в която попадат двойките, трябва да се отчете, преди да се вземе решение за правене на инвитро процедури в чужбина.
ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОНОРСКИ МАТЕРИАЛ, НАРАСТВА. КАКВИ СА ЗАКОНОВИТЕ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В БЪЛГАРИЯ?
Регламентът поставя на първо място здравето на донора и неговата анонимност. Правят им се изследвания – гинеко- логични, микробиологични, генетични, и интервю, за да се сведе до минимум здравният риск на пациента. За да се за- щити по-добре интересът на пациентите, има допълнително изискване за донорите жени в България – да имат собствено родено дете, а максималният брой деца, които може да има един донор, е 5.
ВИЖДАТЕ ЛИ СЕ СЛЕД ВРЕМЕ С БЕБЕТАТА, В ЧИЕТО СЪЗ- ДАВАНЕ СТЕ УЧАСТВАЛ?
Да, срещата с тях е винаги очарователна! Тяхната усмивка ми дава увереност и сила да продължавам да работя и да се развивам в тази област.
КАКВА СУМА ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА ОТДЕЛЯТ БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ В РЪЦЕТЕ НА АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ?
Стойността основно зависи възрастта на жената, както и от специфичните репродуктивни проблеми на двойката. Асис- тираната репродукция се покрива и от български институ- ции, когато двойката отговаря на предварително зададени критерии от отговорните български институции.
ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ СА СКЪПО НАЧИНАНИЕ. ИМА ЛИ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ?
Финансирането от Центъра за асистирана репродукция по- крива голяма част от средствата за процедура със собствени клетки, а някои общини подпомагат финансово и процеду- рите с донорски яйцеклетки.
КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА В БЪДЕЩЕ?
В България се наблюдава постоянно увеличаване на двой- ките, търсещи медицинска помощ за зачеване и раждане на здраво дете. Според мен въпросът може да се разреши до голяма степен, ако системата започне усилено да инвестира в ранното образование за семейно планиране и осъзнаване на репродуктивните възможности на организма до опреде- лена възраст. Трябва да се организират мероприятия в учи- лищата и в университетите и да се говори за превенцията на нежелана бременност, която често завършва с аборт по желание, водещ често до големи трудности за забременяване в по-късен и вече зрял период от живота на жената.
Д-р Мартин Генов е специалист по пластично- възстановителна и естетична хирургия. Член на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ).
снимка- Костадин Кръстев- Коко
Чрез естетика и наука той създава изкуство в пластичната хирургия, а прецизността и вниманието към всеки детайл са негова философия. Усетът му за красота е безпогрешен, a атестат за неговата работа са доволните пациенти от България и чужбина. Завършил е медицина и здравен мениджмънт към Медицински университет – София. Практикува реконструктивна, естетична и пластична хирургия в едни от най-престижните болници в България и чужбина. Той е единственият българин специализирал и работил в продължение на година в най-голямата частна клиника в Северна Европа – Akademikliniken, Стокхолм, Швеция, под ръководството на световноизвестния проф. Пер Хеден. Уменията и таланта на д-р Генов са получили високо признание и в клиниките Villa Bella в Италия, където той твори под ръководството на дългогодишния президент на Италианската асоциация по пластична и естетична хирургия проф. Джовани Боти и в St. Andrews Center for Plastic Surgery and Burns – Broomfield Hospital, Великобритания, в екип с едни от най-известните и признати консултанти по реконструктивна и естетична хирургия в Обединеното кралство.
Д-Р ГЕНОВ, РЕКОНСТРУКТИВНАТА ИЛИ ЕСТЕТИЧНАТА ХИРУРГИЯ Е ПО-БЛИЗКА ДО ВАС? Занимавам се и с двете, но определено имам повече афини- тет към естетичната част на нашата специалност.
С КАКВО ВИ ПРИВЛЕЧЕ ТОЧНО ТАЗИ СПЕЦИАЛНОСТ?
Привлече ме с възможността да демонстрирам креативност- та и усета си за красиво, а не само техническите си умения.
ОТ КОЛКО ГОДИНИ СТЕ В ОПЕРАЦИОННАТА ЗАЛА?
Вече близо дванадесет години.
ИМА ЛИ СЛУЧАЙ ИЛИ ОПЕРАЦИЯ, КОЯТО СЕ Е ЗАПЕЧАТА– ЛА ДЪЛБОКО В СЪЗНАНИЕТО ВИ? Може би има няколко такива операции от периода, в който специализирах и работих в детската клиника по изгаряния на Пирогов.
Тази клиника е изискваща не само към уменията на хирурга, но и към неговото емоционално и психическо състояние. Не рядко на колегите там се налага да се справят с изключител- но тежки случаи.
КОЯ БЕШЕ ПЪРВАТА ВИ САМОСТОЯТЕЛНА ИНТЕРВЕН– ЦИЯ? Не помня с точност, но най-вероятно е била по време на кур- са на специализацията ми и е била свързана с премахването на кожен тумор.
А, КОЯ Е ИНТЕРВЕНЦИЯТА ЗА КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ОТ ВАС? Не бих казал, че мечтая за конкретна интервенция, която да бъде извършена от мен, тъй като съм щастлив, че опера- циите, които съм желал да мога да правя, осъществявам и в момента. По-скоро съм си поставил за цел да подобрявам все повече и повече техниките, с които си служа.
БИХТЕ ЛИ ПРОМЕНИЛИ НЕЩО В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУР– ГИЯ? Бих искал операциите да стават все по-малко инвазивни, с по-къс възстановителен период за пациентите и все по-пред- видими резултати.
ХОРАТА КАТО КАЖАТ ПЛАСТИЧНА ХИРУРГИЯ, РАЗБИРАТ САМО ЕСТЕТИЧНА! ТОВА ЗАЩО Е ТАКА? За съжаление това е вярно, защото естетичната хирургия се радва на популярност както в социалните мрежи, така и в много медии. Всъщност обаче реконструктивната хирургия е тази, която честно спасява живот и връща нормалните функции на човешкото тяло.
ИМА ЛИ ЕСТЕТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ВКЛЮЧЕНИ В ПЪТЕКАТА НА ЗДРАВНАТА КАСА? Не, но и не мисля, че трябва да бъдат включени. На Запад също те не са част от нея. По-скоро има голяма нужда от увеличаване на парите по пътеките на реконструктивната хирургия.
ИМАТЕ ЛИ ПАЦИЕНТИ ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ ПЛАСТИЧНИ– ТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ? За щастие аз лично нямам и може би това до голяма степен се дължи на факта, че когато съм убеден, че даден пациент няма нужда от такава корекция, аз отказвам да я извършва.
ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА МИНИМИЗАЦИЯ И ПО-МАЛКА ИН- ВАЗИВНОСТ В ПЛАСТИЧНАТА ХИРУРГИЯ? Да, определено това е тенденция в хирургията като цяло и пластичната не остава назад от нея. Това прави операциите по-взискателни към хирурга, но с по-добър краен ефект за пациента.
снимка – Костадин Кръстев- Коко
ОПИШЕТЕ СВОЯТА ПЪРВИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ? КАК ПРО- ТИЧА ТЯ? Първоначално се запознавам с пациента и с неговото меди- цинско досие, т. нар. анамнеза, след това го питам с какво мога да бъда полезен, обсъждаме конкретната причина за посещението му, ако е необходимо се правят измервания, 3D визуализация, обсъждаме детайлите около операцията, възможните усложнения и възстановяването.
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕДИ ДА ПЛА– НУВАТ ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ? Трябва да се поинтересуват от неговата квалификация, на- ционалните и международни организации, в които членува, ако има възможност да прегледат негови резултати и дали им допадат.
Д-Р ГЕНОВ, КОИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АБДОМИНОПЛАСТИКА И КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА САМА- ТА ОПЕРАЦИЯ? Пациенти с наличие на голямо количество излишна кожа в зоната на предната коремна стена, отпускането и раздале- чаването на мускулите на корема, което често води до об- разуването на коремче без пациентите да имат излишно количество мазнини. Периодът на дискомфор е около десет дни след операцията, цялостното възстановяване трае около месец. От интервенцията могат да се възползват пациенти след ма- сивно отслабване и жени, които след бременност и раждане са останали с излишна кожа, слабост на коремната стена и стрии.
КОНЦИТЕ ИЗМЕСТИХА ЛИ ИНТЕРЕСА ОТ ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ И ОПЕРАЦИИ? Все повече колеги от други специалности започват да из- ползват конците като алтернатива на фейслифтинг, брау- лифтинг и дори на ринопластиката, но в моята практика не ги използвам, тъй като не смятам, че дават нужния естети- чен ефект в дългосрочен план.
ИМАЛИ ЛИ СТЕ ПАЦИЕНТИ С ДИСМОРФОФОБИЯ И КАК СЕ ПРОЦЕДИРА С ТЯХ? Пациентите с дисморфофобия са чести посетители на кли- никата по пластична хирургия. От нас като специалисти се изисква в немалка степен да бъдем и психолози и да раз- граничаваме кога пациента има нереалистични очаквания за операцията си или дори скрито психическо заболяване, което да е в основата на неудовлетвореността от външния им вид.
КАКЪВ СЪВЕТ ЩЕ ДАДЕТЕ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ?
Бих ги посъветвал преди всичко да обичат себе си, да се стремят към максимално естествена визия и да четат и да проучват внимателно когато избират своя пластичен хирург.
ПСОРИАЗИСЪТ НЕ Е ЛЕЧИМ, НО МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯНО РАЗВИТИЕТО МУ
Въпрос на интелигентност е да се започне рано терапията, за да се предотвратят възможните усложения, казва началникът на клиниката по дерматология и венерология към „Аджибадем Сити Клиник“ – болница Токуда.
Проф. д-р Здравка Демерджиева завършва медицина през 1992 г., а през 1997 г. придобива специалност по дермато-венерологогия. През 2007 г. защитава дисертация на тема “Сифилис и системни дерматози – промени в лимфните и кръвоносни конюнктивни съдове”. През 2020 г., защитава голяма докторска дисертация на тема „Очни промени и лимфографии при пациенти с псориазис“, а през 2021 г. заема научното звание „професор“. От 2010 г. е част от екипа на болница „Токуда“. Утвърден специалист в областта на детската дерматология и всички свързани диагностични и терапевтични процедури.
ПРОФ. ДЕМЕРДЖИЕВА, ДА ЗАПОЧНЕМ С ТЕМАТА ЗА ПСО– РИАЗИСА. КОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАН Е В БЪЛГАРИЯ? Доста често срещан е напоследък, обхваща горе-долу 3% от българското население. Това е заболяване, което е доста не- приятно, хронично, възпалително, засяга абсолютно всички възрастови групи, включително от бебета до хора в напред- нала възраст. То е системно, нарушава много качеството на живот на пациентите и освен всичко въздейства на психи- ката им, тъй като те са стигматизирани и се чувстват из- ключително дискомфортно, когато са сред хора. Това води до много негативно отражение върху вписването им в обще- ството, върху тяхната дейност, работа, върху изграждането на семействата им и т.н. Псориазисът влияе върху цялостно- то развитие на човека.
ИМА ЛИ НАУЧНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ЧЕСТОТАТА НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ? Научно обяснение няма, счита се че това заболяване е на- следствено, т.е. най-често се носи генетично и на даден етап от живота се отключва. Отключването се дължи най-често на изживяване на остър стрес и оттам нататък съпровожда целия живот на човека.
НА КАКВА ВЪЗРАСТ НАЙ-ЧЕСТО СЕ ОТКЛЮЧВА ЗАБОЛЯВА– НЕТО? Най-често между 25 и 40-годишна възраст. Макар и рядко, се среща и в бебешка възраст, т.е. като вроден псориазис. От там нататък най-често е между 35 и 40-годишна възраст.
ОСВЕН СТРЕСА, КОИ СА ОТКЛЮЧВАЩИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ? Освен стреса, много бактериални инфекции биха могли да отключат това заболяване. Най-често това е стрептококова- та инфекция, която много често може да протече не като остра, а като потисната бактериална инфекция в областта на носоглътката, без никой да я разбере. И в даден етап от живота просто в един момент се отключва псориазисът. Формата, която съпровожда отключването от стрептококо- вия фокус, е изключително популярна и известна измежду дерматолозите и не може да бъде сбъркана. Т.е., когато ви- дим тази форма –това е така нареченият капковиден или гутатен псориазис – задължително можем да засечем стреп- тококова инфекция –остра или потиснат бактериален фокус, в носоглътката.
ИЗЧЕЗВА ЛИ ТОЗИ ВИД ПСОРИАЗИС, АКО СЕ ИЗЛЕКУВА СТРЕПТОКОКОВАТА ИНФЕКЦИЯ? Реално като излекуваме стрептокока, изчезва тази форма – гутатната, но оттам нататък рецидивиращият псориазис не бихме могли да го излекуваме. В общи линии се счита, че това е отключващият фактор. Много често ние вече говорим за т.нар. микробиом – това е един огромен орган в човешкия организъм, който се състои от около 2.5 кг. бактерии, кои- то имаме върху нас. При изследване на микробиома се ус- тановява, че върху псориатричната плака стрептококовите причинители са много по-нагъсто и начесто разпространени в сравнение с останалата кожа на човека. Така че микро- биомът също е в пряка зависимост от експресията или симп- томите, които виждаме върху човека, който има псориазис, отключен от стрептококок.
КОИ СА СЪПЪТСТВАЩИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПСОРИАЗИСА?
Както казах и в началото, псориазисът е системно заболява- не, което не се проявава само и единствено с кожни прояви. Много често се наблюдават и дислипидемии, диабет, висо- ко, морбус Крон – това е изключително тежко заболяване на гастроинтестиналния тракт. Също така много често се на- блюдава и псориатричен артрит – нещо, което ние можем да диагностицираме на много ранен етап от отключването на псориазиса и оттам нататък да го профилактираме. Про- филактирането става като включим съответната адекватна терапия, която да блокира развитието му и да не се стига до усложнения, каквито са анкилозите или тежкия артрит, при който промените са необратими. Идеята е да блокираме еволюцията на псориазиса и затова, слава Богу, вече имаме достатъчно добри и адекватни решения.
ЛЕЧИМ ЛИ Е ПСОРИАТРИЧНИЯТ АРТРИТ?
Когато се започне в много ранните му прояви, е абослютно лечим. Когато напредне и вече имаме усложнения от типа на анкилозите, това е вече необратимо състояние. Въпрос на интелигентност е да се започне рано лечението.
КОИ СТАВИ ЗАСЯГА ПСОРИАТРИЧНИЯТ АРТРИТ?
Най-често малките стави, като големите също не са изклю- чение, но те се засягат в значително по-малка степен. Имат се предвид ставите на ръцете и ставите, които са около гръбначния стълб, като това е т.нар. аксиален артрит, който може да доведе до трайна инвалидизация на човека, боледу- ващ от псориазис. От тази гледна точка действително е из- ключително важно терапията да се започне на подходящия етап от развитието на болестта.
проф. Здравка Демерджиева в компанията на доц. д-р Желязко Арабаджиев
ПСОРИАЗИС, ОТКРИТ В РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ, МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ НАПАЛНО ЛЕЧИМ? За голямо съжаление тази болест не може да бъде напълно лечима, но може да бъде стопирана като еволюция, т.е. да не се развива и да не даде съответните усложнения. Още сме сравнително в ранните етапи на наблюдение от гледна точка на терапиите, но за момента сме установили, че децата, при които се налага стартирането на тази терапия, се оправят много по-бързо от деца, при които тази терапия не започва.
По този начин правим профилактика на всичките усложе- ния, които очакваме да се появят в човешкия организъм, ако седим и изчакваме.
ВИЕ ДОКАЗАХТЕ, ЧЕ ПРИ ПСОРИАЗИС МОЖЕ ДА ИМА И ОЧНО ЗАСЯГАНЕ. ТОВА ВАЖИ ЛИ И ЗА ДЕЦАТА? Не. Слава Богу, за децата това не важи. Очното засягане е при възрастните пациенти, когато има проява на най-теж- ките форми на псориазиса – постулозния, еритродермичния, псориазис артропатика. Тези три форми най-често засягат и очите и това засягане би могло да бъде пагубно в допълне- ние към усложенията на псориазиса. За голямо съжаление се установява, че очното засягане е констатирано доста преди аз да го засека в прочуванията си, но оттук нататък счита- ме, че бихме могли да профилактираме тези засягания. Ние непрекъснато индуцираме очни прегледи и консултации при нашите пациенти, така че да не се достигне до усложнения от страна на очите.
ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ПРО– ФИЛАКТИКАТА НА ОЧИТЕ? По принцип би могло да доведе дори да слепота, тъй като абослютно всяка една част от окото може да бъде засегната от типа на инфламаторно възпаление на окото. Това означа- ва, че може да бъдат засегнати както клепачите, така и ро- говицата, цилиарното тяло и увеята. Така че в даден момент може да имаме и увеит, той се нарича псориатричен увеит, при който, ако не се вземат мерки, може вече да доведе и до слепота.
КОИ СПЕЦИАЛИСТИ ЛЕКУВАТ УСЛОЖНЕНИЯТА ОТ ПСОРИ- АЗИС? Усложненията се лекуват основно от дерматолозите и рев- матолозите. Що се касае до офталмологичните промени – де- агностиката е от офталмолозите, но лечението е от дермато- лозите. Терапията – тя е биологична, лекува както кожата, така и ставите и очните усложнения, тъй като те се дължат на едно и също нещо. Патогенезата е автоинфламаторната генеза на заболяването.
ВИЕ СТЕ ОРГАНИЗАТОР НА ВИСОКОПЛАНИНСКО КЛИМА- ТОЛЕЧЕНИЕ НА ДЕЦА С АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА ТОВА? Високопланинското климатолечение е приорирет на българ- ската дерматологична школа. Това е нещо, което е въведено още от 60-те години и е вид алтернативна терапия на ато- пичния дерматит. Водим пациенти, от 3 годинки нагоре, с атопичен дерматит, които все още не са го преодоляли. Пра- вим го на високопланински бази, които са над 2000 м над- морска височина. Целта на тази терапия е пациентите първо да преодолеят алергиите и чувствителността на кожата, тъй като там почти не се срещат алергени. Второ – ако имат някакви специфични алергични реакции, те да бъдат десен- сибилизирани. Трето – там се наблюдава най-често процес, който ние наричаме хипоксия, т.е. намаляване на парциал- ното налагяне на кислорода в човешкия организъм, което от своя страна води до стимулиране на надбъбрека и синтез на собствения кортизол. Т.е. повишаваме синтеза на ендо- генния кортизол, което от своя страна води до потискане на всички неспецифични чувствителности на кожата и по този начин блокираме рецидивите на атопичния дерматит.
КАКЪВ СЪВЕТ БИХТЕ ДАЛИ НА РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО ИМАТ ДЕЦА С АТОПИЧЕН ДЕРМАТИТ И С ПСОРИАЗИС? При двете състояния съветите са тотално различни. При децата с псориазс на първо място не бива да им бъде съз- давано усещането, че са болни. Колкото повече се игнорира тази диагноза и фиксирането на родителите върху децата, толкова по-добре. Колкото по-малко му се обръща внимание, толкова по-добре. Тогава детето живее в по-малък стрес и еволюцията на това заболяване не продължава, т.е. много по-нарядко се получават рецидивите, които съпътстват жи- вота на тези деца.
При децата с атопичен дерматит – за разлика от децата с псориазис, те стартират своята диагноза между четвъртия и петия месец, което е изключително ранна възраст от раз- витието на детето. Това, което съветваме родителите е след- ното:
Първо – децата категорично не бива да живеят в стерил- на обстановка. Те трябва да се сблъскват с всякакви видове чужди белтъци, има се предвид да общуват с други деца, извън семейството, с животни – всякакви видове, не един вид, за да могат по този начин да заблудят имунната систе- ма, която най-често скучае при тези деца. По този начин те най-лесно преодоляват атопичния дерматит.
Второ – трябва да се съблюдава обстановката, в която жи- веят децата. Да не се използват много детергенти – това са сапуните, препаратите, с които се почивстват къщите, пра- ховете за пране. Прахът за пране трябва да е еднакъв за ро- дителите и децата, тъй като децата се допират до родителите си и по този начин влизат в контакт с техните дрехи. Тем- пературата, при която живеят децата, не трябва да е много висока – 20-21 градуса е оптимално. Другото, което е важно за децата с атопичен дерматит, е редовно да се използват емулиентните кремове – това са хидратанти, които са безобидни, безвредни, те възстановя- ват бариерната функция на кожата. Тъй като при тези деца липсва един белтък, който прави кожата им пропусклива за всякакви видове алергени, хидратацията в общи линии въз- препятства проникването на алергените през кожата и по този начин профилактира рецидивите, които се проявяват през определени периоди.
доц. Александър Кацаров, дм е специалист гастроентеролог в София с над 10 години опит и основни интереси в сферата на диагностичната и терапевтична ендоскопия и ехография. Извършва гастроентерологични прегледи и лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, болести на храносмилателната система, хранопровод, черен дроб, панкреас.
КАКВА Е ФУНКЦИЯТА НА ПАНКРЕАСА ОРГАН?
Задстомашната жлеза (наречена така поради анатомичната й локализация – буквално зад стомаха) или панкреас (гръц- кото й наименование) е изключително интересен орган, кой- то съчетава в себе си както ендокринна, така и екзокринна функция. Ендокринната компонента на жлезата е свързана с продукцията на добре познатите хормони инсулин и глю- кагон, които контролират нивата на кръвната захар, както и соматостатин и панкреатичен полипептид. Ендокринната компонента е представена в само 1% от жлезата. По-малко известната екзокринна функция се обуславя от продукцията на храносмилателни ензими – липаза, протеаза, амилаза и нуклезаза. Екзокринната функция съставя 99% от общата функция на жлезата.
В 50% ОТ СЛУЧАИТЕ РАКЪТ НА ПАНКРЕАСА НЯМА СИМП– ТОМИ. КАК ТОГАВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТКРИТ НАВРЕМЕ? КОИ СА СИГНАЛИТЕ, ПРИ КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОТЪРСИ КОНСУЛТАЦИЯ С ЛЕКАР?
Злокачественото заболяване на панкреаса за съжаление в повечето случаи протича безсимптомно поради анатомична- та локализация на жлезата. Алармиращи симптоми, които биха могли да насочат пациентите за консултация с гастро- енетролог, са немотивирано отслабване на килограми, болка в епигастриалната област, неповлияваща се от прием на ан- тиацидни и обезболяващи медикаменти, безболково пожъл- тяване на кожа и видими лигавици, новопоявил се захарен диабет, мигриращ тромбофлебит.
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ ТУМОРИ НА ПАНКРЕАСА? ИМА ЛИ НАПРЕДЪК В МЕТОДИТЕ ЗА РАННА ДИАГНОСТИКА? Поради специфичната си локализация и липса на типична симптоматика, ракът на панкреаса в ранен стадий се диаг- ностицира по-скоро случайно. Разработвят се серумни мар- кери, както и такива от панкреасния сок, които могат да спомагат за ранното откриване на заболяването, но все още не са въведени в практиката, тъй като изследваните не са с досатъчно висока чувствителност и специфичност, за да бъдат прилагани на практика. При възникване на някои от гореописаните в предния въпрос симптоми е задължителна консултацията с гастроентеролог.
Профилактично се препоръчва абдоминална ехография и кръвни изседвания един път годишно при всички лица над 50 годишна възраст, особено при наличие на родственик
от първа линия, развил заболяването. От тази гледна точка съветвам всички пациенти, които консултирам, да се про- следяват редовно един път в годината или при новопоявили се оплаквания. По мое мнение отговорността на хората към собственото здраве и профилактиката е ключът към ранна диагностика.
ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ДИАБЕТА, КОЙТО Е ВСЕ ПО-ЧЕС– ТО СРЕЩАНО ЗАБОЛЯВАНЕ, И ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПАНКРЕАСА? При новопоявил се захарен диабет или при влошаване на гликемичния контрол на фона на вече провеждана терапия, винаги трябва да се мисли в посока злокачествено заболява- не на панкреаса, особено при пациенти с хронично страда- ние на жлезата – хроничен панкреатит. В случаите с ново- появил се захарен диабет е уместно пациентът да се насочи към гастроентеролог, който да назначи съответните кръвни изследвания и да проведе абдоминална ехография. При съм- нение за обем заемащ процес в панкреаса пациентът трябва да се насочи за допълнителни изследвания – КТ или МРТ с контрастно усилване.
НАСКОРО СЕ ПИСА ЗА ВИСОКОЧЕСТОТНА ЕНДОСКОПСКА АБЛАЦИЯ ПОД ЕРХПГ КОНТРОЛ, КОЯТО ПОМАГА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ НА ПАНКРЕАСА. БИХТЕ ЛИ РАЗКА– ЗАЛИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ НОВА ТЕХНОЛОГИЯ И ДОКОЛКО МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?
Високочестотната аблация е изключително интересна нова методика, която се извършва миниинвазивно през стомаха или перкутанно през кожата. Основните проучвания са про- ведени за определен тип на тумори на панкреаса, наречени невроендокринни. Сама по себе си техниката представлява изгаряне на таргетния тумор с високочестотен ток, който се излъчва в тумора посредством игла. Разбира се, тези тумо- ри трябва да отговарят на определни критерии като размер, митотична активност и др.
При основния хистологичен тип тумор, за който говорим днес – аденокарцином (срещащ се в 95% от случаите с ди- агностициран обем заемащ процес в панкреаса), шансът за дългосрочна преживяемост е единствено хирургичната ин- тервенция. Няма проучвания, които да показват превъзход- ство на аблацията при този хистологичен тип по отношение на дългосрочна преживяемост и преживяемост, свободна от рецидив.
КАКВИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ЛЕЧЕБНИ ПРОТОКОЛИ ПРИ РАК НА ПАНКРЕАСА И ТЕХНИТЕ ЕТАПИ? Поради гореописаната характеристика на тумора, заболя- ването се открива в напреднал стадий. Показани за опера- тивна интервенция са само около 20% от пациентите, които дебютират с някои от описаните симптоми. Когато гастро- ентерологът диагностицира пациент с рак на панкреаса, този пациент има два основни пътя – оперативен или па- лиативен. Ако дебютира с пожълтяване на кожата, което е и най-честата причина пациентите да потърсят лекарска помощ, стандартния алгоритъм е: извършване на КТ с кон- траст за преценка на локалната авансиралост, ендоскопско поставяне на стент в жлъчните пътища, спрегнато с биопсия на формацията за установяване на хистологичния тип, кон- султация с хирург – мултидисциплинарен екип е ангажиран в лечението на тези пациенти. Ако на базата на извършените образни и лабораторни изследвания случаят се прецени като подходящ за хирургична интервенция, следва извършване на операция в рамките на 3-4 седмици. Ако туморът на па- циента се прецени като нерезектабилен или гранично резек- табилен, той се изпраща за химиотерапевтичен курс или съ- ответно неоадювантна химиотерапия с оглед намаляване на размера на тумора с последващо рестадиране и преоценка за оперативна интервенция.
Пациентите, който дебютират с метастази в далечни орга- ни, ангажиране на лимфни възли, свободно подвижна теч- ност в коремната кухина (асцит) или локална авансиралност на заболяваенто с обхващане на съдовите структури, кои- то са в непосредствена близост до жлезата, се преценяват като неоперабилни и се насочват за палиативно лечение. В тези случаи се взема биопсичен материал за хистологична верификация на типа тумор и се насочват онкологични към отделения за стартиране на химиотерапевтично лечение по преценка на онколози.
СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОТОКОЛ ВКЛЮЧВА НЕОАДЮВАНТНА ХИМИОТЕРАПИЯ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ РАСТЕЖА И ПРОГРЕСИЯТА НА ТУМОРА. КАКВО ПРЕДСТА– ВЛЯВА ТАЗИ ТЕРАПИЯ?
Неоадювантната химиотерапия представлява стандартна химиотерапевтична схема, понякога редуциран курс, която се извършва преди оперативната интервенция (от там и наз- ванието НЕО- адювантна). Подходяща е при т. нар. гранич- но резектабилни тумори. Правят се проучвания за оценка на ползата от тази терапия, като при голяма част от тях се до- казват удължена преживяемост и липса на локален рецидив при пациентите с извършена неоадювантна химиотерапия и след това оперативна интервенция.
КАКВО СТАВА С ОНЕЗИ ТУМОРИ, ЗА КОИТО КОМПЮТЪР– НАТА ТОМОГРАФИЯ И ЯДРЕНО-МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС ПОКАЗВАТ, ЧЕ НЕ ОТГОВАРЯТ НА НЕОАДЮВАНТНА ХИМИ– ОТЕРАПИЯ ИЛИ РАЗМЕРЪТ И ФОРМАТА НА ТУМОРА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ?
Туморите, които не отговарят на химиотерапевитичния ре- жим обикновено прогресират, което се изразява в увелича- ване на размера и метастазиране. Ако това се установи на контролния КТ с контраст след провеждане на курса нео- адювантна химиотерапия, пациентът се определя като не- подходящ за извършване на оперативна интервенция и се насочва за палиативно лечение.
КАКВА Е РОЛЯТА НА РОБОТИЗИРАНАТА ХИРУРГИЯ ПРИ ТУМОРИ НА ПАНКРЕАСА? Роботизираната хирургия навлезе силно в България и вече множество центрове в различни градове разполагат с тази апаратура. Тя позволява изключително прецизини движе- ния на хирурга, като риска за развитие на усложения по време на оперативната интервенция е сведен до минимум. Недостатък на техниката е дългата обучителна крива особе- но при операциите на панкреаса, които са считани за едни от най-сложните в съвременната хирургия.
ПРОГНОЗНО ЛЕЧИМ ЛИ Е РАКЪТ НА ПАНКРЕАСА?
Винаги трябва да се подхожда оптимистично към този въ- прос, въпреки сериозността на заболяването и лошата про- гнозирана преживяемост в литературата. Сухата статистика показва, че очакваната петгодишна преживяемост при опе- рирани пациенти е около 30% по данни от различни центрове.
ДА ПОГОВОРИМ И ЗА ДРУГИТЕ ВЪЗМОЖНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПАНКРЕАСА – ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ, ХРОНИЧЕН ПАК– РЕАТИТ И ПАНКРЕАТИЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ. КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ОТ КАКВО СЕ ПРИЧИНЯВАТ?
Различните заболявания на панкреаса са много широка тема, при която надали ще можем да докоснем и една стотна в рамките на нашия разговор. Все пак с няколко изречения – острият панкреатит най-често се предизвиква от жлъчно ка- менна болест или камъни в жлъчката, както са по-известни сред населението, както и от значителна алкохолна консума- ция. Острият панкреатит е изключително опасно състояние, което може да има непредвидим ход – от пълно излекуване до тежко протичане с развитие на некрози и полиорганна недостатъчност, водеща до смърт. При евентуално възста- новяване при тежко протичащите случаи, може да се раз- вие хронично увреждане на жлезата и т.нар. хроничен пан
креатит. Други чести причини за развитието на хроничен панкреатит са злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето. Веднъж възникнало, заболяването няма лечение, по-скоро се лекуват свързаните с него симптоми и възникналите услож- нения като панкреасна екзокиранна недостатъчност, изра- зяваща се в изчерпване на екзокринната функция на жлеза- та с намалено отделяне на храносмилателните ензими, което води до недостатъчно добро храносмилане и неусвояване на хранителните вещества, ендокринната недостатъчност от своя страна се изявява с намалена продукция на инсулин и развитие на захарен диабет. Диабетът, които се развива в резултат от панкреасна недостатъчност, е отделен вид – за- харен диабет тип 3с. Разрушаването на фунционалния па- ренхим на жлезата в резултат от хроничното възпаление е причината за развитие на панкреасна недостатъчност. Ето защо, както няколко пъти вече споменах, от изключително значение е профилактиката на населението, а именно – един път годишно извършване на абдоминална ехография, която може да установи конкременти в жлъчния мехур и да пре- дотврати цялата каскада – от развитие на остър панкреатит до хронифициране на процеса с развитие на панкреасна не- достатъчност и инвалидизиране на пациента. Също така ка- чествената гастроентерологична консултация винаги тряб- ва да включва препоръки за здравословен начин на живот, прекратяване на алкохолната злоупотреба и тютюнопушене- то. В края на деня добрият лекар лекува причината, а не вече възникналото заболяване.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЕТРЕТИРАНИ ОСТЪР ПАНКРЕАТИТ, ХРОНИЧЕН ПАНКРЕАТИТ И ПАНКРЕАТИЧНА НЕДОСТАТЪЧ– НОСТ ДА ДОВЕДАТ ДО РАКОВО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ПАНКРЕ– АСА?
Острият панкреатит не може да доведе пряко до възникване на злокачествено заболяване на панкреаса. По-скоро теж- ките форми с некрози водят до унищожаване на функцио- налния паренхим на жлезата и хронифициране на процеса. Възникналият поради една или друга причина хроничен панкреатит е рисков фактор за развитие на рак на панкреа- са. При тези пациенти проследяването и контрола на заболя- ването трябва да бъдат изключително стриктни.
НА КАКВО СЕ ДЪЛЖАТ СПАДАНЕТО НА ВЪЗРАСТОВАТА ГРАНИЦА НА ЗАБОЛЕЛИТЕ И НАРАСТВАЩАТА ЧЕСТОТА НА РАКА НА ПАНКРЕАСА? За съжаление не е ясна причината за развитие на заболя- ването. Въпреки че липсват ясно определени конкретни причини, при проучванията се изследват генетични фак- тори, вредни фактори в околната среда, начин на живот. Тютюнопушенето, алкохолната злоупотреба, заседналия на- чин на живот без физическа активност, наднорменото тегло, приемът на вредни храни със сигурност допринасят за пови- шаване на риска за развитие на заболяването.
ИМА ЛИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОФИЛАКТИ- КА НА РАК НА ПАНКРЕАСА И КАКВИ СА ТЕ? През последните години се работи много в тази насока, но до ден днешен качествен алгоритъм за профилактика и пре- венция на заболяването не е измислен. По мое мнение като специалист гастроентеролог от изключително значение е са- мосъзнанието на пациента, отношението му към собствено- то здраве и начина на живот, който води. Винаги съветвам своите пациенти да бъдат активни, да спортуват, да живе- ят здравословно и до колкото се може да не прекаляват с вредните навици. Задължително е един път годишно след навършване на 50 години да се провежда профилактичен преглед при гастроентеролог, кръвни изследвания и извърш- ване на абдоминална ехография. Според моето виждане това е максимумът, който може да се направи за профилактика на заболяването на този етап в комбинация със здравословен начин на живот, в бъдеще предстои да се разработват маркери за ранна диагностика.
Д-р Иван Димитров е началник Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО в МБАЛ „Света София“. Завършва МУ – Плевен и притежава специалностите „Акушерство и гинекология“ и „Обща хирургия“. Има магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ с дипломна работа ма тема „Оценка и управление на риска от карцином на маточната шийка”.
Участва активно в развитието на сектора по оперативна гинекология и въвеждането на минимално инвазивна лапароскоспка хирургия. От 2021 г. е част от екипа на МБАЛ „Света София” с насоченост към онкогинекология, оперативна гинекология и ендоскопска и тазова хирургия. Д-р Димитров членува в European Endometriosis League, ESGE (European Society for Gynaecological Endoscopy), Българско хирургично дружество, Българско дружество по акушерство и гинекология и Български лекарски съюз.
Д-Р ДИМИТРОВ, ДОКОЛКО ЛАПАРОСКОПСКИТЕ МЕТОДИ ИЗМЕСТИХА ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В ГИНЕКОЛОГИЯТА? Неинвазивната лапароскопска хирургия за лечение и диаг- ностика на гинекологичните заболявания е много по-щадя- ща за пациента и съответно трябва и да бъде по-предпочи- тана. Разбира се, конвенционалната хирургия не би могла да бъде заместена напълно и намира място в съвременната медицина, но в определени случаи. През последните годи- ни се наблюдава положителна тенденция за приложение на лапароскопски методи във все повече болнични заведения. В гинекологичната клиника към МБАЛ „Света София” спо- ред статистиката ни за последната година сме приложили минимално инвазивна лапароскопска хирургия при 75.1% от гинекологичните операции. Тези резултати показват, че сме на нивото на големите европейски клиники, където на- истина се мисли пациентът да е максимално облекчен – с по-кратък болничен престой, с минимална болка и бързо въз- становяване.
КОГА И ПРИ КАКВИ СЪСТОЯНИЯ СА ПРИЛОЖИМИ ЛАПАРОСКОПСКИТЕ ОПЕРАЦИИ ВЪВ ВАШАТА СФЕРА? Лапароскопската хирургия е приложима при всички добро- качествени гинекологични заболявания, както и при диаг- ностиката и лечението на някои злокачествени заболявания. Най-често третираните заболявания са миомна болест на матката, ендометриоза и тумори на яйчниците. Лапароскоп- ската хирургия е основен метод за лечение на онкологични заболявания в ранен стадий и за диагностика в напреднал стадий.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ТЕХНИКА ПРИ ДИАГНОСТИКА НА БЕЗПЛОДИЕ? Когато говорим за диагностика и оперативно лечение на безплодие минимално инвазивните ендоскопски методи са единствените приложими в съвременната хирургия. Кон- венционалната хирургия няма място при тази патология. Развитието на минимално инвазивните техники оказва го- лямо влияние върху диагностиката и лечението на женския инфертилитет. Напредъка на хистероскопските методи и апаратура позволява на хирурга да третира всички заболя- вания в маточната кухина, създавайки оптимални условия за забременяване и износване на бременност. Най-честата патология са полипи, субмукозни миомни възли, прегради и различни вродени малформации на маточната кухина. Лапароскопска хирургия за диагностика и лечение на стерилитет е приложима също и при ендометриоза, миома на матката и тубарна патология.
КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД ТАКАВА ИНТЕРВЕНЦИЯ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНАТ ОТНОВО ОПИТИТЕ ЗА ЗАЧЕВАНЕ? В зависимост от използваните неинвазивни методи и пато- логията, която е третирана, има различни протоколи. Всичко зависи от индивидуалния случай на пациентката. Например при лапароскопско лечение на миома е препоръ- чително да не се забременява в следващите 3 до 6 месеца. При лапароскопско лечение на еднометриоза съветваме па- циентите да започнат с опити за зачеване максимално рано след операцията. При използване на хистероскопска хирургия най-често опи- ти за зачеване могат да започнат след един месец. Разбира се, всеки случай е индивидуален и лекуващият лекар ще посъветва пациентката за подходящото в нейния случай.
ИЗВЪНМАТОЧНАТА БРЕМЕННОСТ Е ДРУГ ПРОБЛЕМ ПРИ МЛАДИТЕ ЖЕНИ. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? За съжаление този проблем се среща все по-често. Извънма- точната бременност е спешно състояние в гинекологичната практика, а понякога и животозастрашаващо. Основен про- блем е ранното или навременно диагностициране и избора на лечение. Медикаментозно лечение се използва рядко и при строг контрол.
За щастие в наши дни основен метод за лечение на извън- маточната бременност е приложението на лапароскопска хирургия. В повечето случаи липсата на апаратура или под- готвен лапароскопски екип е единствената причина за из- ползване на отворена конвенционална хирургия при това състояние.
ПРИ ЖЕНИТЕ В МЕНОПАУЗА ПЪК СЕ ПОЯВЯВА ПРОЛАПС. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКИ МЕТОД? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА И КОЛКО ТРАЕН Е ЕФЕКТЪТ СЛЕД НЕЯ?
Това състояние води до нарушаване комфорта и качеството на живот на жената. Свързва се с вродена слабост на съ- единителната тъкан и редица предразполагащи фактори. Има редица оперативни техники, които са приложими при пролапс. Когато говорим за жени в менопауза, най-често се използва минимално инвазивна вагинална хирургия. Лапа- роскопски методи се използват при определени условия с добри следоперативни резултати. Независимо от избора на оперативен метод и техника, основен момент в следопера- тивният период, който определя и колко траен ще е ефектът, е режимът на пациента. При използване на лапарскопкска хирургия процентът на рецидиви е по-малък.
КАК ПРОТИЧА САМАТА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ? Лапароскопската хирургия, наричана още „минимално инвазивна” или „безкръвна хирургия”, е съвременният метод за достъп до коремната кухина. За разлика от класическата „отворе- на” хирургия, където се използват различни по размер разрези, при ла- пароскопската се използват един или няколко малки разреза по 0.5 см и 1.0 см. През тези малки разрези хи- рургът поставя ендоскопска камера и работни инструменти. Камерата позволява увеличение на образите и оперативното поле, което гарантира минимална кръвозагуба, минимална травма на тъканите и прецизност на оперативната интервенция. За разли- ка от класическата хирургия, при ла- пароскопската се извършва цялостен оглед на коремната кухина и органите в нея.
КАК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ПАЦИЕНТКИТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ? Това е едно от предимствата на лапа- роскопската хирургия.
Поради липсата на големи разрези и травми на ко- ремната стена, възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и е свързано с минимална следоперативна болка и болничен престой.
Именно затова лапароскопската хирургия се причислява към така наречената еднодневна хирургия.
ИМА ЛИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕТОД И КАКВИ СА ТЕ? Има много митове и спекулации по отношение на показания и противопоказания. Както всеки метод и лапароскопската хирургия има противопоказания.
Основните пречки да се извърши интервенцията с лапароскопски методи са голям обем на оперативният обект и напреднало онкологично заболяване.
Предходни оперативни интервенции и обезитет (наднормено тегло) на пациента не са противопоказания за лапароскоп- ска хирургия.
ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДОСТАТЪЧНО ПОДГОТВЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЛАПАРОСКОПИЯ? В България към момента има малко, но добре подготвени и обучени лапароскопски екипи. В болнични заведения като МБАЛ „Света София” с подготвени ендоскопски екипи, лапа- роскопската хирургия е над 70%, за разлика от останалите, където е средно около 30% от общия обем на интервенциите. Липсата на ендоскопска апаратура или обучение не е причи- на за приложение на класическа хирургия в съвременната медицина. Все повече млади колеги проявяват интерес към лапароскопските методи и техники, което предполага нали чие на добре подготвен екип във всяко лечебно заведение в бъдеще. В клиниката ни залагаме на максимално ранно обу- чение на колегите, дори още от ниво студенти, защото ценим развитието на екипите ни. В момента подготвяме стартира- не на обучителни курсове за специализанти и специалисти по минимално инвазивна ендоскопска хирургия, както и създаване на център по ендоскопска хирургия.
ОТДЕЛЯ ЛИ БЪЛГАРКАТА ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА? Ситуацията е сходна, както с лапароскопските екипи. Съ- временната жена не пропуска ежегодната онкопрофилакти- ка, но липсата на национална скринингова програма остава голяма част от популация непрофилактирана.
В последните години се наблюдава по-голяма ангажи- раност на дамите към тяхното здраве и посетилите гинекологичен кабинет получават адекватна профилак- тика.
ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ПИСА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА 12-КИЛОГРАМОВ ЯЙЧНИКОВ ТУМОР ОТ ПАЦИЕНТКА. КАК Е ВЪЗ- МОЖНО ТУМОРЪТ ДА СТИГНЕ ТАКИВА РАЗМЕРИ? Да, това е още един пример за липсата и необходимостта от национална профилактична програма. Образуванията в областта на женската полова система се развиват бързо, именно затова е изключителна важна профилактиката поне веднъж в годината, а при фамилна обремененост и по-често. Истината е, че подобни случай не се срещат рядко.
Коремната кухина е достатъчно голяма, което позволя- ва безсимптомно развитието на различни видове тумори. При ежегодна профилактика яйчниковите тумори се диагностицират в по-малки размери, което позволя- ва приложението на лапароскопска хирургия.
При липса на профилактика пациентът търси помощ при първите симптоми, което означава голям обем на тумора и задължително приложение на класическа хирургия. Истина- та в подобни случай е, че няма значение какъв метод сме приложили за лечение, а кога е приложен. Късното диагно- стициране гарантира по-лош изход и прогноза на заболя- ването. Профилактиката спасява живот, не оперативната интервенция. Съвременната медицина и здравна система залагат на първо място на профилактика и на второ – на лечение.
Д-р Адриана Андреева е онколог, част от екипа на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Тя е специалист по Медицинска онкология и Вътрешни болести.
Диагностицира и лекува пациенти с онкологични заболявания, както и високорискови пациенти с кардиоваскуларни, белодробни заболявания и захарен диабет. Има допълнителни курсове и квалификации по нефрология, кардиология и ревматология, пулмология и алергология.
ПРЕЗ МАРТ МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВА- НЕ НА РАКА СЪОБЩИ ТРЕВОЖНИ ДАННИ. СПОРЕД ТЯХ, АКО НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, СЕ ОЧАКВА ДО 2035 Г. СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ ДА НАРАСНАТ С 24%, КОЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ РАКА В ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТНОСТ В ЕС. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА?
Към настоящия момент в Европа злокачествените заболява- ния заемат второ място по значимост след болестите на сър- дечно-съдовата система. Независимо че в много европейски държави все повече се прилага ефективна и целенасочена профилактика, смърт- ността от онкологични заболявания нараства.
Смъртността зависи от стадия на заболяването, хистологич- ния вид на тумора, навременната диагностика, точността на диагностичните методи и ефективността на лечението. За съжаление, тяхното неблагоприятно развитие и съчетание е причина за наблюдаваните негативни тенденции.
Основни причини за нарастване на раковите заболявания са застаряването на населението, факторите на околната среда и факторите, свързани с начина на живот – начин на хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, физическа активност, полова култура, професионални увреждания, замърсяване на околната среда. До скоро честотата на ня- кои онкологични заболявания беше по-висока в развитите западни държави. През последните години се наблюдава тревожна тенденция за нарастване на онкологичните забо- лявания в страните от Източна и Южна Европа, свързана с „позападняване“ начина на живот там.
КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ В РЕЗУЛТАТ НА РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?
За съжаление, повечето изследвани локализации на злока- чествените заболявания в България показват неблагопри- ятни тенденции. Причините за това са комплексни. Често болестта се диагностицира в напреднал стадии, което зна- чително намалява шансовете за успешно лечение. Липсват национална програма за контрол на злокачествените забо- лявания и програма за популационен скрининг, които са в основата на ранната диагностика, преживяемостта и смърт- ността в страната. Организираният скрининг е показал своята ефективност в страни като Финландия, например, където след въвеждането му стандартизираната смъртност от рак на маточната шийка е намаляла с 80%.
Друг определящ фактор е ниската здравната култура на на- селението. По този показател България се нарежда на едно от водещите места в света. Изключително висок е процентът на пушачите. Не са по-добри и показателите за култура на храненето и физическа активност. Важен фактор е и заста- ряването на населението – онкологичните заболявания за- честяват с напредване на възрастта. Липсват образователни програми. Само 30% от българите посещават профилактич- ни прегледи.
Лечението на рака е комплексен процес, който за съжаление у нас не е добре организиран. Липсва колаборация между отделните диагностични и терапевтични звена. Освен от мо- дерна и скъпо струваща терапия, много от тези пациенти се нуждаят от палиативни грижи в последните стадии на болес- тта. Реално достъпно и работещо финансиране от държавата и здравната каса за това липсва.
СПОРЕД НЯКОИ СПЕЦИАЛИСТИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЛИЧ- НИТЕ ЛЕКАРИ У НАС НЕ РАЗПОЗНАВАТ СИМПТОМИТЕ НА НЯКОИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, А ПАЦИЕНТЪТ ОТ СВОЯ СТРАНА Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА ОТ СПЕЦИАЛИСТ, КОГАТО ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ОЩЕ В НАЧАЛЕН СТАДИЙ. ТАКА ЛИ Е И КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?
Личните лекари са в самото начало на диагностичния про- цес, което им отрежда изключително важна роля. Голямата натовареност на ОПЛ вероятно е една от причините за про- пускане на ранните симптоми на онкологичното заболяване и навременната диагностика.
Личните лекари получават финансиране за отсяване на ри- сковите групи пациенти, но на практика това не винаги се случва или се случва формално.
Понастоящем медицинската наука е постигнала напредък, позволяващ голяма част от злокачествените заболявания да бъдат предотвратени чрез целенасочена профилактика.
Световният опит е доказал, че най-ефективното средство е откриването на болестта в ранен стадии, което е свързано с успешно лечение. Трябва да се работи в посока финанси- ране на програмите за скрининг и превенция, повишаване броя на обхванатите от профилактичен преглед пациенти, на повишаване информираността на хората относно риско- вите фактори, здравословен начин на живот, хранене и фи- зическа активност.
КАКВО Е НИВОТО НА ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА В БЪЛГАРИЯ?
В България липсва действаща национална програма за профилактика на рака. Има някои локални инициативи за безплатни профилактични прегледи, които се провеждат не- системно. Резултатите в повечето случаи показват късно ди- агностицирани злокачествени тумори в напреднал стадии, при които трудно се постига успешно лечение.
КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?
Промените в нормативната уредба на Министерството на здравеопазването, които засягат събирането и интерпрета- цията на данни за злокачествените заболявания през по- следните години, както и липсата на финансиране, доведоха до невъзможност за пълна и точна информация за разпрос- транението на злокачествените заболявания в България. По данни на международни източници (GLOBOCAN) най-чести- те локализации в България са колоректалният карцином, ра- кът на простатата, белия дроб и женската гърда.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИМУНОТЕРАПИЯТА КАТО ЛЕЧЕНИЕ?
Имунотерапията е метод, чрез които се модифицира имун- ната система, с което се дава възможност на организма сам да се пребори с рака.
Туморните клетки притежават множество механизми, с които да избягват действието на имунната система, как- то и да възпрепятстват имунните клетки да реагират.
Туморните клетки имат по повърхността си специфични ре- цептори, чрез които се свързват с имунните клетки, потис- кат активността им, като така възпрепятстват имунната реакция. Прилагането на имунотерапия води до потискане на тези механизми и активиране на имунния отговор срещу раковите клетки. Имунотерапията включва различни по вид медикаменти – моноклонални антитела, ваксини, онколитич- ни вируси.
ПО КАКВО ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ИМУНОТЕРАПИЯТА СЕ РАЗЛИ- ЧАВА ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА?
Това са два метода с напълно различен механизъм на действие. Цитостатиците, използвани при химиотерапия- та, са химични субстанции, които потискат механизмите на клетъчното делене, като взаимодействат със структури, раз- положени предимно в клетъчното ядро. Колкото по-висока е растежната фракция на тумора, тоест колкото по-активно се делят туморните клетки, толкова по-добър ще е клиничният отговор към лечението.
Химиотерапията атакува всички бързоделящи се клетки. Освен туморните, такива са и клетките на костния мозък, лигавиците на стомашно-чревния тракт, космените фоли- кули, половите клетки. Това води до специфични токсични прояви като косопад, гадене, кожна и лигавична токсич- ност, нарушения в репродукцията, анемия, спад на левко- цити и тромбоцити. Когато лечението започне, ефектът често е почти незабавен. ХТ спира да действа след като лекарствата престанат да се прилагат.
От друга страна, имунотерапията модулира имунната систе- ма, като повишава способността й да разпознава и унищо- жава туморните клетки. Така се предпазват здравите тъка- ни и токсичните ефекти са значително по-слабо изразени. Имунотерапията често отнема повече време до появата на видим резултат. Имунотерапията може потенциално да сти- мулира имунната система да продължи да се бори с рака дори след спиране на лечението.
ПРИ КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПРИЛОЖИ- МА ИМУНОТЕРАПИЯТА?
Терапиите в онкологията са строго индивидуализирани. Имунотерапевтичните лекарства се използват най-вече в напреднал стадии на заболяването. Те са много ефективни при малигнен меламом, белодробен карцином и карцином на бъбрека. Прилагат се също и при уротелен карцином, тумо- ри на глава и шия, колоректален карцином, хепатоцелуларен карцином.
Имунотерапията е особено ефективна при пациенти, при които не целим излекуване, а максимално удължа- ване на живота, при това с добро качество.
Дали може да се приложи имунотерапия при даден пациент ще зависи от туморната генетика и биологията на тумора, както и от наличието на предиктивни биомаркери. Биомар- керите са биологични молекули, които се откриват в кръвта или тъканите и предоставят информация за вероятността за отговор към дадено лечение. Провеждането на биомаркерен тест е втората важна стъпка след поставянето на диагнозата.
ИМА ЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ТЯ НЕ Е ПРИЛОЖИМА?
Да, ако генетичният профил на тумора не е индициран за приложение на имунотерапия. Имунотерапия не се прилага в ранните стадии на заболяването, с изключение на малиг- нения меланом, където се използва в адювантен план. Па- циенти в тежко увредено общо състояние, такива със силно компрометирана функция на черен дроб, бял дроб и бъбреци също не са подходящи.
КАКВА Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЛЕЧЕНИЕТО С ИМУ- НОТЕРАПИЯ?
Това ще зависи от еволюцията на заболяването, индивидуал- ната поносимост към лечението, общото състояние на паци- ента. Като цяло, лечението продължава до настъпването на прогресия или до наличието на клинична полза за пациента.
ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ СЛЕД ПРИЛОЖЕНИЕТО Й?
Да, но обикновено са леки до умерени и обратими, ако бъдат открити навреме. Могат да се появят по всяко време от лече- нието, дори и след преустановяването му. Най-често включ- ват гадене, диария, грипоподобни симптоми, кожни реак- ции като обрив и сърбеж. Много от страничните ефекти на имунотерапията произлизат от свръхактивиране на имунна- та система. Най-често се засягат кожата, червата, жлезите с вътрешна секреция, бял и черен дроб. Тежките нежелани реакции, водещи до окончателно прекратяване на лечение- то, са много редки.
ИМУНОТЕРАПИЯТА, КОЯТО СЕ ПРИЛАГА У НАС, НА НИВО- ТО НА ТАЗИ В ДОБРИТЕ ЗАПАДНИ БОЛНИЦИ ЛИ Е?
Имунотерапията е ново направление в лекарственото лече- ние на туморите, което през последните 10 години се раз- вива изключително интензивно. Като цяло, лечението на пациенти със солидни тумори у нас, независимо дали е иму- нотерапия или друг терапевтичен подход, е на много високо ниво, идентично с това в другите европейски държави. Па- циентите имат осигурен бърз достъп до специалистите онко- лози, което осигурява и ранен старт на терапията. Българските онкологични пациенти имат достъп до почти всички одобрени от Европейската агенция за лекарствата медикаменти и могат да подходят с доверие към избора на- правен от техните онколози.
ИМАТ ЛИ ВСИЧКИ ПАЦИЕНТИ ДОСТЪП ДО ИМУНОТЕРА- ПИЯ? ЗДРАВНАТА КАСА ПОЕМА ЛИ ИМУНОТЕРАПИЯТА?
От 2012 година онкологичните лекарства се реимбурсират от здравната каса. В момента в България се плащат почти всички нови терапии. Те са напълно достъпни и поети от НЗОК за всички здравноосигурени лица по стриктно описа- ни критерии за това лечение.
ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО СПЕЦИАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ, КОИ- ТО ДА ПРИЛАГАТ ТОВА ЛЕЧЕНИЕ?
Да, онколозите у нас, работещи в частни и държавни уни- верситетски болници, се усъвършенстват постоянно. Нови- ните в онкологията излизат на най-високите форуми като ASCO и Европейската асоциация по медицинска онкология. Всички онколози в страната имат достъп до тази информа- ция. Постоянно се организират научни форуми и конферен- ции, където онколози и имунолози обсъждат нови данни,обменя се световен клиничен опит, споделят се резултати от прилаганото лечение.
Доц. д-р Константин Гроздев, дм е началник на Отделението по хирургия в МБАЛ „Света София“. Той е председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия и е член на Международната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания.
Носител е на наградата “Акад. Д-р Асен Хаждиолов” на МУ – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване. Завършва Медицински университет – София. Специализира в Европейското училище по лапароскопска хирургия на Университетска болница Saint- Pierre, Брюксел, Белгия. Притежава магистратура по здравен мениджмънт. Защитава дисертация на тема „Съвременни миниинвазивни техникив лапароскопската хирургия – предимства и недостатъци”. Избран е за “Доцент” от МУ – София. Автор на повече от 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Редактор на монографичния труд “Мултидисциплинарен подход в бариатричната/ метаболитната хирургия”.Има повече от 1000 лапароскопски операци.
В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СВЕТЪТ НЕ СПИРА ДА ГОВОРИ ЗА COVID-ПАНДЕМИЯТА, А КАТО ЧЕ ЛИ НЕ СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО, КОЕТО НЕ СПИРА ДА УВЕЛИЧАВА ЧЕСТОТАТА СИ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. КАКВИ СА ДАННИТЕ?
Затлъстяването е пандемия – сериозен световен проблем. През 1997 г. Световната здравна организация (СЗО) обявява затлъстяването за пандемия, като го нарежда до тютюнопу- шенето като двете основни предотвратими причини, увреж- дащи здравето на хората и водещи до намаляване продължи- телността на живот. По данни на СЗО хората с наднормено тегло днес са три пъти повече, отколкото през 1997 г. В на- чалото на COVID-пандемията ние от Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия алармирахме обще- ството за нарастващата опасност от затлъстяване с отворено писмо до медиите. Предупредихме, че то е основен рисков фактор за развитие на COVID-инфекция, както и обратно- то, че COVID-пандемията може да доведе до заседнал начин на живот, неправилно хранене, стрес и съответно до повече хора със затлъстяване. Никой не обърна внимание и не проя- ви загриженост тогава, и днес статистиката потвърди наши- те опасения – пациентите със затлъстяване са с много по-ло- шо протичане на инфекцията, по-голям риск от усложнения и нужда от респиратори, и с по-висока смъртност. Всичко това се случва на фона на увеличаване на общата честотата на затлъстяването. Нужни са спешни мерки!
А КАКВА Е ПРИЧИНАТА? ЗАЩО ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРО- ДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ?
Затлъстяването е сериозно, рисково заболяване, със слож- но хронично протичане, което се определя от разнообразни фактори – наследствени, генетични, начин на хранене, фи- зическа активност, стрес и др. То не е просто като да ня- маш воля за здравословен начин на живот. Това е и една от причините повечето хора, включително и специалистите, да го подценяват като проблем. Затлъстяването е резултат на неправилен метаболизъм. То е като рак на метаболизма и като всеки рак има своите стадии на развитие. При най-ле- ките форми пациентите имат само леко повишено тегло и обиковено се поддават на лечение, без да има прогресия на заболяването. В тежките случаи, когато не се лекуват, паци- ентите вече са със свръхзатлъстяване (повече от 150-200 кг), захарен диабет тип 2, високо кръвно, висок холестерол и триглицериди, омазняване на черния дроб и редица други прояви на увредения метаболизъм. Но и тук има решения.
КАКВО Е ЛЕЧЕНИЕТО? МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ НЯКАКВА СПЕЦИФИЧНА ДИЕТА? Само с диета не става! Най-важни са профилактиката и мул- тидисциплинарния подход. Разбира се, най-доброто лечение е профилактиката. Тя започва още с вътреутробното раз- витие. През този период е важно как се храни бременната жена. Следва кърменето – то е задължително. При кърмене до 6-тия месец значително се намалява рискът от развитие на затлъстяване у детето. Но най-важно е възпитанието на подрастващите. За съжаление, България се намира на едно от челните места в ЕС по детско затлъстяване. Не въведем ли бързо обучителни и скринингови програми при децата, които да са насочени към здравословен начин на живот и навици, правилно хранене и ранна диагностика, борбата със затлъстяването ще става все по-трудна.
За диетите трябва да се знае, че няма универселна такава, която да помага на всички хора. Няма как и да е иначе, тъй като всеки човек е различен, има различно ежедневие, раз- лични навици, различни вкусови възприятия, различен ме- таболизъм. Именно тук идва мултидисциплинарният подход. Необходим е екип от специалисти, вклюващ специалист по хранене, психолог, специалист по физическа активност, ен- докринолог и хирург, които да решат индивидуално за всеки пациент какъв вид лечение би бил най-подходящ за него – хранителен режим, психотерапия, спорт, медикаменти или хирургия. Най-често лечението е комбинация от няколко ме- тода. И това прави затлъстяването лечимо и отслабването възможно и трайно.
КАКВО Е МЯСТОТО НА ХИРУРГА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО? МОЖЕ БИ В ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗЛИШНИТЕ МАЗНИНИ? Хирургията за лечение на затлъстяването се нарича бари- атрична хирургия и няма нищо общо с отстраняване на маз- нини, липосукция или каквато и да е друга козметична опе- рация.
Хирургът има основна роля, както и всеки лекар, най-мал- кото в това да разяснява това. Бариатричната хирургия и подлагането на такава операция не е толкова просто за па- циента като това да отиде в съседна държава и да си на- прави операция за увеличаване на бюста или коригиране на носа. И в хирургията на това заболяване има тънкости, кои- то трябва да се познават. Опитът на хирурга заема водеща роля.
КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА БАРИАТРИЧНАТА ОПЕРАЦИЯ? Бариатричната хирургия, въпреки че се извършва лапаро- скопски (т.нар. безкръвни операции), е сложна хирургия, при която се отстранява част от стомаха и се променя пъ- тят на храната през стомашно-чревния тракт. Това довежда до различни невро-хормонални промени и до подобряване на метаболизма. Затова и този вид хирургия се нарича още метаболитна и на практика лекува същността на затлъстя- ването. Основен метод на лечение е при тежките форми на заболяването и изисква специализирана подготовка и дълго- срочно проследяване.
ИЗВЪРШВАТ ЛИ СЕ В БЪЛГАРИЯ БАРИАТРИЧНИ ОПЕРАЦИИ? Разбира се! Занимавам се с този проблем вече 10 години и оперирам пациенти със затлъстяване в България от 2016 г. Важно е и, че България е член на Международната феде- рация за хирургия на затлъстяването и метаболитните раз- стройства. Именно и заради това пациенти, които са опери- рани в чужбина и са получили усложнение, търсят нашата помощ. Изградили сме доверие с колегите извън България. Все още обаче държавата не поема цената за тези операции и е парадоксално, че българските пациенти са принудени сами да си заплащат за лечение, което подобрява качеството и продължителността на живота им и намалява бъдещите разходи за здраве при всеки опериран болен. Друг важен проблем е стигматизацията на затлъстяването и липсата на правилна информация за бариатричната хирургия. Това се наблюдава в голяма част и от другите държави, и за това отговорност носят както медицинските специалисти, така и медиите. Заради това в световен мащаб до операция да дос- тигат едва 1-3% от нуждаещите се.
ЗА ФИНАЛ, КАКВИ ПРЕПОРЪКИ БИХТЕ ДАЛИ НА ХОРАТА СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕ? Първо да знаят, че има решение за тях, независимо от кило- грамите. И второ – да не бъдат безотговорни към здравето си и да не подценяват нуждата от правилен хранителен режим и достатъчна физическа активност седмично. Най-важното е при наличие на наднормено тегло задължително да потър- сят специалист.
